Ученици в 10-и и 11- клас от столичната гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза“ организират бална вечер на деца от домове по повод тяхното завършване. Идеята за каузата идва от техните учители и отговорници за проекта г-жа Стойка Чакърова, преподавател по български език и литература и философия и г-н Александър Гергинов, преподавател по рисуване и конструиране. Изборът на конкретния проект с име „Мечтаната дреха“ и цялата организация по него е дело изцяло на децата. Впечатляващи са усилията, ентусиазмът и организацията им, които не спират от началото на учебната година досега. Макар и само на 16 и 17 години, децата ясно си дават сметка за различния „старт“, който ще имат техните връстници, когато навършат пълнолетие. Каузата има за цел не просто да се сбъдне мечтаната бална вечер, но и даде надежди и повод за мечти за бъдещето, дебнещо зад ъгъла.

Ралица Георгиева

По повод инициативата разговаряме с г-жа Стойка Чакърова и ученичката Ралица Георгиева от 11-и клас, отговаряща за медийното разпространяване на благотворителния проект.

 

  • Как ви хрумна идеята за този проект?

Ралица: Първоначално учителите ни „подхвърлиха“ идеята за проект. След това ние, учениците, сами започнахме да мислим какъв точно искаме да бъде той. Искахме да е социален и специален, затова се спряхме на инициативата да ушием дрехи за деца от домове. Впоследствие дойде и името „Мечтаната дреха“.

Г-жа Чакърова: Искахме да бъде социална кауза и след това уточнихме каква да бъде тя, съчетахме каузата с бъдещата им професия.

  • На кого ще помогнете?

Ралица: Обадихме се на Държавна агенция за закрила на детето и те ни съдействаха, като ни дадоха списък със завършващите 12-и клас. Ще помогнем общо на 12 абитуриенти от различни домове във и близост до София като организираме бал за тях.

  • За такова събитие се изисква сериозна организация. От кога се готвите?

Ралица: Да, така е, още от началото на учебната година, и все още ни предстои много работа.

  • Как сте си разпределили ролите?

Г-жа Чакърова: Всеки ученик има задача, подхождат отговорно към всички разпределени задължения.

Ралица: Всеки има определена роля в проекта, аз се занимавам с намирането на спонсори, социални връзки, медии, които да отразят инициативата ни, следя процеса на работа, друг се занимава с комуникацията с участниците, но относно изработката на дрехите – всички участваме.

  • През какви етапи преминахте?

Ралица: Всякакви, имахме възходи и падения. Имаше моменти, в които нямахме надежда, че всичко това ще се случи, но винаги след такива моменти се появяваше някой, който да ни побутне и да ни каже, че ще се справим. В много от тези случаи този някой бяха нашите учители.

  • Можеш ли да дадеш пример за трудност?

Ралица: Най-трудната задача е намирането на спонсори. Хора, които да ни помогнат за платовете, за финалното събитие. Отказите от страна на евентуални спонсори ни караха да падаме духом. Един от десет обаче ни отговаряше положително и ни помагаше, което ни връщаше надеждата.

  • Какво точно ви липсва?

Г-жа Чакърова: Осигурихме средства за изработката на дрехите, но ни трябват средства за финалното събитие. Искаме това събитие да е с благотворителна цел и събраните пари да отидат за същите тези ученици под формата на професионални курсове, които ще са съобразени спрямо интереса на децата и ще ги насърчат дори след училище да продължат да учат и да се развиват.

  • На какъв етап е организацията в момента?
Рисунка на една от роклите

Ралица: Вече сме намерили децата, на които да ушием дрехи. От модна къща „Агресия“ бяха така добри да се съгласят да ни помогнат за мъжките облекла, а ние в момента шием женските. Също така имаме и положителен отговор за финалното събитие от Столична община след лична среща с кмета Йорданка Фандъкова. За кетъринга разчитаме на ученици от Софийска професионална гимназия по туризъм в София.

  • Г-жо Чакърова, каузата ще помогне на децата от домове, а как се отразява тя на децата организатори?

Г-жа Чакърова: Моите лични наблюдения са, че този проект позволи на учениците наистина да открият някакви качества, които не са и подозирали, и аз самата не съм подозирала, че притежават. Надскочиха себе си. Тази кауза разви и нас учителите, и ние се учим и откриваме новости. Тази кауза не е просто благотворителна, но и изключително полезна за всички нас.

