Доц. Атанас Мангъров е началник на Първо детско отделение към Националната инфекциозна болница „Проф. Ив. Киров”. Има две специалности – Инфекциозни болести и Педиатрия. Водещ консултант е на редица престижни международни и местни научни организации. Наскоро получи ценен атестат и за преподавателската си работа – абсолвентите от випуск 2016 на Медицинския университет в София го удостоиха с признанието „Любим преподавател“. В младостта си се е насочил към медицината най-вече защото бил убеден, че тя е в най-голяма степен независима професия. И сега мисли така.

  • Д-р Мангъров, какво от съветите ви като педиатри инфекционисти не достига до обществото все още?
  • Умните хора разбират, че е по-добре децата да се профилактират и да не се разболяват, отколкото да се лекуват, след като са се разболели. Тъй като нашата специалност е гранична, тя е на практика спешна педиатрия, казваме - по-добре е да не се стига до тази спешност. Но това все още не се проумява масово. Според самурайския принцип добрият воин не воюва – той крещи, вади меч, зъби се, но гледа да не влиза в сражение. Защото, стигне ли се дотам, не се знае кой кого. А когато терен на сблъсъка е едно дете, нещата са много сериозни.
  • Как да се спази този самурайски принцип, да се избегне сражение с инфекцията?
  • Отнесено към общата педиатрия, най-сигурният начин е да се спазват правилата за отглеждане на децата, които съвременната медицина предлага. Това означава да живеят природосъобразно, да се хранят правилно (и да не се забравя, че отглеждаме деца, а не прасета – храненето не е най-важното, човек има и втори етаж, който също трябва да се развива!). Специално по отношение на инфекциозните заболявания ваксините, имунизациите са нещо, което може в значителна степен да намали риска. Пак казвам, най-добре е да не допуснем детето да се разболее.
  • Наблюдавате ли уталожване на антиваксиналните страсти?
  • Не, продължават да се вихрят всевъзможни форми на медицинска самодейност със или без художествени ръководители, което излага децата на риск. Има и лекари, които пригласят в това. Някои го правят от невежество – не са внимавали на лекциите и упражненията, а други – от чисто комерсиален интерес. Говоря за занимаващите се с хомеопатия, холистична медицина и всякакви други алтернативни методи. Много е шик да си против ваксините. Не ми е съвсем ясно защо го правят.
  • От какви инфекции, характерни за годините Ви като млад лекар, днес сме се избавили?
  • На първо място, изчезнаха хепатитите. Това, с което ние се занимавахме основно преди години – острите хепатити тип В при новородените. Вече повече от 20 години не сме виждали дете с чернодробна кома, а това е така заради започналата от 1992 година имунизация срещу хепатит В. Друго заболяване, което вече е много рядко, е бактериалният менингит. Преди лекувахме по 30-40 деца годишно, сега имаме 1-2 случая. Това е също резултат от въведената през 2009 г. задължителна имунизация за част от менингитите. Така че значителна част от заболяванията, които ни бяха основна грижа, намаляха. Но сме далеч от пълното щастие.
  • Ще се избегне ли епидемия от морбили след сега появилите се случаи?
  • Не искам да си спомням какво преживяхме преди няколко години, когато беше голямата епидемия, на ден през болницата преминаваха по 100-120 деца, безкрайна върволица.  Дали ще се овладее сега, ще покаже времето. Защото в годините след епидемията от 2009-2010-а се положиха много усилия да бъдат обхванати неимунизираните деца. За момента случаите на морбили са единични, групирани са на едно място и следващите месеци ще покажат дали мерките, които бяха взети, дават резултат. За съжаление, имаме немного обнадеждаващ опит на съседите в Румъния, които преживяха също като нашата епидемия и също се постараха много за овладяване на ситуацията, но на „поправителния изпит“ се провалиха - в момента там отново има епидемия. Следващите няколко месеца ще покажат как ние ще издържим поправителния си изпит.
  • Защо това заболяване тревожи толкова инфекционистите, а е и своеобразен тест за здравната система като цяло?
  • Защото е силно заразно, предава се по въздушно-капков път и е възможно от него да има смъртен изход. Леталитетът обичайно е 1/1000. Най-опасно е за бебетата под 13-месечна възраст, когато се правят ваксините. За възрастните не е толкова опасно, но пък те го преболедуват тежко. Основните усложнения са в белия дроб и мозъка. При морбили има и едно късно усложнение, което се нарича подостър склерозиращ паненцефалит, което завършва със смърт практически във всички случаи. Това усложнение се проявява след 10 и повече години след преболедуването от морбили. За щастие, се наблюдава рядко.

