Милена Дамянова е кандидат за народен представител от ГЕРБ в 23-ти многомандатен избирателен район в София. Завършила е унгарска филология в  Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е в Унгария, както и финансов мениджмънт в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов. Работила е като хоноруван асистент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и като преводач. От 2007 г. е експерт в експертната комисия по образование и наука към политическа партия ГЕРБ. Заместник-министър на образованието, младежта  и науката в кабинета „Борисов 1”. Представител на България в Международното бюро по образование на ЮНЕСКО за периода 2011 – 2013 г. Народен представител в 42-то и 43-то Народно събрание и председател на парламентарната комисия по образование и наука. През 2012 г. става носител на наградата „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА” на Национална мрежа за децата за принос към живота и благосъстоянието на българските деца в категория „ПОЛИТИК НА НАЦИОНАЛНО НИВО”. Има научни интереси в областта на управление на образованието и терминологията. Владее унгарски, френски и английски език, ползва руски и китайски. Работи активно за гарантиране на равни възможности и равен достъп до образование, както и за създаване и развитие на широка обществена коалиция за промяна на обществените нагласи към училището и учителите и в подкрепа на образователните промени.

– Г-жо Дамянова, ще смените ли темата образование, ако станете народен представител? А ако не, защо? Вече бяхте заместник-министър, а после и председател на Комисията по образование и наука.

– Когато един човек започва да се занимава с политика, той трябва да има кауза. Аз съм учителско дете. Факт е, че учителят беше избутан на най-ниското стъпало на социалната стълбица още преди 90-те години. И всички виждаме резултатите. Моята кауза са качественото образование и връщане на достойнството на учителя, на добрия учител, който помага по пътя към знанието и успеха на децата ни.

– Образованието се радва на специално внимание от политическите партии в момента, но ГЕРБ привлече вниманието с обещанието за двойно увеличение на учителските заплати. Това възможно ли е и откъде ще дойдат парите?

 – Всички партии заговориха за образование, защото ГЕРБ заговори за образование и то не в тази кампания, а в последните 5-6 години. Смело мога да кажа, че ние върнахме образованието в политическия дневен ред. Защото бъдещето ни зависи от образованието. Граждани за европейско развитие на България винаги сме правили политика за образованието, а не политика чрез образованието. Затова ние не даваме обещания, а предлагаме конкретен план за България, който се базира на развитието на икономиката от последните години при управлението на ГЕРБ. Обновихме над 2000 училища и детски градини. Построихме 4 нови училища – това не се беше случвало от 1989 г. насам. Само за последните две години инвестирахме над 250 млн. лева в учителите. Инвестициите в образованието сега, когато започна реалната реформа, са най-добрата инвестиция в нацията и в икономическия растеж. Да, ние гарантираме двойно увеличение на учителските заплати до края на мандата, защото грамотност и качествено образование се постигат с мотивирани, подкрепени и квалифицирани учители.

Искаме да възвърнем самочувствието на добрите учители, но искаме също така до тях да застанат и млади учители. Искаме не просто студенти, които са завършили педагогическа или друга специалност, а най-добрите студенти. Затова има разработен механизъм от мерки, с които не просто да поканим най-добрите от младите хора в училище, а да ги привлечем да бъдат добри учители. Това е възможно благодарение на новия Закон за предучилищното и училищното образование.

– Вие самата сте преподавател. За какво най-много съчувствате на колегите си от средното образование?

– Огромната натовареност и ниските доходи са очевиден отговор. Днес, ако искаш да бъдеш добър преподавател, трябва да учиш цял живот. В същото време предизвикателствата на деня поставят учителя в толкова важна роля, колкото никога не е имал от Възраждането до ден днешен. Нито учебникът, нито помагалото могат да са стабилна опора във време, когато всяка информация – вярна и невярна, е на един клик разстояние.  Живеем във време на фалшиви новини. Нашите деца се възпитават от Гугъл и Ютюб и в тази ситуация учителят вече е натоварен не просто с ролята на просветител. Той е натоварен с ролята на морален стожер. Той е този, който трябва да преведе децата през океана от лесно достъпни неистини. Ако учителят продължава все така да е зле платен, притискан от бумащина, затварян в тесни рамки, лишен от автономност; ако не получава силни стимули да проявява иновативност, ние като общество просто не можем да очакваме от него повече. Затова управленската програма на ГЕРБ за следващите четири години гарантира удвояване на учителските заплати, а новият закон – и изплащане на десет месечни заплати при пенсиониране в знак на уважение и благодарност за приноса им през годините.

