Личности

13 Октомври 2014

1256

Галина Спасова

Ива Дойчинова : Виждам красивото и искам да го покажа

С Ива Дойчинова разговаря Галина Спасова

Представят я като радиотелевизионен водещ, но Ива смята, че това е просто обстоятелствено пояснение за място и се самоопределя като журналист. Трамплин към първото частно радио FM+ през далечната 1992 г. е стажуването й в „Хоризонт“ и поканата на Косьо Тилев, която й прозвучала тогава като „сбъдната мечта плюс краден капитализъм“. Малко по-късно попада и в БНТ, после в bТВ. И отново преди две години се завръща в любимото си радио, а красивият й глас изпълва ефира му всеки делничен ден от 8 до 12 часа.

- Към кого се обръщаш мислено, когато светне червената лампа в студиото?
- Когато започнахме радио FM+, ни обучаваха англичани. Накараха ни на пулта пред нас да слагаме снимките на любими хора. Защото, ако си представиш, че говориш на хиляди хора, това по-скоро обърква. Ако се съсредоточиш в един образ само, примерно на шефа ти или на някой критик, който ще измрънка, това те връзва и ти даваш една десета от себе си. Ако си представиш обаче, че говориш на близък човек, който те обича, даваш най-доброто от себе си. Моят урок е минал оттам - да си представям, че говоря на хора, които имат нужда от мен, харесват ме, тоест - мой типаж. В телевизията и в радиото нямаш пряк достъп до аудиторията, но когато видя тези хора на улицата или когато ги поканя в студиото, съм очарована да видя колко смислени, умни, различни от масата са. Имам предвид, че са светли, оптимисти са обикновено. При „живи” участия е най-трудно, защото, ако хората се разсейват, това е първото, което забелязваш.

- Смята се, че телевизията дава повече възможности на журналиста за изразяване. Твоят опит какво казва?
- По-различно е, няма повече възможности. В телевизията се говори по-малко заради визията, която понякога е самоцелна, понякога зле заснета. Повечето телевизионери не осъзнават - много малко са съвременните хора, които гледат телевизия наистина. Те предимно я слушат, като радио. Пристрастихме се към телефоните си. Ходиш и пишеш SMS, прослушваш си съобщенията, говориш. Съвременният човек движи пет неща едновременно, а слушайки радио, можеш да правиш всичко. Телевизията трябва да седнеш и да я гледаш.

- Какъв е профилът на най-верните ти слушатели?
- Наистина ми е трудно да кажа. Когато се върнах след седем години отсъствие в радиото, предложих нещо различно - да има повече съдържание, повече гости, повече теми, повече сътрудници. И започнахме преди две години точно на 1 ноември, Деня на будителите, тъкмо заради идеята да бъде ефир, който радва, интригува, вълнува. Сега правим една великолепна кампания „Будител на годината, 2014”. Номинирахме десет души, които тази година са направили нещо за духа ни, за просветлението ни.

Това са Камен Донев (за проекта „Оркестърче“), Максим Ешкенази (като създател на „Фортисимо фамилия“ и „Фортисимо в клас“), Милен Врабевски (“Европейски гражданин на годината“, инициатор за издигане на паметник на цар Самуил в София), Дарин Маджаров (създател на ucha.se), сдружение „Мое мъничко дете“ (обединение на творци срещу насилието над деца), „Панаир на добротата“ (с тениска на бала), Графа като посланик на УНИЦЕФ, младият диригент Йордан Камджалов, Филип Лхамсурен (пътешественик с послание за завръщане към човещината), бизнесменът Никола Николов, подкрепящ проекта „Пътуващите писатели“. За момента слушателите определят хора, които аз смятах, че са малко познати, че са по-скоро елитарни. Не е вярно. И аз съм изключително горда, че всички са били в ефира на радио FM+, представени са като теми, като герои, имат своя живот и много важно - променят.

