Емил Стоянов е създател на новинарската телевизия „Европа“, която през април стана на 15 години. Депутат в Европейския парламент в групата на ЕНП от 2009 - 2012, който напуска по собствено желание. Писател и преводач, издател и журналист, Стоянов винаги е заемал през годините активна позиция в подкрепа на демократичния път на България. Автор на няколко филма за българския преход и най-новата българска история. Удостоен е с почетни ордени от Австрия и Германия.

- Г-н Стоянов, с какво от постигнатото през последните 15 години най-много се гордеете?

- С това, че успяхме да създадем типично новинарска телевизия и заедно с това да формираме потребност, очакване в българските зрители по всяко време да видят най-важните събития от България и света.

- Често ви наричат българската CNN, как приемате това сравнение?

- С известно задоволство, но разбира се, това е малко пресилено сравнение, защото световният канал има огромен бюджет. Това не означава, че ние не знаем как да направим такъв продукт. Въпросът е, че пазарът ни е доста ограничен и липсват чисто финансовите механизми, които да позволят това. За съжаление нашият бизнес не може да изнася продукта си зад граница, ние сме чисто езиково ограничени, няма как да разчитаме на европейските пазари и средства. Европа е с около 500 милиона население, а тук всички телевизии се състезаваме за вниманието на около 7 милиона българи. Но спрямо българските възможности сме се опитали и явно успяваме да постигнем много добро качество.

- В началото имаше доста скептици, които предричаха кратък живот на ТВ „Европа“…

- Преди петнайсет години всички експерти – сега няма да ги споменавам поименно – идваха един през друг да ми говорят, че това, което съм захванал, няма бъдеще. Българите нямали навик да гледат новини, пазарът е много малък, били сме балкански народ, без интерес към актуалните събития и какво ли не. Е, нищо от това не излезе вярно! Зрителите ни опровергаха всички скептици и критици. Около 15 на сто от общата аудитория редовно следи ТВ „Европа“, толкова е процентът за новинарските телевизии и в Европа. А в САЩ процентът е дори по-нисък.

- Какъв е профилът на аудиторията ви?

- Това са хората, които са обществено ангажирани, имат семейства, деца, те са обикновено по-образовани и с по-високи от средните доходи. Но това не са абсолютни характеристики, имаме много зрители и извън тези групи.

- Трудно ли беше през годините да отстоявате от екрана западната ориентация на страната ни?

- Винаги съм внимавал да не бъдем партийна телевизия, да не ни обвързват с която и да е партия. Но от първия си ден сме декларирали и доказвали, че заставаме зад европейската и евроатлантическата ориентация на България. Гледаме на Запад, а не на Изток. Искахме и искаме демокрация и пазарна икономика. А преди 15 години тези понятия все още не бяха априорно приети. Не бяхме членове нито на НАТО, нито на ЕС, обществото беше разделено.

- Но и сега май има нужда отново да се защитава този път, по който България избра да върви, пак има разколебаване и разделение…

- За огромна моя изненада това е точно така, макар и пропорциите да са малко по-благоприятни. Доста голяма носталгия има към СССР, Варшавския договор, към комунизма и към Тато, ако щете. Това обаче не е само у нас. В бившата Източна Германия например, която буквално беше преобразена със стотици милиарди от западните си роднини, днес пак има носталгия към ГДР. Тези неща могат да се променят само с идването на новите поколения, които не са обременени.

- Как си обяснявате последните данни, че в свободата на словото България слиза надолу в класациите?

- Не знам кой и как мери, но всеки може да се увери, че масово по сутрешни телевизионни блокове, радиостанции, вестници и сайтове всеки напада с повод и без повод управляващите, политиците, депутатите, без това да води до каквито и да е негативни последици за медии и журналисти. Няма арестувани журналисти, да не дава господ, няма затворени медии. Всеки полуграмотен журналист може да наругае буквално когото си иска абсолютно безнаказано у нас. Това за мен е дефект на обществената среда, но е факт! За каква липса на свобода говорим тогава? Всичко у нас се представя като чудовищно, а обективно не е така. Както във всяка държава, така и у нас има корумпирани политици и чиновници, но има и честни; добри и лоши лекари, учители, инженери… В класациите на ООН ние винаги сме в първата една трета по измерваните стандарти – на здравеопазване, образование, сигурност, изобщо качество на живот. А ако си съставиш впечатление само от медиите, ще си помислиш, че сме в тотална катастрофа, глад, упадък и разруха. Е, не е така! Няма западна медия, която толкова крайно да представя ситуацията, дори при разследвания за корупция и други нарушения.

