Министерството на образованието и науката внася нов законопроект, с който слага край на свръхпроизводството на професори. Идеята е за първи път да има минимални национални изисквания, на които да отговарят хората, желаещи да получат докторска степен или да заемат длъжността доцент и професор.

В същото време за първи път законопроектът залага и специална глава, в която се урежда какво точно се случва с професори, доценти и доктори, за които е установено, че са плагиатствали научния си труд. Досега тези въпроси се уреждаха само по съдебен път, и то единствено когато жалбата е от научен работник, чийто труд е бил откраднат. Това проточваше процедурите с години и най-често те приключваха безславно и единствено с морални обвинения към съответния професор.

За първи път щетите за крадците на чужд интелектуален труд могат да не бъдат само морални,

а вместо това те да загубят титлите си.

„Професорите на кило” станаха популярни по времето на просветния министър Сергей Игнатов, който прокара закон, разтурящ Висшата атестационна комисия, и даде право на всеки университет сам да определя своите професори и доценти. Идеята беше по този начин да бъде осигурена бърза писта за кариерно израстване на младите учени. Заради липсата на каквито и да било минимални изисквания обаче професори или доктори станаха хора със съмнителни научни постижения. Бившият ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев лично е заявявал пред медиите, че е спирал процедури по раздаване на докторски степени заради шуробаджанащина в научните журита. По-малките университети, които трудно издържаха на атестация заради липса на хабилитирани преподаватели, доста бързо се обзаведоха със съмнителни откъм качество, но пък собствени научни работници.

В резултат само за три години научният състав на България набъбна със 7000 души,

почти колкото населението на град Дряново, а количеството на научната ни продукция падна надолу, така че вече в световните класации сме на опашката след Нигерия.

Около година след влизането на закона „Игнатов” депутати от БСП сезираха Конституционния съд и той отмени някои от неговите постулати.

Промените, които служебният министър Николай Денков предлага, са базирани и на неговия опит като заместник-министър по време на правителството „Борисов – 2”. Основното в тях е въвеждането на минимални национални изисквания за академичния състав. Ако кандидатите за асистенти, професори и доценти не отговорят на тях, тяхната кандидатура въобще няма да бъде допусната за разглеждане.

Въпросните изисквания трябва да бъдат специфични за всяко професионално направление,

като учените от съответните области ще бъдат поканени сами да формулират своите критерии. Някои от тях, като например историците, вече са направили своите предложения. Показателите, на които учените трябва да отговарят, са два вида – наукометрични и преподавателски. Към първите спадат броят публикувани монографии или статии в реномирани списания, които се оценяват с определен индекс. Тук се включват също и цитатите, направени от колеги. За хората от художествено-творческите среди тук се вписват брой изложби, филми, написани книги и участие в организационни комитети и конференции. Втората част, касаеща преподаването, носи точки, свързани с нови лекционни курсове, брой докторанти,

защитили под ръководството на съответния учен, и други. Едва когато един учен докаже, че е направил тези постижения, може да бъде допуснат до конкурс за доктор, доцент или професор. Самите достижения ще се оценяват в точки по определена скала, различна за отделните академични длъжности.

Всички научни работници ще бъдат вкарани и в електронен регистър, където ще бъдат вписани основните им научни приноси. По този начин лесно ще може да бъде разграничен един учен с оригинални достижения от специалист, получил титлата си посредством шуробаджанашко научно жури, тъй като вторият няма да може да докаже какъв научен принос има.

За първи път проектът на Закон за развитие на академичния състав прави и друга сериозна стъпка –

вкарва глава за битката с плагиатството. Правомощие да се борят с кражбите на интелектуална собственост вече ще имат не само съдилищата, но и научните журита. Както и самото министерство, ако журитата не стигнат до единно решение. Те ще могат да правят проверки дали даден учен е откраднал труда на свой колега, включително и по подаден сигнал. Ако се окаже, че това е истина, ректорът на съответния университет ще може да отнеме научната степен или да уволни учения, който е извършил кражбата. Ако пък една научна институция прекалено често нарушава правилата по процедурите за присъждане на научна степен, министърът може да поиска отнемане на акредитацията ѝ.

Сред най-емблематичните случаи на хора, издигнали се на базата на плагиатство, е ректорът на Стопанската академия в Свищов проф. Величко Адамов, за когото няколко медии изнесоха факти, че е преписал своята дисертация от френски професор по икономика. По думите и на самия министър Николай Денков плагиатството в последните години започва да се превръща в много сериозен проблем за страната ни.

В същото време има само един уволнен преподавател за интелектуална кражба – в Техническия университет. В класации на сериозни издания България се води като една от страните, в които интелектуалната кражба е най-често срещана.

Проф. Денков обясни, че е имал срещи с едни от най-големите специалисти в тази област и те съветват темата за плагиатството да залегне още в програмите на университетите от първи курс. Причината е, че младите хора, навикнали на копи-пейст в интернет, дори не осъзнават сериозните последици от това, да вземеш чужд текст или продукт и да не цитираш източника. Неотдавна и консултанти за обучения в чужбина изнесоха факти, че кандидат-студентите ни за Великобритания преписват мотивационните писма, с които кандидатстват. За тяхно нещастие всеки британски университет има достъп до специален софтуер, с който подобни кражби биват засичани. Учените препоръчват и в нашите университетски програми да залегнат подобни лекции

 

Сподели във Facebook