Инвестициите в образованието сега, когато започна реалната реформа, са най-добрата инвестиция в нацията и в икономическия растеж

 – От години след всяко участие на България в международни проверки на нивото на грамотност на учениците се оказва, че сме на дъното на класациите. Какво може да се направи, за да се отлепим от това дъно?

– Ние някак сме склонни да залитаме в крайности – или обявяваме, че сме най-интелигентни и образовани, или че сме тотално неграмотни. Вижте колко отличия печелят българските деца от сложни международни олимпиади. Но да, има, за съжаление, групи, сред които неграмотността е широко разпространена и това се превръща в сериозен социален проблем, пораждащ безперспективност, отчаяние, престъпност. Заради това сме предвидили семействата, чиито деца не ходят на училище или в задължителните предучилищни групи и не се образоват, да не получават никакъв вид социална помощ от държавата. Паралелно насочваме средства за развиването на уменията на XXI век, които гарантират  успешна личностна и професионална реализация: решаване на проблеми в екип, критично и иновативно мислене, творчество, лидерство, предприемачество, анализиране и вземане на решения, използване на интернет и новите технологии.

– Повечето от учениците не знаят накъде да поемат, след като завършат. Кога образованието ще започне да дава нужната подготовка на децата за живота?

През последните години бяха обновени над 2000 училища и детски градини

– На първо място трябва да сме убедени, че всички деца могат и искат да учат. Ние сме тези, които трябва да им помогнем да намерят смисъл в училището, в ученето, в живота. Не съм срещала дете, което да не е мотивирано да задава въпроси, да изпробва теории, да изследва света около себе си. Но много често децата, които познавам, не са мотивирани да изпълнят задачите, които им се дават в училище. Проблемът в този случай не е в детето. Това, което правят истински добрите учители, е да се вслушат в естественото детско любопитство и да го подкрепят, насърчавайки го да задава все по-сложни въпроси и да открива все по-сложни отговори. В София и в страната имаме много такива учители, имаме прекрасни училища с наистина високо качество на преподаване, където целта е да се разбират идеи в дълбочина, а не просто да се запаметят определени факти. Но ми се иска те да бъдат повече. И това е нашата цел.

– Въвеждането на Закона за предучилищното и училищното образование предизвика хаос в системата и огромно напрежение сред учителите. Каква беше причината?

– Изработването на новия закон отне години. Бяха организирани стотици дискусии с професионалната общност. Последният мониторингов доклад на Европейската комисия за образованието даде висока оценка на България за реформите в тази сфера. Това е единствената област, в която критиките вече са свалени заради приемането на Закона за предучилищното и училищното образование.

Законът, зад който ние с гордост заставаме, е рамката, грубият строеж. За да заживее и заработи, както и при всеки закон, са необходими своевременни действия от министерството на образованието – изготвяне на нови наредби и стандарти, нови учебни програми, разработване на нови учебници и прочее. За съжаление, и двамата министри от Реформаторския блок, които трябваше да проведат този процес гладко и безболезнено за учителите и ръководствата на училищата и детските градини, не го направиха и оттам дойде напрежението. И това се случи въпреки усилията на парламентарната комисия.

Затова ние предлагаме преглед и промяна на наредбите, т.нар. държавни образователни стандарти с участието на учителите, социалните партньори и неправителствения сектор, като целта ни е да премахнем бюрокрацията и да имаме гаранции за свободата на действие на учителите. На всеки 2 години гарантираме преглед на прилагането на принципите и изпълнението на целите, заложени в Закона за предучилищното и училищното образование, и отстраняване на несъответствията.

Законът определя условията за развитие на съвременно образование, основано на българските традиции и гарантиращо социална справедливост. Той въвежда на национално ниво добрите практики, които съществуват в детски градини и училища. Той гарантира, че детските градини и училищата дават равни шансове за успех на всяко дете.