- Във Вашата редакционна политика къде сте намерили златната среда?

- Ключовата дума е „умереност“. Нищо да не укриеш, да не слагаш розови очила, но да не бъдат и черни. И всичко да е проверено от достоверни източници, доказано. Това са просто класическите журналистически правила. В нашите новини и анализи са минали всички драматични за страната ни и света събития през последните 15 години, но това е представено без истерия, с професионален и умерен тон, с разнообразни гледни точки. Така както информацията се поднася на германската, френската и британската аудитория. И зрителите оцениха това, гласуват ни доверие и до днес. А невинаги е било лесно да убедим журналистите в екипа, че сензационният стил не може да бъде за сериозна медия. Всички млади хора тук са израснали, гледайки Слави Трифонов и четейки заглавия в стил „Петьо Блъсков“.

- Какви са очакванията Ви за глобалното бъдеще на телевизията като медия?

- Както и през последните 20 години, така и в следващите 10 години телевизията ще бъде доминиращата медия. Но с развитието на технологиите няма как интернет да не привлича нова и нова аудитория. Ние сме подготвени за този процес, имаме добре развити интернет страници, още утре можем да пуснем телевизията on-line. Причината да не го правим е свързана с кабелните оператори, на които продаваме нашето съдържание. И те са доста ревниви към безплатно разпространение. А за голямо съжаление все още не е намислена интернет технология, която да предлага възможност за ефективно заплащане на интелектуалния труд. Всеки иска да гледа и чете в мрежата качествено съдържание, но не се замисля, че този, който го създава, трябва да си изкарва и хляба.

- През тези години имало ли е моменти, в които сте били на границата да се откажете от медийния бизнес?

- Няколко пъти! Освен малкия пазар, за който вече говорих, кабелните оператори постоянно скриват абонати от нас и ние няма как да се борим с това. Поради истеричната битка между Нова и bTV и двата канала свалят драстично цената на рекламата, от която страдаме всички, включително и те самите. Сега телевизиите сме пълни с реклама, но приходите са двойно по-малки, защото цената стана като за радиоклип. Режем си общия клон, на който седим.

- Как се спряхте на Херман ван Ромпой да получи наградата ви в юбилейната година?

В класациите на ООН ние винаги сме в първата една трета по измерваните стандарти – на здравеопазване, образование, сигурност, изобщо качество на живот

- Имаше дискусия, обсъждаше се Жозе Барозу, който подписа присъединяването ни към ЕС, или Джефри ван Орден, който написа положителния доклад преди приемането ни. Но в крайна сметка избрахме Ромпой, защото той е един интелектуалец в политиката, с голям принос за България, привърженик на идеята за повече Европа, за по-сериозно единение. С негова подкрепа страната ни бързо се интегрира в евроструктурите.

- Като човек с опит не само в медиите, но и в европейската политика, оптимист ли сте за бъдещето на Европейския съюз?

- Организацията ни е подложена на натиск и от Изток, и от Запад. Имаме население от половин милиард и БВП, малко по-голям от този на САЩ. Това напряга всички играчи на световната сцена. Натискът в момента изобщо не е случаен. Не е случаен и напънът на Англия да излиза или поне да блъфира, че излиза от ЕС. Защото нейното напускане би отслабило организацията с около 12 на сто. На този етап мисля, че лидерите са убедени, че обединена Европа върши повече работа, дава по-добри икономически и политически резултати, отколкото ако има една дезинтеграция. Това е много добре и за България! Сега ние трябва да направим усилия за по-бързо влизане в Шенген и в еврозоната. Ако ме бяхте попитали преди шест месеца, щях да ви кажа, че нямаме бърза работа. Но с днешна дата нещата се промениха сериозно. Евросъюзът и максималната интеграция ни пази от опасностите от Изток и колкото и да звучи парадоксално, ни пази и от самите нас. Защото вътре има достатъчно сили, които искат хаос и завой на Изток.

Сподели във Facebook