На 9 март 1959 г. по магазините се появява куклата Барби, създадена от американката Рут Хандлер. Дългокраката миниатюрна красавица и до момента се ползва с огромна популярност – според статистиката всяка секунда по света се продава минимум по една Барби. Куклата обожават всички момиченца от 3 до 12 години, но психолозите продължават да спорят дали тя вреди или помага на невръстните девойчета.

Как се ражда Барби

Идеята да създаде кукла с вид на модел се появява у Рут Хандлер след като в началото на 50-те години на миналия век по време на едно пътуване до Швейцария тя вижда в магазин куклата Лили – героиня от популярен комикс за възрастни. Тя не е предназначена за деца, с дълги крака, тънка талия и пищен бюст, Лили не се предлага в магазини за играчки. Хандлер е впечатлена. Връщайки се у дом, тя моли дизайнера Джек Райън да промени куклата, така че с нея да могат да си играят малки момиченца. В описанието към куклата Рут посочва, че тя е предназначена за деца на възраст от 3 до 12 години.

Барби веднага е обикната от девойчетата по целия свят. Куклата е изключително популярна и до днес. Заедно с нея родителите купуват и приятеля ѝ Кен, домът ѝ с мебелите, конят ