Ще прави ли България наука за милиони, или просто ще похарчи едни милиони, без да прави наука? След първоначалния скандал с новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ нещата ескалираха и по отношение на новите научни центрове за 560 милиона лева, които страната ни трябва да изгради. При това там проблемите са по-сериозни, защото засягат и начина за оценяване на научните проекти. Това стана ясно от среща на образователния министър проф. Николай Денков с научната общност на БАН миналата седмица.

Фалстарт беляза изграждането на новите научни центрове, след като се оказа, че предишният екип на МОН е пуснал обществена поръчка за оценители със силно занижени критерии. Съгласно нея проектите на доценти и професори със световно признание трябваше да бъдат оценявани от хора със степен бакалавър. При това – поръчката трябваше да бъде възложена на фирми, които да подбират въпросните бакалаври и за целта да приберат два милиона лева. Бившият просветен министър Меглена Кунева и служебният Николай Денков си прехвърлят топката за скандала. Според Денков

критериите за подбор и на оценители, и на научни проекти са писани от хора без никакъв опит в научната област.

Става дума за предишния екип на Кунева, в който с парите за наука се занимаваше заместник-министърът Красимир Киряков, чийто опит е минал основно в усвояване на пари за земеделие.  Появиха се и съмнения, че целта е била именно конкретни фирми  да усвоят милионите, като подхвърлят жълти стотинки на експертите, които ще правят оценки на научните проекти. Подобен скандал имаше преди няколко години и във фонд „Научни изследвания“, където пари също бяха раздадени на подставени фирми, но не за да правят с тях наука.  

Заради скандала просветното министерство спря обществената поръчка за избор на оценители. Оказа се, че всъщност кандидатствалите фирми дори не са си направили труда да представят справка за това дали избраните от тях бакалаври отговарят на другите критерии като например да имат поне три научни публикации в последните пет години.

Заместник-министърът на образованието Ваня Стойнева обясни, че органът, управляващ оперативната програма, е бил в невъзможност да избере който и да било от кандидатствалите консорциуми именно защото не са изпълнили поставените изисквания.

Сега подборът на оценители започва отново, но този път офертата ще бъде насочена не към фирми,

а директно към физически лица с опит в научните изследвания, много публикации и умение да управляват проекти. Просветният министър Николай Денков уточни на пресконференция, че ако пуснем нова обществена поръчка, нещата ще се забавят още и сме напът да загубим пари.

Същата теза той лансира и пред учените от БАН. Пред тях Денков разясни актуалното състояние на програмата и отговори на вълнуващите ги въпроси. Учените се оплакаха от неяснотата кой и как ще оценява проектите им и от тежки и безумни условия в процедурата по кандидатстване. Проф. Лъчезар Аврамов от БАН, който заедно със свои колеги също кандидатства с проект, постави въпроса как хора със степен бакалавър, каквито вероятно ще бъдат оценителите на научните проекти, могат да оценят иновация в областта на медицината и биофотониката. Процедурата за избор на чуждестранни оценители уж трябваше да гарантира висококачествена и безпристрастна оценка

на проектите за научни центрове. Проф. Желю Владимиров от Стопанския факултет на Софийския университет сигнализира за тежката процедура по кандидатстване, изискваща многобройни документи и преводи в хиляди страници. Денков отговори, че процедурата е правена от хора, които не познават спецификата на научните проекти, и това показва несъстоятелността на тезата на предишния екип на МОН начело с Меглена Кунева, че научната програма може да се ръководи от хора, които нямат нищо общо с науката. Въпреки това обаче екипът на Денков смята, че процедурата трябва да приключи по тези правила на 28 февруари, без да бъде отлагана повече или обявявана наново с променени условия.

„Часовникът тиктака и всяко забавяне оттук нататък не само е рисково, то ще доведе до загуба на средства.

Затова, отчитайки факта, че все пак учените са на финалната права в подготовката на проектите си, според нас по-добрият вариант е процедурата да приключи по правилата, по които е обявена, за да се премине на следващия етап – оценката. Алтернативата е много по-лоша от това, което имаме в момента“, каза Денков. Той припомни, че до 31 декември 2018 година България трябва да е получила от Брюксел обратно финансиране за 30% от програмата и всяко забавяне оттук нататък е рисково за неизпълнение на срока и загуба на пари.

Програмата „Наука и образование“ освен всичко друго е застрашена и от все още неприетата Стратегия за развитие на научните изследвания, която е предварително условие на ЕК за изпълнението на програмата. Крайният срок за приемането ѝ беше декември 2016 година, което не се случи заради подаването на оставка на правителството на ГЕРБ и разпускането на парламента.

Сега екипът на служебния министър Денков се е заел с преработването и финализирането на стратегията, за да може да бъде приета още в първите дни на новия парламент. До 30 юни трябва да сме изпратили на ЕК стратегията, приета от Народното събрание. В противен случай ЕК ще спре оперативните програми „Наука и образование“ и „Иновации и конкурентоспособност“.

Сподели във Facebook