Държавата предлага ново постановление, с което ще ореже приема на студенти по специалностите „Икономика” и „Администрация и управление”. За сметка на това ще бъде качен коефициентът, по който се изчислява образованието в тези две специалности, така че издръжката на един студент да се увеличи.

Това обаче ще се отрази позитивно само на университетите с много студенти, които се обучават по тези две специалности. При тях държавната субсидия ще върви нагоре, докато за останалите е възможно парите да паднат. От реформата ще пострадат най-много вузовете, в които икономиката е допълнително добавена  специалност и чиито студенти не се реализират добре на пазара на труда. „Нека не се лъжем – има специалности, в които студентите се реализират на 90 на сто, и други, в които реализацията е около 20 процента.

Абсурдно е половината от висшистите ни да се реализират на позиции, за които се иска средно образование”,

коментира просветният министър проф. Николай Денков на среща с ректорите, в чиито университети се изучава икономика или администрация и управление. Той подчерта, че не може да се очаква при демографска криза и падащ брой на абсолвентите, които се записват за студенти у нас, да се увеличава бройката на младите хора, които държавата ще субсидира. Неговата идея е да се намали приемът в специалности като икономика, където учат една трета от бъдещите висшисти у нас, и с „позитивни стимули” те да бъдат насочени към природните и техническите науки. В момента

тази идея среща най-голяма съпротива точно сред ректорите на вузовете, в които се учи икономика.

Един от аргументите на Шуменския университет например се състои в това, че вузът е единствен не само за Шумен, но и за Разград и Търговище. Тъй като регионът е беден, децата обикновено остават да учат близо до вкъщи и не отиват в столицата. Ако за този университет квотата за прием намалее до 20 бройки, само след две години ще имаме криза за икономисти в целия регион, смята ректорът му. Министерството на образованието и науката обаче поддържа позицията, че е по-добре да бъдат намалени субсидираните места там, където децата се реализират на ниски позиции. „Ако университетът е значим в регионален мащаб, нека да направи следното – да ни представи план за действие, направен на базата на разговори с местния бизнес и общината, каква реализация вижда за своите студенти до пет години”, предлага просветният министър.

В същото време за поредна година се потвърждава неудовлетворителната оценка на работодателите

за знанията на завършилите висше образование в България. Преобладаващата част от анкетираните – 61%, смятат, че на студентите са им необходими допълнителни знания. Резултатите са сходни спрямо предишните проучвания, в които делът на фирмите с това мнение е около две трети. Категорично недоволни от подготовката на студентите са 17%, а работодателите, които са доволни от образованието на младежите у нас, са 22%, сочи проучване на Българската търговско-промишлена палата, което отчита как се реализират младите ни хора.

Основните пропуски в образованието на младежите според представителите на бизнеса са в професионалните знания

и в уменията за работа в екип. На следващо място близо 33% от фирмите смятат, че на младите хора им липсват езикови знания, а според 31% - и предприемаческо мислене. В анкетата работодателите отбелязват, че на завършилите висше образование им липсват практически познания и трудно правят връзката между теоретичната подготовка и нейното практическо приложение.

Резултатите от анкетата показват, че 41% от работодателите са обучавали допълнително наетите от тях млади хора заради пропуски при образованието им. Малко повече от половината (51%) също са провеждали обучения на заетите младежи, но поради спецификата на дейност на фирмата.

Само 5% от членовете на БТПП съобщават, че не са имали затруднения с намирането на квалифицирани кадри.

На въпроса какво предприемат фирмите, когато не могат да открият персонал с подходящата квалификация, основната част от фирмите отговарят, че инвестират в обучения на вече заетите при тях или наемат нови служители, които обучават допълнително. Само 4% са търсили възможности за назначаване на хора от други страни, а всяка десета фирма е инвестирала средства в технологии, с които да отпадне необходимостта от работно място за съответната дейност.

Членовете на БТПП изпитват основно недостиг от квалифицирани кадри, завършили машинно инженерство; електротехника; икономика; компютърна и комуникационна техника.

Резултатите от анкетата сигнализират за дефицит на среден изпълнителски персонал като стругари, фрезисти,

шлайфисти, монтьори и др., който не може да бъде компенсиран от назначаването на инженери.

Над 70% от анкетираните прогнозират, че през следващите 5-10 години ще са им необходими специалисти, завършили техническо образование, а 35% чакат хора с икономически профил. По този повод просветният министър Николай Денков заяви, че в страната липсват добри финансисти, но явно има луфт между тяхната подготовка и това, което е необходимо на бизнеса.

За поредна година като препоръки от работодателите в сферата на образованието се дават въвеждането на повече практическо обучение, както и съответствие между специалностите, които се учат, с тези, които се търсят от работодателите.

Членовете на БТПП отбелязват, че е нужно външно, анонимно оценяване на нивото на завършващите

средно образование или университет – сега се пишат оценки, които реално не отговарят на придобитите знания. Промяна във финансирането също е необходимо да се направи - съобразно качеството на обучението, а не само върху количествени показатели за броя на обучаващите се.

Според работодателите студентите, за които държавата плаща обучението, следва да се задължат да работят определен брой години в страната. Друго предложение от анкетата е за промени, с които да става по-лесно наемане на кадри от трети страни – глътка въздух за производствата, изпитващи остър недостиг на кадри.

Преподаването, лекционният материал също е нужно да бъдат съобразени със съвременните научни постижения.

За средното професионално образование работодателите отбелязват, че е направен добър старт с дуалната форма на обучение, която следва да продължи и да обхване все повече училища.

Сподели във Facebook