  • Ралица, на какво те научи този проект?

Ралица: Направи ме много търпелива, разви различни от бъдещата ми професия умения – организационни и комуникационни.

Г-жа Чакърова: И инициативност… тя е изключително борбена, упорита и целенасочена, научи се да си поставя високи цели.

Ралица: За такава кауза поставянето на високи цели си заслужава. Ние сме 23-ма участници и не само аз си поставям високи цели, всички ние го правим. Енергията е толкова позитивна и много, че е лесно да оставаме вдъхновени.

  • А как реагират учениците, чиито бал организирате?

Ралица: Вдъхновени са. Момичетата си представят рокли като на принцеси – големи, блестящи, дълги до земята. И от мечтата за бала, мечтаем и за времето след това.

  • Лесно ли общувате?

Ралица: Да, много лесно, ние сме на почти една и съща възраст и лесно общуваме. Постоянно говорим за проекта.

  • Може ли да разкажете за някой участник?

Г-жа Чакърова: Да, един от участниците е едно момче от с. Доганово, изключително талантлив художник. Бяхме на негова изложба и се надяваме да го подпомогнем чрез професионалните курсове с кандидатстване в Художествената академия например.

Ралица: Аз общувам с момиче, с което обменяме информация как точно да изглежда нейната рокля. Какво е за нея балът и какво си представя след него.

  • Вие помагате на тези деца да мечтаят не само за бала, но и да мечтаят за бъдещето…

Ралица: Това е нашата цел, защото много деца не са се замисляли какво им е на нашите връстници. Не се замисляме как и ние, и те ще завършим, но им предстои нещо много по-различно. Много от тях няма да кандидатстват в университет, за да могат първо да си стъпят на краката – да си намерят работа, да си намерят жилище и чак след това евентуално да започнат да учат. Ученето не е първото нещо, което искат да направят след завършването си, а не трябва да е така. Ние имаме подкрепа от родители и семейство, но те я нямат. Сами трябва да се справят.

  • Как реагират родителите ви на това, което правите?

Ралица: Моите родители реагират с изненада и възхвала. Подкрепят ни и дори са изненадани, че прекарваме толкова време в училище. Ние през повечето време сме в училище. Има момичета, които ходят на състезания извън училищните си занимания и те паралелно се готвят за тези състезания, като подготвят костюмите си и освен това се занимават с шиенето и рисуването на роклите за инициативата.

  • А директорът и учителите ви?

Ралица: Имаме пълна подкрепа от страна на учителите и директорите в училището. Ние им казваме, че трябва сами да се справяме, но знаем, че във всеки един момент можем да разчитаме на тях.

  • Защо балът е важен?

Ралица: Важен е, защото приключваш единия си живот и започваш следващия.

  • Ралица, а ти какво си представяш, след като завършиш?

Ралица: Ох, питат ме по пет пъти на седмица и никога не мога да скалъпя нещо хубаво, все хаотични думи. Аз съм благодарна на училището си, защото през тези 4 години тук то ме насърчи и ме окуражи да се развивам в хиляди посоки. Не съм избрала конкретния си път, имам свобода и искам постоянно да уча различни неща, за да разбера коя точно е моята посока.“

  • На кого искате да благодарите?

Ралица: На „Животът днес", че ни помогна да популяризираме каузата. Благодарим на  модна къща „Агресия” за това, че ни отговориха на молбата и бяха така добри да ни помогнат с мъжките костюми на момчетата. Благодарим много и от сърце на адвокатската кантора „Popov and partners”, че бяха едни от най – добрите да ни помогнат за платовете на роклите. Тяхната помощ беше безценна. Също така сме признателни и на Столична община за бързия отговор и подкрепата и надеждата, която получихме не само за финалното събитие, а и изцяло за инициативата, Държавна агенция за закрила на детето и тяхната ключова помощ в проекта ни, защото без тях нямаше да срещнем тези прекрасни деца и не на последно място на Богомил Константинов, без когото нямаше да стигнем до тук - аз и проекта ни.

Ако искате да помогнете или да разберете повече, разгледайте фейсбук страницата на инициативата

Сподели във Facebook