Личности

15 Февруари 2016

7864

Галина Спасова

Ваня Монева е основател и диригент на „Космически гласове“, може би най-известния ни хор, който повече от 20 години възхищава публиката в десетки страни. Тя наложи своя висок професионализъм и разпознаваем стил, изграждайки репертоар с широка жанрова палитра – нейните момичета пеят и на джаз концерти, и със симфоничен оркестър, изпълняват църковни песнопения, записват филмова и театрална музика. Ваня Монева е носител на престижни награди като „Златно перо“, „Златно петолиние“, „Музикант на годината’2014“. Миналата есен „Космически гласове“ се завърна от Мюнхен с победа от най-авторитетния хоров конкурс в света „Нека пеят народите“. Свири от петгодишна, но преподавателят й в русенското музикално училище Веселин Байчев открил у нея именно дарбата да бъде диригент. И тя я развива по блестящ начин.

- Изключително важно е да си комуникативен, да обичаш хората, да искаш да им помагаш да се развиват, да имаш отлична музикална основа и да можеш да подбереш тези, с които ще получиш резултати. За мен най-съвършеният инструмент е човешкият глас и аз искам да работя с него. Разбира се, дирижирала съм и „Софийски солисти“ с нашия хор, и народен оркестър с нашия хор, бенд… Но истината е, че ако имаш необходимост да водиш един музикален процес, то трябва да имаш качества за това. А пък ако себеоценката ти не е реална, просто се излагаш. Има хора с болни амбиции – примерно да застанат пред един голям симфоничен оркестър. И сме свидетели, че някои с пари го правят, като си платят – и то не пред случаен оркестър застават. Дирижирането не е за всеки и освен познания се изискват много човешки качества, психическа и физическа издръжливост. Хоровият диригент за разлика от оркестровия не може да сменя своя състав, той не е гастролиращ. Защото, за да разрешиш на някого да води твоето музикално мислене, трябва да му се довериш. Щастлива съм, че постигнах това. Светла е атмосферата при нас, предразполагаща човек да пее – това го казват момичетата.

Ваня Монева:За да разрешиш на някого да води твоето музикално мислене, трябва да му се довериш

- Как ги откривате и подбирате?

- В началото, през 1994-а, започнах с едни от най-изявените народни певици. Знаеха, че тръгваме по различен път, нямаш сигурната държавна работа и трябва много да работиш, да се доказваш. В момента хорът ни се състои от прекрасни млади изпълнителки, между 17- и 35-годишни, които имат добра музикална база. Аз предпочитам да взема млади хора, за да ги въведа в моя стил на пеене и на работа. Всеки състав се отличава по собствения стил на диригента. Освен на приятния глас и външен вид държим на доброто възпитание и на манталитет, който да отговаря на нашите критерии. Случвало се е много добри певици да попадат в хора, но след няколко месеца да видим, че търсят друга среда. И сами си тръгват.

- Кои са най-трудните моменти?

- Предимно финансови. За щастие все още има благодетели. В последните три години имаме чудесна база за работа. Но по интереса мога да съдя - вече прозира осъзнаването, че фолклорът е това богатство, което ни остава като опорна точка за самочувствието. Ние сме значими с него не от вчера, още от 50-те години, когато Филип Кутев създава националния ансамбъл. Впечатляваме не само с богатството на фолклора, но и с хоровото майсторство. Имаме изключителни композитори и аранжори. Затова нашата хорова музика е толкова различна и красива – примерно в едно от произведенията, които представихме на конкурса „Нека пеят народите“, всяко от 20-те момичета пееше своя партия. Което е много трудно. С нашите народни хорове можем да печелим не само публика и престижни награди, но и немалко средства, които да влизат в страната.

- Какво искате да постигнете още?

- Да стъпим на големите концертни подиуми по света. Защото една зала с акустика, без озвучаване, дава много възможности, пее се с лекота. Много ми се иска да се възроди отношението към българските хорове, защото то потъна някак. Искам да пробиваме пъртината с нашия хор и да завоюваме позиции, да се заговори за българското хорово изпълнителско майсторство отново.

- Как държавата може да Ви подкрепи?

- Стига да има отношение, не само да се казва, че няма пари. Пари се намират. Нямаме хора, които да се занимават с импресарска дейност. Но съм убедена, че ако до големите агенции в света достигне информация за българските артисти и за богатството, което имаме, ще може да се стъпи на големите сцени.

- Преподавате ли на млади музиканти?

Но по интереса мога да съдя - вече прозира осъзнаването, че фолклорът е това богатство, което ни остава като опорна точка за самочувствието

- Не преподавам в академията или в някой от университетите. Защото има такова мислене – който може, той е независим, не се приобщава към групи, които имат нужда да си помагат, за да се изтласкват в някаква посока. Нямам пориви за титли. Защото моята титла е диригент. Моят професор Васил Арнаудов, светла му памет, казваше – „забранявам на афиша ми да пише професор“. Аз съм учител, професор, но в академията. Има хора, на които единствената мечта е да имат титли. И не можеш да разбереш от афиша учебен час ли ще има някой или концерт. Правя хорови работилници - и тук, и в чужбина. Университетите ни нямат нужда от мен и не им се сърдя. Но техни студенти идват, интересуват се, помагам им. Дори пишат дипломни работи за мен, но не им разрешават да ги защитят тук и ги защитават в Австрия. Когато можеш, пречиш. Но значи правя нещо, което се забелязва. Често се сещам и за други думи на моя професор - когато спечелих първия си международен конкурс: „От днес ще имаш много врагове, дори и моите ще станат твои, свиквай“. Това го има и другаде. Но всяка страна трябва да си цени можещите. Много е хубаво своите да те подкрепят и да ти кажат – има смисъл от това, което правиш.

- Мечтата Ви за България?

Награда "Сърцето на София"

- На първо място, да се върнат от чужбина качествените българи. Тъй като там животът ги променя, не мислят вече как да заобикалят правилата. На нас ни трябват норми и рамки за живот. Живее се спокойно там, където има ред и дисциплина. Аз съм категорично за това. Музиката ме е научила на дисциплина, отговорност, последователност и търпение. Също много ми се ще да се промени образованието, защото, ако се погрижим за младите, България ще има друг облик.

- От другите изкуства кое Ви привлича?

- Много харесвам и се възхищавам на балета. Това изкуство е изключително трудно и артистите плащат висока цена. Изобщо всяко изкуство изисква лишения, за да си пълноценен, да си най-добрият.

- Къде искате да се върнете само като турист?

- Навсякъде, за да разгледам спокойно. На всяко място нещо ми харесва. От Тронхайм в Норвегия със страховитата зима до Израел - пустиня, превърната в рай. Навсякъде ме радва да видя как хората са създали от нищо нещо, или пък поддържат това, което имат, и творят красота. Силно са ме впечатлили зали, където акустиката е невероятна. Как са помислили за това, че акустичната музика е много по-въздействаща, отколкото ако сложиш микрофони, озвучаване. Чудесно е да се чувстваш в центъра на публиката, като част от общото и да ги правиш щастливи тия хора. И знаеш, че до всяка точка в залата достигаш по еднакъв, качествен начин. Харесвам всяко място, на което съм стъпила. Как съм се радвала на разходка по река Амстел или когато кацна след 16-часов полет, на Ниагарския водопад, Щатите – от най-южната до най-северната им точка. Никога не недоволствам от каквото и да е, защото така е определил Господ – да отида там.

 

Сподели във Facebook