Знаете ли какви може да са състоянията на протонно-неутронната симетрия, какво означава ядрена киралност или квадруполна колективност? Докато за повечето от нас това са съвсем чужди понятия, за проф. Георги Райновски те са научни направления, по които не само е работил, но е постигнал и конкретни резултати. Възпитаникът на ПМГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Ботевград, се увлича от малък по точните науки, затова и пътят му продължава през Физическия факултет на Софийския университет. Бързо започва да гради научна кариера. Специализирал е в Дармщат, Германия, бил е постдокторант в университета в Ливърпул, работил е в лабораторията по ядрена структура в университета на Стони Броок, Ню Йорк, САЩ. Бил е гостуващ учен в Милано (Италия), Истанбул (Турция) и Росендорф (Германия). Ръководител е на катедра „Атомна физика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Днес с болка разказва, че българската наука е оставена на доизживяване. Затова пък с целия си хъс и енергия работи със студентите, като се надява, че няма да загубят интерес към науката въпреки проблемите с финансирането и липсата на модерни лаборатории. Той се гордее, че българските атомни физици успяват да се реализират на фона на жестока международна конкуренция, правят нови открития, участват в редица интернационални проекти и експериментални програми.

 

  • Проф. Райновски, кои са най-сериозните проблеми пред българските ядрени физици?
  • Проблемите са комплексни – от недостига на финансиране за лаборатории и научни изследвания, през липсата на мотивация сред младите хора да се развиват в областта на ядрената физика и ниското заплащане на позиции, които изискват сериозна научна подготовка.
  • Затова ли тази професия не се смята за престижна от кандидат-студентите?
  • Малко са децата, които имат интерес и в същото време притежават достатъчно знания, за да се развиват в една толкова динамична и трудна наука. Трябва да ви призная, че тази година ударихме дъното с броя на кандидатстващите студенти. Обявените места за редовно обучение за всички 12 специалности във Факултета по физика са 124, за момента заетите са 66. И при нас има, разбира се, популярни и търсени специалности като „Оптиметрия“, която намира обаче директно практическо приложение. Най-слабият интерес е към една нова специалност – „Физика на ядрото и на елементарните частици на английски език“. Истината е, че закъсняхме и тя не беше включена в справочника за кандидат-студенти. Надяваме се обаче в следващите години тя да е желана, защото студентите ще имат възможност да овладеят професионалната терминология на английски език, който всъщност е работният език за 100% от международните проекти.
  • Водите редица лекционни курсове и имате пряко наблюдение върху младите хора, какво им липсва в подготовката, когато стъпят в университета?
  • През последните години виждам как подготовката на много от първокурсниците преди да влязат в Алма матер става все по-слаба. С добри математически познания са едва 15-20% от младите хора, които идват от специализирани природо-математически гимназии.  Но пък с тях е лесно и приятно да се работи и затова се стараем да ги задържим. Основният проблем за студентите като цяло е да завършат, защото цедката е голяма, но това пък е гаранция за качеството на образованието.
  • Признават ли международните научни среди българските дипломи на нашите ядрени физици?

- Експертният потенциал на България от години е международно признат в областта. Под 1% от нашите абсолвенти са безработни. Началната заплата е от порядъка на 1080 лв. Това са данни на рейтинговата система на висшите училища в България, изготвена на базата на данни от НОИ. Това означава, че не са взети данните на нашите студенти от чужбина, които получават несравнимо по-високи възнаграждения.                                                                  

- Насърчавате ли Вашите студенти да градят кариерата си в чужбина? Каква част от завършилите катедра „Атомна физика“ избират да останат в България?

- Ако съдя по моето поколение, повече от половината се реализират в чужбина – някои от тях в големите европейски центрове за ядрена физика, други в по-малки изследователски звена основно в Германия и Франция. Що се отнася до първия въпрос – и като баща, и като професионалист искам да посъветвам студентите да не се хвърлят да учат в чужбина само за да излязат навън. Нека се спрат на специалност и направление, в което искат да се развиват, и след това да изберат къде да учат. В България също може да се получи висококачествено образование в различни сфери. Освен това, ако все пак студентите искат да пътуват, има много възможности за стаж и международен обмен. По програмата „Еразъм“ нашите студенти по няколко месеца учат в чуждестранен университет. Имаме чудесни предложения за добре платени стажове в големи научни лаборатории в Европа и по света.