Всяко дете може да успее. Всяко дете има талант. Бъдещето му зависи от това дали ще има достъп до образование, което да му гарантира самочувствие, достойни доходи и възможност за развитие. Това е философията на новия закон. Знам и вярвам, че тя е правилна и че образователната система може да открие и да развие талантите на България.

– Колкото повече се говори за липсата на подходящи кадри, толкова повече образованието като че ли се отдалечава от пазара на труда. Например приоритетните направления в университетите са напът да станат 36 срещу само 16 неприоритетни. Това не обезсмисля ли реформата във висшето образование?

– С приетите през 2016 г. промени в Закона за висшето образование изпълнихме своя ангажимент и  променихме модела на финансиране на висшите училища и средствата за издръжка на обучението вече се определят според качеството. Моделът гарантира по-голямо внимание на преподавателите към студентите и тяхната реализация и стимулира въвеждането на модерни методи на обучение. Дадохме правото на висшите училища да създават собствени научноизследователски фирми, в които студентите и докторантите да получават практическо обучение и да реализират своите иновативни идеи. Въведохме понятието „приоритетни професионални направления” – това са тези направления, за които има прогноза за повишено търсене и необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти. Дадохме възможност таксите за обучение в тях да бъдат по-ниски.

В програмата ни за следващ мандат сме заложили по-нататъшните стъпки – обвързване на приема във висшите училища с потребностите на пазара на труда, баланс между фундаменталното знание и практическите умения в учебните планове и програми и актуализиране с участието на бизнеса; регламентиране на по-добри и гъвкави възможности изтъкнати професионалисти от практиката да участват в учебния процес; разширяване на обхвата на събираните от рейтинговата система данни, за да имаме по-точна картина за образователните резултати и реализацията на пазара на труда на завършилите студенти. Предвидили сме и осигуряване на равноправно участие на браншовите организации в процеса на планиране на държавните поръчки към висшите училища. Считаме, че това са важни политики както за продължаване на реформата във висшето образование, така и за нейната ефективност.

– Гражданите в момента са изключително разтревожени от зачестилите прояви на агресия в училище. Кои са според Вас основните стъпки, които трябва да се направят за преодоляване на този проблем?

Ако учителят продължава все така да е зле платен, притискан от бумащина, затварян в тесни рамки, лишен от автономност; ако не получава силни стимули да проявява иновативност, ние като общество просто не можем да очакваме от него повече

– В програмата ни са залегнали мерки като увеличаване броя на психолозите, педагогическите съветници, ресурсните учители и помощниците на учителите. Предлагаме безплатни занимални и занимания по интереси, защото е факт, че ако детските съзнания са заети със смислени и доставящи удоволствие задачи, нивата на гняв и агресия спадат. Друг инструмент в тази насока е подобряването на условията за спорт във всяко училище. Планираме да създадем програма за повишаване на мотивацията за спортуване на децата и учениците, както и да инвестираме над 120 млн. лева за обновяване и изграждане на физкултурни салони.

Важно е обаче учители, родители  и общество да вървят ръка за ръка по пътя към решаване на този проблем, а не да си прехвърлят отговорността за провалите на децата. Това винаги е за сметка на децата и е време да приключи. Важно е институциите да си взаимодействат, когато имаме случаи на деца в риск. Важно е ние като възрастни да си дадем сметка, че формираме модели на поведение у децата.

– Има ли във Вашия избирателен район училища, които кандидатстват за статут на иновативни? Какво предвижда законът за тях?

– Училищата, които придобият статут на иновативни, ще имат повече свобода в избора на програми. Те ще могат да прилагат специфични педагогически методи, учебни планове и програми, да въвеждат нови или интегрирани учебни предмети. Това са училища, които предлагат решаването на старите и наболели проблеми по нов начин. В София има много училища, които вече са иновативни, макар и не нормативно, а като дух и начин на работа. Това са училища, които прилагат различни и ефективни практики от години и задават посоката на развитие на образователната ни система.

– Съпругът Ви е лекар. За какво си говорите у дома повече – за проблемите в образованието или за тези в здравеопазването?

– Истината е, че вкъщи рядко говорим за работа и за политика. И двамата със съпруга ми разполагаме с ограничено свободно време и предпочитаме да се отдадем на малките човешки радости като семейния уют и градската разходка.

Сподели във Facebook