За момента случаите на морбили са единични, групирани са на едно място и следващите месеци ще покажат дали мерките, които бяха взети, дават резултат

У нас имунизация срещу морбили се прави отдавна, от 1969 г. Но за съжаление, ако се натрупат неимунизирани хора, се създават предпоставки за избухване на епидемия. Винаги в такава общност съществува риск да бъде внесена инфекцията, както стана и сега. А епидемията продължава дотогава, докато всички, които не са имунизирани или не са прекарали заболяването, не преболедуват. Ние това упражнение го играем на всеки 7-9 години с хепатит А. То е заболяване, което се предава по фекално-орален път и когато се натрупат достатъчно неимунизирани хора, винаги има откъде да дойде инфекцията. Това, което би станало със заболеваемостта от морбили, ако я нямаше имунизацията, е точно това, което наблюдаваме с варицелата. Ние сме единствената страна в ЕС, където няма ваксина за варицела, не може и да се купи. Резултатът е 30-40 хил. заболели всяка година.

  • Защо няма ваксина за варицела у нас?
  • Тя дори не е регистрирана тук. По чисто бюрократични причини не сме я регистрирали, когато е трябвало, и сега, за да го направим, тя трябва да се пререгистрира в целия ЕС. Обещава се, че през следващата година тази ваксина ще се регистрира тук, но не съм сигурен дали ще стане.
  • Съгласен ли сте с колеги, според които основният недъг в здравеопазването е морален?
  • Не, чисто материален е. И това е причината част от лекарите и сестрите да бягат в чужбина. Защото сме готови да плащаме безумни суми за апаратура, консумативи, медикаменти, но не сме склонни да плащаме за труда. Това отблъсква хората – липсата на адекватно възнаграждение за човешкия труд. И какво става? Ако работиш със скъпа апаратура, използваш скъпи консумативи, това значи, че си голям лекар. Ако работиш с малки деца, си малък лекар и трябва да получаваш малко. Диспропорцията е огромна, а трудът е един и същ – независимо дали се занимаваш с дерматология, акушерство, кардиология, с педиатрия – и трябва да бъде адекватно възнаграждаван. И затова желаещите да стават кардиолози и онколози са толкова много. А от нашата болница доста млади хора отидоха на работа в чужбина. Защото със заплатата тук човек не може да издържа семейството си.

всичко за ваксините

В момента, за да изкарат мършавите си заплати, в повечето специалности трябва да измислят болести и клинични пътеки. За да изкараме 100 лева, трошим хиляди. Примерно личните лекари са заинтересовани да запишат колкото може повече в листата си и да работят колкото може по-малко – защото им се плаща на записан. В същото време болниците само дето още не са сложили като пред ресторантите по морето викач, който да кани минаващите да влизат - защото на здравните заведения се плаща на преминал болен. То е все едно на пожарникарите да плащат на възникнал пожар. Този начин на работа е абсолютно порочен. Като добавим и големия процент частни болници, които са чиста проба дружества, създадени за печалба, нещата стават страховити. Лекарите са принудени да си кривят душата, за да могат да преживяват. Ако следваме икономическата логика, залегнала в нашата здравна система, ние би трябвало да сме най-големите противници на ваксините, понеже нашият хляб зависи от броя на лекуваните болни. И много често се питам - аз какво всъщност правя?

  • Не само Вие се питате, но защо гилдията, а и всички ние се оказваме безпомощни?
  • В момента здравната каса е като един примамлив за торни, зелени мухи екскремент и е накацан от тях. Касата е единственото място, в което има живи пари. И тези, които преди се занимаваха със строителство и други печеливши бизнеси, сега станаха собственици на болници. Касата е фонд, който трябва да инвестира, да печели, но при нас каквото се вкара вътре, се изразходва докрай. Натискът да не се смени това е огромен. Лекарският съюз, чиито нокти бяха отрязани още със създаването му, няма профсъюзни функции и си остана една сервилна организация със задължително членство.
Сподели във Facebook