Дарин Маджаров е едно от лицата на надеждата, че образованите в чужбина млади хора не само ще намерят реализация тук, но и с космополитна, модерна визия, креативност и ясна мотивация ще издърпат България нагоре, ще я превърнат в по-добро място за живот, учене, работа. Младият предприемач е отличен в класацията на Forbes Bulgaria за 30 лидери под 30-годишна възраст, както и в класацията на Дарик радио за 40 вдъхновяващи, иновативни и смели хора под 40-годишна възраст. Създател е на Уча.се - платформа с видеоуроци по всички предмети от 1. до 12. клас. Дарин завършва магистратура по електроника и компютърни науки в Германия и започва докторантура в Белгия. Както често се случва, добрите идеи идват не по поръчка, имат своята логика и път.

Дарин Маджаров, създател на платформата "Уча се"

- Понякога сестра ми, тогава в 11. клас, ми се обаждаше да й обяснявам уроците. Помагах й, но след няколко дни пак ми звънеше за същото. Тогава реших да й записвам на видео. После и нейни приятели започнаха да ме търсят да им обяснявам – не само по математика, но и по физика, химия. Започнах да слагам нещата онлайн, направих съвсем елементарна страница. И стигнах до момент на избор. Вече няколко хиляди ползваха редовно сайта и това започна да ме тормози, защото хората изискваха и очакваха, въпреки че беше безплатно. И тогава си казах - Дарине, или го прави като хората, или го зарязвай и си карай докторантурата. Този проект беше на сърцето ми, а и винаги съм искал да си дойда в България, да правя нещо смислено тук. Прекъснах докторантурата и се върнах в края на 2012-а. Трудно беше в началото - да намеря финансиране, да намеря екип, да се обучат хора…

- Как убедихте първите, вложили пари в проекта, че има ниша?

- Показах им какво съм направил до момента, колко хора се интересуват. Бях искрен и казах, че не знам дали и кога това може да стане самоиздържащ се проект. В момента предлагаме 4300 видеа, много упражнения. Известно е, че учениците имат големи затруднения да разберат нещата, които им се говорят в училище. Това, което правим ние, е да им „превеждаме“ уроците на разбираем език и по интересен начин. Ако ученикът не може да се справи с пет урока по математика, тотално губи интерес. И обратното, ученици, които не са добре по математика, когато разберат пет-шест урока поред, като изкарат добри оценки, се окуражават, предметът започва да им харесва.

- Личният ученически опит сигурно също Ви захранва с идеи.

- Да. Като ученик най-много мразех, като ни изредяха половин тетрадка с описание къде растат домати и картофи и ни караха да ги учим наизуст. Научаваш, изпитват те и буквално след 5 минути си забравил всичко. Абсурд. Опитваме се да правим уроците така, че знанието да остава в главата на ученика, да го докосва емоционално, да го кара да мисли. Освен това искаме да се убеди, че това, което се прави в училище, има смисъл и то дава шанс за живота.

Освен зубренето много пъти в училище поради липса на време някои неща се прескачат, не се дообясняват и като не можеш да ги навържеш лично, те ти се губят. Затова правим и обясняваме всичко стъпка по стъпка. В момента над 40 хиляди души имат абонамент на сайта, 20% от всичките 65 хил. учители в България са регистрирани в него.

- Как го използват? Имате ли обратна връзка?

- Най-обичайно е в класните стаи да се преподава по този начин, в стотици училища вече. Аз съм ходил в повече от сто, където са ме канили. Прожектират на голяма дъска урока, правят пауза, обсъждат. Всичко е визуализирано. Това е огромното предимство за учителите, защото, ако са просто едни думи, те минават-заминават. Учителят не е ценен с това, че ще ти разкаже пет определения и ще ти съобщи факти. Можеш да ги видиш и по друг начин. Учителят е ценен с това да те напъти, да бъде ментор. Ако се мъчиш вкъщи да решиш задача, няма кой да ти помогне. Затова в САЩ примерно класната стая се „обръща“ и там решават задачите, можеш да питаш учителя, заедно с екипа да подготвиш някакъв проект. И в България вече някои учители експериментират по този начин. Няма причина ученето да е скучно.

