Личности

16 Септември 2013

3966

Галина Спасова

Проф. Тодор Танев: Огромната част от нацията иска рестарт в политиката

С проф. Тодор Танев разговаря Галина Спасова

Проф. Тодор Танев е доктор на политологическите науки, преподавател по политическо управление в Софийския университет, един от основателите на първата у нас катедра по политология (ръководи я от 1993 до 2000 г.), по-късно създава катедра „Публична администрация”. Владее английски, руски, немски и унгарски. Книгите му са с признат принос в теорията и практиката на доброто управление. Сред тях са „Анализ на публичните политики”, „Политическата култура” „Стратегическо управление на публичната сфера”. Главен редактор е на електронното списание Публични политики.bg. Представяйки последната си книга „Държавничеството”, проф. Танев каза: „Трябва ни български Конрад Аденауер – авторът на немското чудо след войната, като прави стратегия за следващите поколения".

- Професоре, как някои народи успяват да формират държавност, гръбнак на нацията, а други се провалят? Питаме се дори - държавотворен народ ли сме ние, та не ни се получава подредбата на „къщичката”?
- Интересно, че в рамките на един век, 20-и, българите са и едното, и другото. Защото подемът, особено през 1908-а с Независимостта, блестящото изпълнение на тогавашните ни политици и дипломати контрастира с разрушаването на държавността, настъпило от средата на века насам. По света 90% от политологичната литература е посветена на това как се взема властта и едва 10% как тя се използва – какво да се прави, за да има единение между политиката и управлението. Още в древна Гърция, когато казвали „политик”, са имали предвид държавник, т.е. едновременно политик и администратор. За съжаление през последните два века в целия свят, включително у нас, продължава да има разделение между двете.

- Политиците и администраторите (управленците) не са едни и същи хора.
- Точно. А държавата е управление, т.е. двете. Държава се управлява само чрез съгласие за дългосрочното бъдеще на нацията, а не чрез междупартийни крамоли. Доброто управление не се базира на миналото. Истинското държавничество е погледът от бъдещето върху настоящето, преценка на сегашната ситуация от позициите на далечното бъдеще. Това правят успелите нации със силни държави. Съседна Турция ни е много близък пример, Китай, Южна Корея, Финландия, Дания, разбира се, Германия. Турция непрекъснато бомбардира със заявления къде ще бъде страната в 2070-а, 2090-а, зад което се събира огромният процент от населението - интелектуалци, технократи, но и безименните бабички с шалвари от Анадола. Търсят общо разбирателство какво ще представлява страната след известно време и по това кроят настоящето.

- Тук постижимо ли е подобно разбирателство, като си знаем, че единодействието е националната ни ахилесова пета?
- Начинът да имаме така нужната далечна визия, за да се създаде държавност, е да излезем от капана на пределната партийност, в който ни вкара новата конституция. Тя фиксира централната роля на партиите в цялата политика и управление. Да се реши един въпрос политически, мислим си, е да се разберат помежду си партиите и сенчестите кръгове зад тях. Нашата конституция от политическа гледна точка би била модерна около Балканската война: пирамидално управление – централна власт с волята на сенчести кръгове, прокарвана надолу с раболепен бюрократичен апарат, и накрая поданици, които просто търпят последиците и нямат думата.

Този модел е съществувал навсякъде след 1830-а и днес издиша в целия свят. Бил е добър за затворената национална държава, каквато повече няма. В затвореното й пространство е много ясно кой какво дели и кое е ляво и кое – дясно. Хората нямат нужда вече от лява или дясна политика, имат нужда от конкретни политики в здравеопазването, образованието и пр.

Идеологическите партии от миналото са като пияния шофьор - изправят завоите или наляво, или надясно, казват всичко да бъде или ляво, или  дясно. Не става така. Отделните области на живота имат или ляво, или дясно поданство. Примерно здравеопазването е класическа лява област - и най-десните биха предпочели да има обща каса и държава, която да им помага.

Образованието пък е дясно, консервативно, там хората не обичат експериментите. Англичаните, първи открили партиите в XIX век, днес първи се отказват от тяхната хегемония. Тони Блеър трупаше кротко конкретни мнозинства зад всяка отделна политика на своето правителство, лява или дясна, и затова го преизбраха 2 пъти, а нашите партийци трудно стигат до края на мандата, защото по негово време са диктатори, а това XXI век не позволява.

