Научно изследване за 8600 лева разтърси бранш, струващ милиони. Шестима души от Института по молекулярна биология в БАН начело с генетика доц. Георги Милошев разбиха мита за безопасните Е-та, които производителите слагат в храната ни. Нашите учени изобретиха съвършено нов, свръхчувствителен метод, който доказва, че част от хранителните добавки, започващи с Е и №, са в състояние да променят човешката ДНК и дори да станат причина за ракови заболявания. В същото време ръководството на Института се разграничи от оповестените на пресконференция данни на доц. Милошев, като заяви, че брифингът е проведен по негова лична инициатива и резултатите не са обсъждани на научен съвет. Хора от института обаче посочват, че последното не е точно така – още миналата година разработката на доц. Милошев е била отличена като най-добрата за 2014 година.

Отдавна се знае, че съществуват опасни Е-та, които в никакъв случай не трябва да вкарваме в организма си. В същото време има и такива, които съгласно всички стандарти на европейските организации по безопасно хранене се приемат за безобидни под определени количества и затова производителите ги използват широко. Малцина обаче знаят, че методите, с които се тестват те, са от средата на миналия век и не отчитат достатъчно прецизно измененията в организма, които тези вещества предизвикват. Затова и фактът, че безобидна близалка или сладолед могат да станат причина за мутации в ДНК, предизвика доста остра реакция и сред производители, и сред потребителите на социалните мрежи.

Екипът на доц. Георги Милошев попада на тези Е-та в хода на едно фундаментално научно изследване върху човешкия геном.

Той създава нов, много по-прецизен метод, с който могат да бъдат отчитани скъсванията дори на една или две нишки в двойната спирала на ДНК. „Обикновено клетката е способна да се възстанови след тяхното скъсване, но ако те са прекалено много, тя изнемогва - разказва доц. Милошев. - В такава ситуация пред нея има два пътя. Единият е да умре и да бъде заменена от здрава клетка. Другият – да се видоизмени в злокачествена, което води до раково заболяване.“

Екипът решил да тества метода си с няколко хранителни добавки и вещества, широко използвани в хранително-вкусовата промишленост. Смятали, че няма да има изненади, защото тези вещества са вече изследвани и разрешени за употреба. Изумлението им било огромно, когато установили, че дори и в количества, 100 пъти по-малки от разрешената норма, тези вещества късат и двете нишки на ДНК.

Дори и в количества, 100 пъти по-малки от разрешената норма, Е-та късат и двете нишки на ДНК

„Екипът ни тества 14 Е-та, за шест от тях сме категорични, че причиняват такова скъсване“, казва той.

Най-безвредно се оказало вещество, което бабите ни от години слагат в туршията, за да се съхрани по-дълго.

Така поне можем да бъдем спокойни, че предаваната от поколения бабина рецепта за царска туршия не се отразява на ДНК. Далеч обаче не може да се каже същото за вещества, слагани като оцветители в детските лакомства и като консерванти в колбасите. Особено вредни се оказали оцветителите в близалките и шарените бонбони, носители на син, зелен и червен цвят. Те са познати като еритрозин – Е-127, индиго кармин – Е-132, фаст грийн – Е-143. Според доц. Милошев особено опасно е да даваме на децата много нашумелите напоследък торти „със снимка“, които съдържат в пълния им спектър тези оцветители. Е-132 може да бъде открит и в безалкохолните напитки, използва се и за оцветяването на някои ликьори.

Е-250, или натриев нитрит, пък се слага като консервант в дълготрайните колбаси, пушените меса, пушената риба.

Той е веществото, което придава характерния им розово-червеникав цвят, и обикновено се използва като добавка към солта.

Нитритите сами по себе си не са безопасни, но европейското законодателство е постановило, че в количество 0,6% от състава на солта те не може да нанесат вреда на организма. Въпреки това според използвания от доц. Милошев метод тяхното количество трябва да бъде 1000 пъти по-малко от това, което в момента е разрешено. Тази констатация накара месопроизводители да се противопоставят на изследването, твърдейки, че Европа намира въпросната добавка за безопасна под определени количества, а българското законодателство в тази област е изцяло подчинено на европейското.

„Ние не казваме категорично – това води до рак, но препоръчваме да бъдат направени допълнителни изследвания, защото експерименталните ни данни сочат такива резултати“, казва доц. Милошев. Според него екипът му няколко пъти е изпращал статиите си в европейски списания, като в началото им ги връщали с „доста глупави рецензии“. След това все пак били публикувани. „Моето впечатление е, че и те не искат конфронтация с производителите на храни“, спомена той.  Учените ни са уведомили и няколко български министерства за резултатите от проучването си.

Въпросните оцветители вероятно предизвикват не само ракови заболявания.

Те могат да бъдат в основата и на диабет тип 2, както и на редица генетични болести, които можем да предадем на децата си, а те на свой ред – на своите деца. Изследването обаче е спряло дотук поради липса на средства. А цялата сума, с която е направено то, е 8600 лева, отпуснати от фонд „Научни изследвания“ за срок от две години. След това финансирането спира, въпреки че би могло да тества и други хранителни добавки и консерванти, както и да установи може ли например да се унаследи ракът, получен по този начин.

„Всъщност методът ни може да се използва не само при храните“, казва доц. Милошев. Той например има голяма приложимост в екологията – може чрез съвсем минимална проба от всяка река или язовир да се проследи дали в тях има генотоксини. Възможно е също по този начин да се тестват оцветителите на облекла или автомобилните бои, за да се установи дали и те се отразяват на гените ни.

Според доц. Милошев има и други лаборатории по света, които са прилагали метода им, но за тестване на други вещества, не на Е-та и хранителни добавки. Точно в тази област българите са пионери, но до намирането на допълнителни доказателства за тяхната теза, както и до евентуалното й превръщане в част от европейското законодателство ще мине много време. Дотогава – внимавайте със сладоледа и близалките! Просто за всеки случай.

Сподели във Facebook