Дигиталната икономика расте седем пъти по-бързо от другите сектори на икономиката в ЕС, показва проучване на Евростат. IT индустрията генерира над 5% от работните места в Европейския съюз и в нея се вливат близо 20% от разходите на бизнеса. Задълбочава се обаче недостигът на кадри в бранша не само в Европа, но и в България. За първи път от няколко години насам повечето компании в IT индустрията очакват или никакво, или минимално увеличение на приходите и забавяне на темповете на ръст.

Защо и как може да бъде решен проблемът? Отговорите потърсихме при председателя на Асоциацията на софтуерните инженери Мартин Кулов.

 

-     Формират се академии за програмиране и софтуерно инженерство, организират се всякакви курсове и обучения за придобиване на технологични умения и въпреки това браншът продължава да изпитва глад за кадри. Защо, г-н Кулов?

-     Проблемът при тази професия е, че няма как да станеш подготвен кадър само със завършването на дадената специалност в университет. Секторът е доста динамичен, технологиите се променят непрекъснато, а с тях и необходимите знания. В университета получаваме само базови знания, но като започнем работа и се налага да решаваме някакви задачи, се изискват съвсем нови и различни умения. Нещата се променят в рамките на 2-3 години. Още преди да сме излезли от университета, технологиите са се променили доста.

-     Какъв е изходът от проблема, след като образованието не може да настигне бързоразвиващия се сектор, а бизнесът се нуждае от подготвени специалисти?

-     Изходът е учене през целия живот (lifelong learning), което е приоритет и на Европейския съюз. Хората трябва да забравят тази носталгията по миналото, според която учим нещо в университета, след което започваме работа по специалността в дадена компания и се трудим в нея до пенсиониране. Това нещо го няма по целия свят. В Щатите имаше сериозни сривове в икономиката и сътресения в образователната система, след като вече завършили студенти не могат да си върнат кредитите, изтеглени за образование, защото не могат да си намерят работа. Ние като нация по-малко ползваме кредити за образование, защото то е доста по-достъпно в сравнение със западните страни. Но проблемът с намирането на работа на вече завършили студенти е налице. Ето защо ние от Асоциацията на софтуерните инженери сме на мнение, че университетите трябва да работят с бизнеса, за да създават по-добра програма, по-практически насочено обучение. В средното образование трябва да се върне уважението към институцията, интересът към учебния процес, да се стимулират децата, които изкарват високи оценки и полагат истински усилия, за да ги постигнат, а не да са просто фиктивни. Ако преди 5-10 години средното ни образование беше на много високо ниво, то в момента в повечето случаи училищата не предлагат адекватна подготовка на младите хора. Те не са научени да мислят логично, математически. Учителите са все по-демотивирани да работят и го правят просто по задължение. В такъв случай нормално е и децата да не проявяват интерес. Трябва да се върне уважението към учителите, в противен случай образователната ни система ще бъде слаба.

-     Има ли възможност млади хора, които не са се занимавали с програмиране, да се преквалифицират и да изградят кариера в IT сектора?

-     Има колеги, които казват, че не от всеки може да стане програмист. Според тях такава наклонност е вродена, става въпрос за различен начин на мислене и т.н. Аз не съм на това мнение. Лично съм обучавал хора, които успяват да се научат как да програмират, въпреки че са завършили различни специалности – физика, право, счетоводство, инженерство и т.н. Когато имат развита математическа насоченост, логическо мислене и въображение, те могат да успеят в областта на софтуерното инженерство. Разбира се, трябва да са много мотивирани, постоянни в ученето и търпеливи, що се отнася до резултатите. Абсолютно нереално е да се смята, че човек, който никога не е писал алгоритъм или програма, може сега да започне да учи и след 3-6 месеца да е готов да започне работа. За такъв период по-скоро можеш да научиш нова технология, ако досега си бил програмист. Специфичното е, че за всеки човек времето, необходимо, за да навлезе в материята, е различно. Много от хората на по-късен етап от живота им, например над 30 години, имат своите приоритети и ограничено време за личностно развитие. Ако ученето и заниманията са по 2-3 часа на ден, пак ще отнеме доста време. Много хора се отказват, защото не виждат бързия резултат. Затова трябва търпение. Представата за програмист е човек, който седи страшно много часове пред компютъра. Това е така, защото той се нуждае от достатъчно време да се научи как се прави софтуер, как се работи с програмните продукти и да натрупа знания в областта. Искам да направя и един паралел. Много от колегите програмисти могат да свирят на музикален инструмент. Програмирането също е вид творчество – създаване от нищо нещо. Сядаш пред празен екран и създаваш програма, някакъв вид софтуер, като използваш клавиатура. Ето защо музиката е много близка до колегите.

-     Какви специалисти се търсят в IT индустрията?

-     Напоследък много се търсят ръководители на екипи и проекти с техническа насоченост. Такава позиция изисква социални и меки умения, които често са неприсъщи за този вид професия. Имаме и политически фактор – тоест човек трябва да знае как да маневрира в ситуацията, как да издейства разрешение за даден проект, за даден бюджет, да разбира правилно изискванията на клиента и да възложи задачите на екипа. В най-добрия случай компанията може да използва Agile методология и екипът се самоорганизира. Служителите поемат инициативата в свои ръце и си разпределят задачите. Прилагането на тази методология е световна тенденция, която се развива активно от над десет години, но за съжаление, в България рядко се прилага. Agile е практика за управление на проекти в динамична среда, каквато е софтуерното производство. Тя е необходима поради динамиката на бизнеса и пазара. Ето защо в началото на април организирахме събитие за прилагане на гъвкавите Agile методологии в България. При тях няма проект мениджър, а екипът е достатъчно гъвкав и дисциплиниран, за да се организира сам и да доведе до крайни резултати решаването на задачите. Целта на практиката е да се минимизират потенциалните загуби, защото в софтуерната индустрия загубите са доста скъпи, тъй като хората са с високи заплащания.

-     Какво ще препоръчате на вече заетите в сектора?

-     Да бъдат мотивирани и инициативни, да мислят логично и да се самоусъвършенстват. В България поради недостига на кадри в IT индустрията се получава така, че вече заетите в бранша се намират в зона на комфорт и смятат, че не са необходими кой знае колко усилия, за да задържат работното си място. Но това не е така. Те много бързо могат да бъдат изхвърлени от пазарната среда, ако не развиват уменията и потенциала си.

Сподели във Facebook