Много от бг студентите нямат търпение да започнат работа още от първия ден на следването. Само и само да докажат на мама и татко, че освен да учат, са в състояние и да се издържат сами. Или поне да си докарват прилични джобни пари. В повечето държави обаче работата на първокурсници не се толерира. По простата причина, че това е времето, когато трябва да се адаптирате не само към чуждата страна, а и към съвсем нова за вас образователна система.
Ако учите във Франция, в никакъв случай не започвайте работа от първи курс. Това е „ситото“, след което се решава кой действително остава студент и кой не. Затова в страната на Балзак дори и в по-горните курсове има сериозно ограничение на броя часове, които може да се трудите. Те са 964 за година, или около 60% от годишното легално право на работа, което има един вече завършил висшист. Заплащането на студентите е от 7 до 9 евро на час. За да започнете работа обаче, първо трябва да сте записани в университета и да покажете студентската си карта.
Люксембург пък направо забранява работата на първокурсниците независимо от коя държава са.

От втората година те могат да се трудят на „студентски трудов договор“ - получават около 80 на сто от заплатата, която се полага за тази длъжност, но за сметка на това не плащат данъци. Не получават обаче и здравни и пенсионни осигуровки. В Белгия можеш да се трудиш 720 часа през учебната година и неограничено време през ваканцията. Заплащането ти най-често ще бъде около 8 евро.

Най-добре на студентите си плаща Германия, която има фиксирани ставки за студентски труд, разказаха консултантите от „Дарби“. В момента те стигат до 10 евро. Започват от 5 евро, но за минималната ставка предстои увеличение. От следващата година работодателите няма да имат право да плащат на студент под 8,50 евро на час. Интересното е, че докато следваш, нямаш право да се трудиш на свободна практика или като самоосигуряващо се лице, например като преводач на хонорар. Можеш да работиш едва до 20 часа седмично, така че при пълна заетост и максимално заплащане на час един студент може да си докара на месец около 800 евро. Това е горе-долу сумата, нужна за издръжка в повечето градове на Германия, макар че в Мюнхен например необходимите средства са повече.

Миналата година Германия опрости таксите и в последната провинция, която прибираше пари от студентите - 

Долна Саксония. Сега обучението във всички немски университети е абсолютно безплатно - заплащат се само административни такси за различни услуги във вузовете.

Великобритания също поставя ограничение - само до 20 часа труд седмично през учебната година. През ваканциите обаче студентите могат да се трудят на пълен работен ден без лимит. Естествено, ако успеят нашите кандидат висшисти да си намерят работа след цялата антибългарска кампания, която тече в страната. Заплащането на студент там варира от 5 до 7 паунда на час. Така на седмица можеш да си докараш около 140 лири.

Холандия е избрала вариант дори да стимулира младежите от ЕС, които комбинират работа и обучение,

като им доплаща за това. Ако се трудят повече от 32 часа на месец и при това се учат добре, студентите могат да получат от 250 до 500 евро в зависимост от семейния си доход. Средствата се отпускат като своеобразно поощрение за това, че дават своя принос за холандската икономика. Дания също от следващата учебна година ще плаща на студентите, които едновременно работят и учат. Ограниченията при нея също са трудът да не надхвърля 20 часа на седмица. Повечето българи, които учат в чужбина, работят, макар и по няколко часа на ден или през уикенда. Трудят се най-често като келнери, бармани или в туристическия бизнес, много от девойките се цанят за детегледачки.

Все по-популярни в последните години обаче стават почасовите договори,

при които млади хора се наемат да участват в проучвания на различни фирми, в промоции или да въвеждат данни в компютър. Правят го от вкъщи и фирмите им плащат в края на проекта. Интересното обаче е, че за разлика от България една от най-добре платените работи в страните от ЕС студентът може да намери в собствения си университет. В много от немските и английските висши училища например част от административните дейности, които тук се вършат от чиновници, се възлагат на студенти. Мнозина се трудят в библиотеките на вузовете.

В Дания и Холандия пък съществува т.нар. студент преподавател - нещо като еквивалент на асистента у нас, който получава доста по-висока от асистентската заплата в България. В холандските университети с практическа насоченост пък още от втори курс много от младежите работят по различни приложни проекти, зададени от фирми, и това им се заплаща. Много от тях, особено в IT сектора, си намират и работа още преди края на следването.

 

 

 

Сподели във Facebook