Личности

1 Декември 2014

2490

Румен Леонидов

Милен Русков: Пиша за моралния избор на хората

С Милен Русков разговаря Румен Леонидов

Тази година романът „Възвишение“ на Милен Русков се нареди сред 13-те лауреата на Европейската награда за литература. Призовете бяха връчени преди две седмици в Брюксел. Тази много престижна награда е основана през 2009 година и от тогава досега Европейският съюз е финансирал превода на творбите на 56 носители на отличието на 20 различни езика. Наградените се ползват с привилегии и при представянето им на големи международни панаири на книгата като тези във Франкфурт, Лондон, Гьотеборг и др.

Милен Русков е писател и преводач от английски език. Роден е нa 23 юни 1966 г. в Бургас. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология, след което става докторант по лингвистика в БАН. Публикувал е три романа, всеки от които е удостоен с различни литературни награди. Първият, „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004), е отличен с наградата „Южна пролет“ за литературен дебют. Вторият, „Захвърлен в природата“ (2008), печели признанието „Роман на годината“ с награда „ВИК“. Третият му роман „Възвишение“ (2011) му донася Националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2012), приза „Елиас Канети“ (2013), както и вече споменатата Награда за литература на Европейския съюз (2014).  

Темите на Русков са разнообразни, засягащи късносредновековната и ранномодерната западноевропейска култура, а също и фигурите от националноосвободителното ни движение. „Възвишение“ ни връща в епохата на Българското възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.


- Най-успешната ти книга „Възвишение“ се появи преди три години, през септември 2011 г. Какво се случи с нея от тогава до днес, заживя ли свой живот? И по какво съдбата й прилича на твоята?
- Книгата стана популярна, имаше за щастие голям успех – както читателски, така и критически. За тези три години тя измина много голям път по отношение на публичността. Нейната съдба прилича на моята по сравнително бавното набиране на скорост, по отложеното си действие, тъй да се каже.

- Как ти хрумна заглавието „Възвишение“...  Какъв е подтекстът му, към кого е адресирано скритото му послание, ако има такова?
- Хрумна ми край Галатанското училище в Котел, над чиято врата има надпис, който гласи „Помогни ми да те възвися”. Подтекстът му е свързан с моралното възвисяване на героите или поне на единия от двамата главни герои на книгата. Това е книга за моралните избори, които хората правят по пътя от ниското към високото в нравствен смисъл.

- Какъв тип читатели се възхищават от твоя исторически експеримент, успя ли да ги усетиш или опознаеш от срещите с тях?
- Мнозинството от тях са хора на средна възраст, между 35 и 50 години. Може би защото те са и главните купувачи на книги, бидейки най-платежоспособната група от обществото във възрастово отношение. Но не мисля, че само това е причината. Общо взето, читателите ми са възрастни хора. Това е така, защото младостта не разбира иронията, която е фундаментално важна за моите книги, а не я разбира просто защото й липсва опит. Иронията е функция на опита. Колкото повече опит, толкова повече ирония, ако имаш малко ум в главата.

- Чувството ти за хумор, за ирония, върши ли ти работа във всекидневието, или в живота ти няма същата роля както в романа?
- Върши ми много добра работа. Направо е спасително за мен. Но като повечето писатели с добро чувство за хумор аз съм в живота всъщност по-скоро мрачен човек. Мога обаче да бъда и страшно забавен. Но го правя рядко.

- Какво читателите ти научиха за теб и какво още не знаят, че ще научат?
- Всъщност книгите са много точно отражение на авторите си, на най-дълбоките качества на техния характер и светоглед. Тази книга, както и другите, които съм написал, ме представят по-истинно от каквото и да е друго, в това число и от постъпките и делата ми. В действителност те са истинските ми дела.

- Голямата европейска награда вид възмездие ли е за това, че у нас различни журита в местни конкурси упорито подценяваха последния роман, или големият ти успех е нещо като опрощение за огорченията, които натрупа през последните години...
- Според мен това е просто една от победите на справедливостта. Понякога и това се случва в живота. Дори и в България невинаги ментетата побеждават и нещата малко по малко си идват на местата. Това е бавен и труден процес, но става.

- Макар че оттук нататък многобройните ти почитатели няма да останат безразлични към нито едно твое ново заглавие, минавало ли ти е през ума, че бъдещата ти книга няма да бъде толкова успешна като „Възвишение“?
- Много е възможно и да не бъде, понеже е страшно трудно да се напише по-силна книга от „Възвишение”, поне за мен. Но аз съм достатъчно добре литературно образован писател, за да знам, че не е възможно, нито нужно всяка твоя следваща книга да бъде непременно по-добра от предишната. Важно е просто да бъде добра, силна книга, която да се впише успешно в редицата на другите. Целта е винаги да пишеш хубави книги, а не да напишеш още по-хубава. Ако имаш това последното за цел, то може да те блокира за дълги години. Ако човек познава добре историята на литературата, той се освобождава от тази гибелна амбиция.

- Възможно ли е да ни сполети щастието нацията ни отново да изпита нуждата от духовно възраждане?
- Възможно е. Всичко е възможно и бъдещето е напълно непредвидимо. Най-сетне на хората може просто да им омръзне да водят жалък живот, но никой не знае кога и как това ще стане.

- Но докога масовият читател ще издържи на новаторството, което демонстрираш в прозата, склонен ли си да го поведеш към още по-стръмното, или ще си самоналожиш да го изчакаш да си поеме въздух, за да те последва към неизвестното?
- Аз не мисля за читателя, когато пиша книгите си. Мисля за художествения си идеал, това е, което се опитвам да постигна. Ако мога да популяризирам широко книгата си, още по-добре, но нямам непременно това за цел.

- Какво четеш в момента и кои автори би препоръчал на многохилядната аудитория на този вестник?
- В момента чета една книга на Ралф Уолдо Емерсън и друга на Галин Никифоров (неговата последна книга „Лисицата”). От съвременните български писатели, както неведнъж съм казвал, харесвам много Алек Попов и Радослав Парушев главно заради чудесното им чувство за хумор, но не само заради това – те са нещо много повече от прости хумористи. Те са сатирици във високия смисъл на думата сатира, който обединява под себе си писатели от Сервантес през Суифт до Кърт Вонегът, тъкмо такъв тип писател съм и аз и точно заради приликата на естетиките, на вкусовете харесвам тези автори.

 

 

 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 125