Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” в момента е на трупчета. Проблеми има и в трите сектора, в които Европа би избрала да налива пари – наука, средно и висше образование, както и при интеграцията на хора от уязвими групи.

Още през февруари Еврокомисията предупреди Министерството на образованието и науката, че може да замрази парите ни по тази програма заради нарушения, направени по времето, когато начело на МОН бе екипът на Меглена Кунева.

Министерството започна веднага преговори с Еврокомисията, като предложи 14 мерки, чрез които парите да бъдат отпушени. Успя да договори и съвсем минимална корекция на целия бюджет на програмата, който е около милиард и половина. Идеята обаче бе тези мерки да се спазват от следващия екип, който ще дойде начело в министерството. Тъй като преговорите са водени от служебния кабинет, вариантът това да се случи е нищожен.

В момента под въпрос е и така наречената първа ос, от която се очаква да донесе най-много пари на науката ни.

Става дума за 340 милиона лева, които трябва да се влеят у нас в следващите години. Те ще бъдат дадени за така наречените Центрове за върхови постижения и Центрове за компетентност, където ще се прави наука, която да създава повече иновации. Парите обаче са под въпрос, след като два поредни екипа – тези на Меглена Кунева и на служебния министър Николай Денков, не се разбраха как да бъдат избирани оценителите на тези проекти. Затова и в момента драмата се намира в съда, сроковете текат, а центрове за върхови постижения може и да не видим.

Хронологията на скандала е следната – по времето на Меглена Кунева бе обявена обществена поръчка за 1,8 млн. лева, като се търсеше фирма посредник, която да доведе у нас оценители на проектите на Центровете за върхови постижения.

Изискванията към оценителите обаче бяха твърде занижени – оказваше се, че обикновен бакалавър може да оценява проекта на учен със степен доктор на науките, без дори да разбира от същината му. Самите фирми, които кандидатстваха, за да ни осигурят оценители, също не можеха да докажат експертизата на хората, които предлагат. Оказа се, че на практика не може да бъде излъчен победител и служебният екип начело на МОН прекрати конкурса, обявен от Кунева. Разбира се, тук не липсва и интригата, че служебният министър проф. Николай Денков, който е писал оперативната програма за наука, бе принуден да подаде оставка като заместник-министър в периода, в който министър бе Меглена Кунева. Логично бе той да обяви нов конкурс и да потърси коренно различен подход към намирането на оценители за онези проекти, които би трябвало да изведат науката ни на световно ниво. Затова и по времето на проф. Денков бе оповестено, че от кандидатствалите при Кунева три фирми победител не може да бъде излъчен, тъй като нито един от кандидатите не е доказал научната си експертиза.

Министър Денков предпочете друг подход – обявяване на конкурс за индивидуални оценители от чужбина,

при които посредник няма да има. Бе обявено, че по този начин МОН ще спести близо милион, тъй като няма да се дава комисиона на фирма посредник. Единственото опасение бе да не би да не се намерят достатъчно чуждестранни учени, които да пожелаят да оценяват българските проекти. Въпреки това се оказа, че желаещи има – малко над 400 чужди учени във всички научни направления. Денков прибягна до варианта те да бъдат отсявани за административни несъответствия от звено в Министерския съвет. Докато обаче въпросното звено още разглеждаше документите им, отхвърлените фирми на Кунева подадоха жалби до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). При това жалбата им намери отзвук.

КЗК обяви за нелегитимно решението на екипа на Николай Денков и оповести,

че трябва да бъде избрана една от трите кандидатствали фирми, които участваха в процедурата на Меглена Кунева. МОН в периода на Денков е подал жалба срещу решението на КЗК, което поставя предизвикателство пред новия министър Красимир Вълчев. Макар и човек от системата, още на първата си пресконференция той призна, че това е един от сериозните проблеми, които заварва в министерството.

Пред него стоят няколко варианта – или да оттегли жалбата, подадена от Денков, и тихомълком да назначи първата класирана фирма от конкурса „Кунева”, с което обаче да събуди недоволството на учените. Вторият вариант е да продължи обжалването и да чака решението на Върховния административен съд за това коя процедура е правилна. Това обаче ще забави страшно много оценяването на проектите и България рискува да закъснее с усвояването на европарите. Което от своя страна означава, че ще се наложи да претърпим така наречените „финансови корекции” – казано на прост език, да ни бъде отказана известна сума от предварително договорените европари. Засега МОН мълчи по въпроса на кое решение се спира. Проблемът се усложнява и от факта, че в момента няма заместник-министър, който да отговаря за най-новата европрограма за наука, която се оказа и най-проблемна. В предишните два екипа такъв заместник имаше, но в момента тези права са делегирани на директора на дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми” в МОН Цветана Герджикова, което е доста ниска топка и е възможно да не удовлетвори Еврокомисията. Защото нейното първо изискване бе именно да се раздели управлението на средствата от техния бенефициент – тоест ползвател. Уникалното в МОН е точно това – министерството едновременно управлява средствата, а други негови звена ги харчат, което означава, че адекватен контрол над парите няма.

Подобен проблем има и при един от най-големите проекти в средното образование

на стойност 140 милиона лева – „Твоят час”. При него един от основните проблеми е липсата на публичност и забавеното изплащане на средствата, както и твърде сложните форми, чрез които парите се отчитат. Идеята на проекта бе децата да участват в кръжоци и клубове и по този начин да усвояват спорт, музика, рисуване и различни науки. В момента в кръжоци по различни теми са записани над 250 000 ученици. Въпреки това обаче проектът буксува, защото повечето учители и директори твърдят, че е изключително сложен за администриране, за разлика от предишния проект УСПЕХ, на чиито успехи стъпи той. Много от тях заявяват, че не желаят да участват във втората му фаза, тъй като в момента средствата им се бавят и се изплащат с огромно закъснение. Междувременно те дотират проекта от бюджетите си.

Самите учители, които са ангажирани да водят кръжоците на децата, не получават възнаграждение с месеци. Това е още едно от предизвикателствата пред новия кабинет – да направи така, че да не бъдат провалени чакани с години проекти, по които можем да върнем децата в класните стаи.

Сподели във Facebook