Личности

19 Октомври 2015

2133

Галина Спасова

Таня Борисова е в педагогическата професия от 20 години. Била е директор в няколко училища, сред които и българското училище в Братислава. В момента ръководи 60-о основно училище в София. Наскоро името й се появи по всички медии, защото беше номинирана за годишната награда „Най-добър учител на света“, която се присъжда от международната фондация „Варки“. Заедно с престижа на нобелист в учителската професия призьорът получава и 1 млн. долара, които трябва да похарчи за мисия в полза на образованието и обществото. Българската номинация е издигната от Елена Неделчева, преподавател в столичен езиков център, заради всеотдайните усилия на Таня Борисова в учителската професия, за десетките спечелени проекти, за привличане в училище на деца в риск, за обучение на деца с трайни увреждания, заради участията й в международни проекти и конференции. Влизаме в едно обикновено училище от краен софийски квартал, видимо без претенциите на т.нар. „елитни“, но с директор, който с идването си преди година е вдигнал летвата. Таня Борисова е донесла своя оптимизъм, решителност, опит и промяната се усеща – в коридорите, в двора, в самочувствието на преподавателите и персонала.

- Г-жо Борисова, как приемате жеста да бъдете първият номиниран български учител в един глобален конкурс?

- Доволна и щастлива съм, защото с тази номинация, която за първи път е издигната от България, ще покажем, че и тук има хора, уважаващи, поставящи на пиедестал учителската професия.  Наградата е изключително престижна и целта ѝ е наистина да се открие и покаже модел за подражание във всяка една от номиниращите държави, да се издигне статутът като цяло на учителската професия в света, да бъде забелязан и оценен трудът на учителите. И затова в условията за номиниране се посочва, че трябва да е за човек, който допринася с работата си не само да се цени все по-високо учителската професия, но да има участие в други дейности в полза на обществото. Миналата година кандидатите са били 5 хиляди, от цял свят. И сега комисия от над 120 души ще отсее до Коледа 50 номинации, на следващ етап ще останат 10 номинирани, а кой получава приза „Най-добрият учител на света“ ще стане известно през пролетта на следващата година.

- Какъв е активът, с който влизате в битката за 1 млн. долара?

- Това е всичко, което съм правила през тези 20 години. То е документирано и изпратено до организаторите според регламента на конкурса. Гордея се, че през цялото време съм работила за издигане на престижа на училищата, в които съм била директор. Осигурявала съм равен достъп на децата (това е и едно от условията за номинация). Създавала съм условия децата да се приучват към толерантност, да имат знания и възпитание  като граждани на света. Давала съм възможност на много млади учители да работят – а знаем, че те се реализират трудно, защото работодателите искат стаж. Аз привличам тези млади кадри, към тях има по един наставник. От една година съм в 60-о основно училище и мисля, че вече имаме поставено добро начало в различни важни посоки. Започнахме веднага да работим по националните проекти и да пишем международни. Правим и тиймбилдинги, които не само подобряват атмосферата сред колегите, но там те получават и допълнителна квалификация. Стремя се да градим и да поддържаме една спокойна обстановка за работа, да обсъждаме проблемите, когато възникнат.

- Но е известно, че завършилите специалисти странят от професията заради заплащането и незавидния й статус в обществото.

- Много е ниско заплащането действително, но намирам начини, основно чрез работата по проекти, да ги привлека, да получат възможност и да повишават безплатно квалификацията си. Примерно миналата година се включихме към проекта на МОН „Квалификация на педагогическите кадри“. Но разбира се, много млади хора напуснаха училищата, в които съм била преди, точно поради ниското заплащане.

Заедно с родителите работим по различни проекти и виждайки успеха, който е постигнат, и то не само в класната стая, те се включват с повече желание

- Очевидно ориентацията към проектни дейности е безалтернативна като изход от безпаричието.

- Много трудно е обаче, тъй като работата по проекти изисква човек да отдели голяма част от времето си. И тук е ролята на директора - да мотивира колегите си, да им обясни каква ще е ползата, ако проектът бъде одобрен и осъществен. Независимо дали той ще е за обновяване и модернизиране на училището, или ще цели, както беше примерно проектът „Успех“, да привлече децата в клубовете по интереси. Трябва задължително да решим проблема с отпадналите от училище деца. Но колегите трябва да бъдат убедени, стимулирани - не е лесно, за това се искат добри мениджърски качества, упоритост, визия.

- Възлово предизвикателство в училищата се очертава и мястото на родителите.

- Не можем със закон да накараме родителите да ни уважават. Просто трябва с нашето поведение и работа да заслужим това. Радвам се, че и с тази номинация ще покажем на родителите, че полагаме усилия да направим училището по-привлекателно за техните деца, да им дадем добри перспективи с по-високо  качество на обучението. Заедно с родителите работим по различни проекти и виждайки успеха, който е постигнат, и то не само в класната стая, те се включват с повече желание. Знаете, че сме с делегиран бюджет, не достигат парите за ремонти. Родителите сами предлагат своята помощ, не само финансова, но и с труд, помагат да се ремонтират стаите, закупуват мебели, някои материали. Родителска е и инициативата за въвеждане на униформа, засега на един клас. Нека родителите имат повече доверие, уважение към нас. Да се сещат за учителя не само по празниците и когато има някакъв проблем. Да знаят, че ние сме важен фактор в образованието и възпитанието на техните деца, а оттук и за тяхното бъдеще.

- Ако спечелите наградата, какво ще направите с парите?

- Сумата от 1 млн. долара не се отпуска наведнъж, а в рамките на десет години - по 100 хиляди долара. Ако спечеля, ще ги дам за довършване на започнатото вече в училището, за ремонтиране на двора и част от сградата, фасадата ще се довърши. Парите бих използвала и за създаването на модерно оборудван дневен център за деца и младежи с увреждания, със специален екип, който да се грижи за тях и с осигуряване на необходимата рехабилитация.

- Най-сетне в обществото подобаващо се заговори за работата с децата със специални образователни потребности. Вашият опит какъв е?

- В момента в това училище имаме добре изграден екип, който работи с тези деца, но е хубаво по принцип всички колеги да се обучават. Миналата година имаше проект за квалификация, по който обучаваха учителите по тези проблеми. Има необходимост. Защото децата със специални образователни потребности са с различни диагнози, а преподавателите не са подготвени как да работят с тези деца и е нужно непрекъснато да се квалифицират. Освен това е важно да работят и с останалите, за да могат те да приемат толерантно различните деца. Може много да се почерпи и от опита в други страни. Хубаво е може би да имаме и асистент-учител в класните стаи. Това ще помогне много на колегите, защото някои от децата са хиперактивни.

- След две десетилетия в системата какво ще кажете на съвсем младите, сега завършващи?

- Да не се плашат, да дойдат в училище. След като завършват педагогически профил, трябва да работят в училище. Защото знаят, наясно са какво е в училище и обичат децата. Ако на човек не му идва отвътре да работи с деца, просто не е за тази професия. А тя е много трудна, особено в началния курс. Началният учител е този, който ограмотява децата, отваря очите им за света. И ако не обичаш децата, просто не си за училище въпреки висшето си образование.

Сподели във Facebook