- Вероятно младите учители са по-отворени към Уча.се?

- Няма такава зависимост – нито според възрастта, нито според населеното място. Срещам се с много учители над 50 години, които са доста по-добре подготвени и мотивирани, отколкото някои 30-40-годишни. И в най-малки селища има по-отворени към нови подходи в сравнение с училища в София, ползват в класа проектори. Забелязах, че където екипът е вдъхновен, директорът е „печен“, както се казва, там се работи здраво.

- Как практически подготвяте уроците?

- Доста е сложно, въпреки че изглежда лесно - едно видео всеки може да го запише. Учителят първо подготвя нещо като сценарий за урока. После това минава през редакция, за да може да стане още по-разбираемо. След това се записва от професионален глас или други учители го записват, монтира се аудиото, изпраща се на екипа от аниматори, илюстратори, отново се проверява видеото и тогава се качва. Над 50 души ни е екипът вече. Много работа е и трябва пълна отдаденост.

- Видях, че не сте забравили и българчетата в чужбина, за които запазването на езика е доста проблематично.

- В чужбина има около 200 хиляди ученици. Тук са около 600 хиляди. Решихме с учителите, които работят там, да направим нова секция – български език за българите в чужбина. И направихме вече над стотина видеа от 1. до 4. клас по специално адаптирана програма. Много училища в чужбина си вземат цялостни абонаменти - от Италия, от Братислава, от Финландия, Испания, Малта… От нас зависи дали ще бъдем полезни.

- Новите идеи, върху които работите?

- Една мечта вече става реалност. Пускаме в края на годината нещо, което за мен е революционно, не съм го видял и в чужбина. Всеки ученик ще може да учи с индивидуална учебна програма. Да кажем, четвъртокласник прави тест по математика и много бързо системата засича точно къде са му пропуските и какво знае. Там, където знае, тя му казва „браво“ и набляга на пропуските. Вкарваме самите ученици в една форма на игра, през цялото това време те попълват пропуските си, отново правим измерване и виждаме колко са напреднали. И това е нещо много яко. Тестваме го в момента със затворени групи. И ще можем да изкараме след това статистика как учениците напредват. И едното от нещата, които доказваме с видеоуроците и упражненията по този начин, е, че като се допълват уроците в училище с такъв тип методология, много бързо учениците се справят и покриват критериите.

- Как гарантирате качеството, а и съобразяването с изискванията на МОН?

- Първо, с избора на учители, които са се включили в екипа, те застават с името си, достатъчно опитни са. Второ, много учители ползват съдържанието и ако има някъде неточност, те ни сигнализират. Случвало се е, веднага го поправяме.

В момента над 40 хиляди души имат абонамент на сайта, 20% от всичките 65 хил. учители в България са регистрирани в него

- Имате ли идея да представяте теми и предмети, които все още не са в официалната образователна програма?

- Започнахме вече с предприемачеството, има няколко видеа на тази тема, огромен е интересът към нея. Един модерен, успешен човек трябва да има познания по предприемачество, да има финансова грамотност, гражданска грамотност - теми, които ще правим със сигурност.

- Какво научихте през тези напрегнати три години?

- Че ми е най-щастливият период в живота, в България има всякакви условия да работиш каквото искаш. Навсякъде в Европа съм ходил, скитал съм и по света, тук ми е най-добре и всъщност видях, че това ми е призванието - да правя нещо, което да помага на другите хора. И то се цени. В момента се заражда много сериозна предприемаческа култура и тя ще се усети в следващите десетина години. Ще се стартират много успешни бизнеси в България, най-вече в IT сферата. Има и други, просто не се говори за тях. Това са предимно млади хора, от моето поколение, които са учили, работили в чужбина, видели са за какво става въпрос. Там всеки си управлява съдбата. Отвратително е да смяташ, че държавата ще се погрижи за теб, че ще ти намери работа, ще те обучи.

 

 

 

 

 

Сподели във Facebook