Максим Бехар, PR експерт, основател и изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc.

Има сериозни недостатъци на висшето образование в България по отношение на професионалната подготовка на младите хора в сферата на моя бизнес - медии и публични комуникации. Наблюдавам огромно разминаване между академичното образование и нуждите на бизнеса. Причината е ясна - работя в един от най-динамично развиващите се бизнеси в света и е нормално между образованието и практиката да има огромна пропаст - ние, в бизнеса, образно казано, се движим със скорост от 100 километра в час, докато образованието "пъпли" с 20-30 километра и тази пропаст с всеки изминат ден се увеличава.

Интересите на бизнеса и на абсолвентите се разминават

в липсата на практически опит. Отново - ако нашият бизнес е твърде динамичен, а сега това важи на практика за всеки друг бизнес също, то няма как завършващите да имат опита, който има и дори начинаещият служител в нашите фирми.

Най-доброто нещо, което може да се промени в образователната ни система в момента, е студентите да получават възможност да работят още от началото на следването си. По този начин те ще са напълно в час с промените и с динамиката в който и да е бизнес. Съвременните образователни системи позволяват това и съм сигурен, че практиката и стажуването са единственият начин студентите да бъдат напълно подготвени за практиката.

Бизнесът може да помогне, като осигурява достатъчно стажове за студенти, като им вярва, като им делегира права и задължения като на опитни служители, като просто приема студентите за едни от тях. Много университети вече започнаха диалог с бизнеса и това носи положителни резултати. Ако в управлението на университетите има поне по един представител на бизнеса, ако поне веднъж месечно се състоят срещи с мениджъри и опитни бизнесмени, това ще е от голяма полза за всички.

Студентите:

Людмил Стоянов, УНСС, „Финанси“

В България изискванията на работодателите не са много ясни – търсят мотивирани младежи, които да дойдат при тях с трудов стаж. Но проблемът във връзката между бизнеса и образованието не идва само от тях. Студентите пък понякога са с розови очила и не виждат негативните си черти - например недостатъчна подготвеност, мотивация или големи изисквания относно заплащането. В един момент обаче нещата стават така, че след гимназията никой млад човек не иска да работи, всеки предпочита да учи. В това, разбира се, няма нищо лошо, но този неспирен поток от студенти трябва да се насочи към трудовия пазар. Абсолвентите не искат да работят какво да е, а по специалността си, затова няма как всички висшисти да бъдат наети. Аз засега имам късмет – в момента карам стажа си по програма на Министерството на труда, кандидатствах и на други места и ме одобриха навсякъде. Но това не значи, че не ми е било трудно да си намеря тази стажантска програма, даже напротив.

 

Илияна Хубенова, СУ, „Културология“

Търсенето на работа по моята специалност е доста трудна задача, но поне има много места, на които можеш да кандидатстваш – театри, кина, читалища  и т.н. Лошото е, че много рядко разбираш за свободни позиции. Имахме една преподавателка, която нонстоп ни пращаше писма с информация за фирми, които имат нужда от стажант или служител. Но тя беше единствена. А според мен трябва да има тясна връзка между бизнеса и висшите учебни заведения. Ние имахме задължителен стаж, който сами трябваше да си осигурим. Аз кандидатствах по една европейска програма, в която участваха работодатели и студенти, и реално така си изкарах стажа, по тази линия си намерих и работа след това. Този момент доста убягва на младите хора. Студентите трябва да разберат, че чрез доброволчество и стаж можеш да научиш много, а освен това и впоследствие може да те харесат и даже да те наемат.

Всички мнения може да прочетете в рубриката "Дискусия"

 

Сподели във Facebook