  • Заминавате за четири месеца в Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) - най-голямата организация в света, която се занимава с физиката на елементарните частици. Какви ще са ангажиментите Ви там?
  • От доста време подготвям експерименти на една установка, която се нарича „ИЗОЛДЕ“ и представлява ускорителен комплекс за радиоактивни снопове. В ЦЕРН има множество ускорители. Най-големият е добре известният Голям адронен колайдер, но предназначението му е свързано с решаването на задачи в областта на физика на елементарните частици. Ускорителят сам по себе си не прави експерименти. За момента българското правителство подкрепя само участието на наши учени в проекта Си Ем Ес – Компактен мюонен соленоид – един от големите детектори на елементарни частици на Големия адронен ускорител в ЦЕРН. Всички други експерименти не се подкрепят от държавата, така че голяма част от българските ядрени физици са принудени сами да търсят чуждо финансиране. Такъв е случаят и с работата ми на „ИЗОЛДЕ“.
  • Имат ли подобни изследвания практическо приложение?
  • Със сигурност. На „ИЗОЛДЕ“ например стартира проект, чиято цел е да се синтезират нови радиоактивни изотопи за целите на медицината – за диагностика и за терапия. Върху такива проекти ядрените физици работят съвместно с медици и други специалисти. Ядрената физика намира приложения в много области – помага за разбиране и наблюдение на климатичните промени, за рационалното използване на ядрената енергия, за контролиране на радиационните заплахи и т.н.

 

  • Как към момента се набира чуждо финансиране за участието на български учени в международни проекти?
  • Всичко става доста трудно. Най-лесно е да сте направили нещо видимо в съответната научна област и научните среди да ви познават. В българските условия това е трудно. Имаме обаче много интересни и оригинални идеи, които привличат внимание и така оцеляваме. Показали сме, че можем, въпросът е да ни се даде шанс. Затова успяваме да вземем финансиране от чужбина, най-често чрез различни научни фондации и институти за изследвания в Германия и в Западна Европа. Но това е режим на оцеляване. Ние нямаме потенциал, с който да привлечем повече млади хора. Лошото е, че при участието си в международни проекти не сме равностойни партньори. Когато участваме в една такава колаборация, се очаква да покрием и част от разходите по експериментите.
  • Кои са най-ярките постижения на нашите учени през 70-годишната история на катедра „Атомна физика“? 
  • На практика ядрената физика в България и катедра „Атомна физика“ са основани от Елисавета Карамихайлова – първата жена ядрен физик и хабилитиран преподавател в Софийския университет. През 50-те години започва ерата на проф. Цветан Бончев, която е свързана най-вече с приложната ядрена физика. През 1986 г. екип от нашата катедра съвместно с военните засича радиация след чернобилската авария и се опитва да предупреди обществото. В по-ново време българските атомни и ядрени физици бележат други постижения в областта на радиационната защита и радиоекологията. Така например  група от катедрата изследва риска  от радоново облъчване (вторият най-голям рисков фактор за рак на белия дроб след тютюнопушенето). Тези изследвания се базират на оригинален метод, при който се изследва компактдиск, престоял поне година в дадено жилище. Поликарбонатният материал на дисковете „улавя“ радон от въздуха. При радиоактивното си разпадане атомите на радона излъчват частици. Те оставят следи в поликарбонатния материал на компактдисковете. По броя им на единица площ може да се прецени за това колко е радонът в даденото помещение и съответно какъв е рискът за обитателите. Учени от катедрата имат съществени постижения в редица области - от приложни радиометрични изследвания през Мьосбауерова спектроскопия, фундаментални ядреноструктурни изследвания, компютърно моделиране на квантови системи и физика на елементарните частици до био- и медицинската физика (нуклеарна медицина, методи за образна диагностика).

 

 

 

 

Сподели във Facebook