- Кой е най-щастливият ти професионален момент, с усещане, че променяш нещо?
- Много са. Ако говорим съвсем буквално, напоследък станах „Рицар на книгата“ - като авторско предаване и като радио, и то само година след като се завърнах в ефир. „Ива от сутрин до обед“ направи такова впечатление на всички български издателства, че те са гласували най-много за този ефир. А аз дори нямам претенция – нито за елитарно, нито за интелектуално предаване, нито говоря много за книги. Каня автори, а когато имаш в ефира си Георги Господинов, Калин Терзийски, Стефан Цанев... - имаш един абсолютен разкош от думи и въздействие. Ето така предаване на една година стана „Рицар на книгата”. Трогната съм, защото наградата за електронни медии е една - тоест преборихме телевизиите. Затова казвам, не е важно откъде си излязъл към хората, дали телевизия или радио, важна е идеята, енергията и посланието.

Сутрин като се събудя, невинаги съм най-щастливият и най-некрив човек, макар като цяло да съм усмихната, добре заредена. Триковете за добро настроение сутрин ще ги кажа и на вашите читатели. Бройте комини. Ние гледаме надолу, защото има дупки, нещо може да ни спъне. Психолози са го казали - ако почнеш да гледаш нагоре и да броиш комини, след половин час и стотина комини настроението рязко се променя, усмивката е сама на лицето. И се опитвам в предаването да го правя. Първо, музиката ни, освен че е много хубава, не е еднодневка и не е вулгарна. Темите ни са за всичко, което те интересува, вълнува и те кара да се усмихваш. Изречението не е мое, написа ни го един слушател. Говорим за здраве, за деца, за възпитание, за мъжко-женски отношения, за пътешествия, за книги, за кино. Всичко това реално дава нещо ново като информация, идеи и дава възможност да избереш за себе си това, което може да те вдъхнови.

- Всъщност различното е как подхождаш към темите, те са едни и същи за всички медии.
- Да, примерно в рубриката „Здравето” и това, което правим като здравен съвет с credoweb.bg, реално говорим за превенция. Как да усетиш, че нещо се случва, как да живееш така, че да не се случва и когато прочетеш правилните сигнали, да намериш правилния човек. Идеята е как да живееш така, че да се радваш на качеството на живота си.
Аз обичам изключително много България и българите и смятам, че имаме уникални хора. Повечето смe такива. Просто медийното маломощие и известна държавническа нестабилност в момента ни карат да виждаме най-лошото. Не е така. Не обичам да изказвам лични мнения, затова обикновено имам събеседник, който е умен експерт или просто готин човек. Тоест даваш алтернатива, ако нещо не ти харесва, опитваш да създадеш алтернатива как може да се оправи.

- Предстои ти и предизвикателството „Форум ключ”.
- „Форум ключ“ е една платформа, която прилича на TED, но е съвсем местна. Организаторите канят хора, които за 15 минути да разкажат как те променят живота и света. Буквално идея в действие, а мен са ме поканили, което беше много учудващо и трогателно, да го открия. Не мога да кажа, че имам моя идея в действие, но може би хората, които каня, темите, за които говорят... Така че аз ще разкажа пак за будителите.

- Имало ли е моменти, когато би искала да не си пред камера, пред микрофон, да правиш нещо друго?
- Е, ако съм пътешественик фотограф - това ми е най-любимото, а гастролираща танцьорка пък ми е мечта. Но истината е, че аз обожавам да съм журналист, защото според мен призванието ми е да посреднича от хората към хората, и то в добрите идеи. Обожавам да говоря с хора, обожавам да ги слушам. Не обичам монолозите тип проф. Вучков – „сега ще ви налея един акъл!“. Напротив, виждам много красиви неща около себе си и искам да ги покажа, да ги разпространя. Но съм имала момент, в който много ми тежеше, беше в БНТ сутрешния блок. Работих там за кратко, колегите ме приеха чудесно, беше разкошно време, но когато говориш за социалната несправедливост с политици, се чувстваш безкрайно безпомощен. Това са хора, които са дошли да не кажат истината. И аз бях тъжен човек, имах чувството, че само се лъжем, че ги каним за едно, те ни въртолят и нищо не мога да променя. Този стил журналистика не е моят, защото аз не мога като Коритаров да питам къде, кога, защо, признайте си... но когато представям добрите неща, без да крия мнението си, мога да помогна много повече. Да показваш изход, алтернатива или готини хора, това е моето. И тогава се чувствам щастлив журналист.


 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 118