Чужди студенти напират да учат медицина и компютърни специалности у нас. Това са и най-желаните бъдещи професии сред младите хора в българските общности зад граница. През февруари три екипа от експерти към МОН бяха в балканските страни, където има компактни български общности, както и в Украйна и Молдова, за да им разяснят условията и реда за кандидатстване у нас.

От министерството съобщават, че интересът е бил огромен, а държавата ще отпусне хиляда места за млади хора от българската диаспора на Балканите. Отделно от това се предоставят още 150 места за кандидати от Македония, както и 20 места за докторанти от всички балкански страни. 1000 бяха местата за българската общност от Балканите и миналата година, но записалите се бяха около 700 души.

В същото време медицинските ни вузове се пълнят с гръцки и италиански студенти.

Това са двете най-често срещани националности в университетите, след като преди няколко години Турция отказа да признае медицинските ни дипломи и накара завършилите у нас турски лекари да държат допълнителни изпити, за да бъдат признати тапиите им. След случилото се много турски студенти се оттеглиха от България, особено в специалност медицина, но те все още съставляват значима част от техническите ни университети. Въпреки всичко най-компактна като студентско присъствие у нас е гръцката общност. В Медицинския в София са заложили на италиански кандидати, а самата Италия е започнала да строи собствено общежитие на младите си хора, които учат тук, така че да не им се налага да търпят несгодите на Студентски град. Закупен е цял блок, който е в процес на обновяване, за да могат студентите да се настанят в него. Според преподаватели италианските студенти са много добре подготвени и вдигат нивото на университета, все по-често се срещат и английски и немски кандидат-медици. Индийци атакуват и медицинските университети в провинцията, за да получат лекарска диплома у нас.

Гърци са най-често срещаните чужди студенти в техническите ни университети.

И при тях съществува проблемът като с турските студенти, които се оттеглиха, след като турският Съвет за висше образование (ЙОК) каза „йок” на българските дипломи за висше образование. Към техническите вузове обаче съществува силен интерес и от страни извън Европейския съюз като Виетнам например. Виетнамците напират и към родните икономически висши училища, но в случая пречката е административна – нужно е държавата да възобнови спогодбата за взаимно признаване на дипломите между двете страни. Иначе според ректора на Техническия университет проф. Георги Михов и този на УНСС проф. Стати Статев не е никакъв проблем да приемаме виетнамци в англоезичните програми на университетите или след като те изкарат година в Института за чужди студенти и научат български. Голяма част от управляващите във Виетнам на практика са завършили български висши училища и подкрепят идеята за възобновяване на това споразумение. Към Геолого-географския факултет на Софийския университет пък гледат държави като Судан.

Като бройка сред чуждите студенти у нас най-много са гърците и турците, като последните намаляха силно. Зачестява обаче практиката у нас да идват да учат млади хора от Западна Европа – не само ние изпращаме студенти на Албиона, но и млади хора от Великобритания идват тук. Включително за хуманитарни специалности като филологиите. Част от тях държат изпити на английски, но други биват приемани директно, което и се превърна в основание за критики към бившия ректор на Медицинския университет в столицата проф. Ваньо Митев, който бе приел десетки млади хора от чужбина, без да държат тест. Аргументът за това беше, че те така или иначе не знаят български и не могат да положат теста заедно с останалите студенти. Именно чуждите студенти са едни от основните източници на доходи на медицинските ни университети, за да бъдат те финансово по-свободни от колегите си. Много чужденци има и в Софийския университет, където куриозът е, че гърци масово се записват да учат педагогика на английски, докато родните студенти бягат като дявол от тамян от педагогическите специалности.

Сподели във Facebook