Въпреки твърденията на Министерството на образованието и науката (МОН), че всички учители ще получат увеличенията си за месец март, някои преподаватели не са получили нарасналите суми. На други от тях пък заплатите са повишени с много малко – примерно с около 2,5 на сто.

Към края на март 2017 г. 113 400 преподаватели и непедагогически персонал са получили увеличение на заплатите. Повишения са били изплатени в 2438 училища и центрове за подкрепа на личностното развитие от общо 2461, както и в 1522 детски градини. Данните са били изнесени от заместник-министъра на образованието и науката Мария Гайдарова на заседание на Отрасловия съвет в МОН. При това някои от учителите са взели само минимално договорените суми, които бяха определени с анекс към Колективния трудов договор между министерството и синдикатите през миналата година. Минималната заплата, договорена с този документ, е 660 лева. 

Старши учител и старши възпитател трябва да получават най-малко 688 лв., а главен учител и главен възпитател – 726 лв. За директори на училища, детски градини и обслужващи звена договорената минимална сума е 825 лв., а за заместник-директор – 770 лв.

23 019 педагози в училищата са получили увеличение до минимално договорените заплати за педагогически специалисти. Това прави малко над 35 на сто от всички преподаватели. Повишение над минималните заплати са взели 63%, или 41 007 учители. Увеличения са изплатени и на 17 442 служители от непедагогическия персонал.

40 училища са увеличили основната заплата на учителите си под 8%, които се изискваха с анекса. 

А 23 училища изобщо не са вдигнали възнагражденията. Това е малко под 1% от всички учебни заведения. Общо 355 учители са останали със старите си заплати.

16 349 са работещите в 1768 детски градини. 10 129 от тях са получили увеличение до договорените минимални заплати за педагогически специалисти. Преподавателите в детски заведения с повишение над минималните възнаграждения за педагози са 4781. Увеличение има също за 16 021 души непедагогически персонал.

Основните заплати в 54 детски градини са вдигнати с под 8%. А 6 на сто от педагогическия персонал в детските градини не е получил увеличение. Това са 981 учители в 246 градини, които са предимно малки - с една-две групи. 

Основната причина на определени места да няма увеличение е недостигът на средства в делегираните бюджети. Училищата, в които заплатите не са вдигнати, са предимно в малки селища и са защитени или средищни, тоест такива, чието закриване би довело до невъзможност децата да ходят на училище.

На заседанието на Отрасловия съвет обаче

синдикатите са изнесли фрапираща информация за гафове при увеличението на заплатите.

Според Синдиката на българските учители има школа, където администрацията е получила по-голямо повишение, отколкото учителите. По думите на Янка Такева хората, които носят кафе на директора, са взели по 14 на сто увеличение, за разлика от преподавателите, които са получили по 2,5 на сто нарастване на заплатите. Сред училищата, уличени в подобни нарушения, има и такива от столицата. Училищни директори пък твърдят, че при детските градини, които са общински, кметовете отклоняват част от субсидията за други цели и така се е оказало невъзможно да вдигнат доходите на учителите. Заместник-министър Мария Гайдарова е обещала проверки по всички сигнали, които постъпят в МОН, и е поканила синдикатите да предоставят данните, с които разполагат.

Ще бъдат проверени и училищата, в които възнагражденията не са увеличени.

Целта е да се установят причините за това и да се направи анализ дали може да им бъде помогнато с целеви субсидии или по друг начин. Най-вероятната причина да не бъдат увеличени доходите са делегираните бюджети.

Неотдавна и изследване на Института за пазарна икономика

(ИПИ) показа, че в малките училища в отдалечени населени места децата се обучават лошо и неефикасно за двойно повече пари. Според анализаторите системата на делегираните бюджети не предоставя стимули на учителите и учениците за постигнати по-високи успехи. Икономистите дори предлагат част от парите да бъдат обвързани с определени достижения – например с оценките на националното външно оценяване. От ИПИ са открили и друга взаимна връзка – малките населени места и малките общини постигат по-ниски резултати на националните външни оценявания и матурите. В по-малките населени места според данните на ИПИ и заплатите са по-ниски. Заради това специалистите от института са на мнение, че

децата трябва да бъдат извозвани към средищни училища в по-големи населени места,

а училищата в малките селища да се закрият. Това обаче най-вероятно ще доведе до отпадане на ученици от училище, тъй като особено в районите, където живеят малцинства, родителите ще откажат да изпращат децата си да учат в друго селище.

От ИПИ са установили, че заплащането на учителите също се явява фактор при националното външно оценяване. Всеки лев допълнителен доход донася 0,02 повече точки на националното външно оценяване. Средната за страната учителска заплата в момента е 852 лева, но в повечето общини, особено в малките, парите гравитират около 600 лева. Институтът предлага да се даде възможност на училищата да получават по-високи приходи, като участват в различни проекти. Според ИПИ в противен случай ще се поддържат училища „на системи” в малките населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт в живота от гледна точка на образованието си.

От ИПИ твърдят, че системата, по която се определят учителските заплати, е тежка и тромава.

Моделът на определяне зависи от много формални изисквания, но те не са свързани с крайните резултати на децата. Подобна промяна е заложена в новия училищен закон, който обвързва доходите на учителите и с постиженията на техните ученици. Това ще стане с новия стандарт за финансиране на училищата, както и с наредбата за тяхното инспектиране. С тези два документа ще бъде заложено, че училищата, които получават по-високи резултати, ще получават и повече пари за учителски заплати. При това не става дума само за школата, при които оценките са високи. Ако в едно ромско училище е имало само двойки и успее да докара резултата на учениците си на националното външно оценяване до среден (три), то също ще получи увеличение на заплатите.

За училищата в малките населени места пък ще бъдат направени специални финансови корекции, така че да се отчете техният статут и те да получат допълнителни средства. Паралелно с това оценките на училищата ще бъдат полезни за родителите, когато избират школо за детето си. 

 

 

Сподели във Facebook