- Нали и ние имаме социално партньорство, тристранен диалог...
- Колажът от различни добри намерения без трайна стратегия не помага. В преамбюла на всяка конституция се определя едно – кой е господар, кой е шефът. Американската конституция започва в преамбюла с „Ние, народът, постановяваме за трите власти следното”. Нашият преамбюл започва с „Ние, депутатите от Седмото Велико народно събрание...”! С всички последици от това. Според член първи сме република с парламентарно управление. В еднокамарен парламент това означава, че имаме една партия с нейните сателити, която управлява.

Партийният ръководител става министър-председател, той е редил листите преди това – т.е. министър-председателят и неговите обръчи отвън получават възможност в парламента да узаконят субективната си воля. България е министърпредседателска република, една от трите власти е обявена за най-важна. За да имаме правова държава, не е достатъчно т.нар. върховенство на закона. Даже и него го нямаме, защото по конституция членовете на висшите съдилища се избират  с квоти на другите две власти, следователно от партиите. Абсурдно! Силната партийност се фиксира от тази конституция.

- Конституционните промени са незаобиколими?
- Някой ден трябва да се ревизира всичко. В момента обаче е нужно да се извършат реформи в нейните рамки, за да се постави най-после доброто управление в центъра на целия политически живот и гражданите да участват в политиката – но не толкова като „обществени съвети” или чрез пряка демокрация, а най-вече като започнат да участват в правенето на отделните политики. Партиите правят политиките тайно в своите централи. Реформата означава партиите да споделят творчеството на политики с гражданите, бизнеса и независимите експерти. Така ще имаме по-силни партии, по-добра демокрация, по-силна икономика и повече щастливи граждани.

Партиите не могат да заместят това, което вече има по-голяма адекватност за правенето на конкретните политики - мрежите. Мрежата не е граждански комитет. В нея има партийци, но и представители на администрацията, на заинтересованите от съответната политика граждани, на бизнеса, експерти. Никой не е против партиите – те остават, но играят по-адекватно своята роля, като отстъпват от амбицията си да са единствени изразители на обществени интереси. Те трябва да стоят на входа и изхода на създаването на политиките – от сътворяването им до узаконяването.

Кой освен партиите би могъл да представи съответните политики, създадени от трите съставни части на мрежата, и да ги превърне в закон? Това е естествената роля на партиите и разумната им претенция. Ако в България дойде партия или група партии, които отстъпят от старовремския рефлекс да владеят всичко, пирамидално от горе надолу да го управляват, а започнат да моделират социалния диалог и превърнат властта си в съгласие, вече ще е модерен вид партия. Времето на голямата реформа в политиката идва.

- Проектирано върху злободневието звучи безалтернативно, но и трудно осъществимо.
- Не може да е еднократен акт. Ще отнеме известно време, не много. Разчитам на ефекта на снежната топка - една добра практика ще доведе до две нови добри практики и постепенно ще стане необратимо. Все отнякъде ще се започне и вероятно това ще се инициира от модерно мислещи политици, не от сегашните и миналите активисти. Както в момента няма дясно, и лявото ще започне да запада. Българската политическа класа се е изчерпала, това е банален факт, но аз се надявам, че някои ще успеят да изоставят „голямата” партийна политика на миналото и ще имат творчески импулс за новото, за конкретните политики. Огромната част от нацията иска този рестарт и тези, които не повтарят като папагали партийни лозунги, го разбират.

- Има със сигурност хора, които могат и желаят да се занимават с това безкористно, но се страхуват, че покварената среда ще ги вземе на мушка.
- Така е, срещу тях ламята е триглава. Първата глава обаче - политическата система - е отслабена, не съществува. Втората глава на ламята е олигархията и третата са емисарите на чужди интереси. Една трета от възела в момента вече е разхлабена, партиите са слаби.

Световните сили също усещат своята неефективност в отношенията с България, тъй като нямат стратегия за тях също толкова, колкото ние нямаме стратегия за собственото си бъдеще. Някой трябва да започне писането и синхронизирането на подобни стратегии. Последната глава на ламята е съдебната власт, която се нуждае от реформа, за да имаме държава. Който политик или партия в момента не говори за реформа в съдебната власт, е предателят на българските интереси. Както и за новата политика на доброто управление, а не на партийните интереси, от което печелят всички, включително партиите.

 


 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 68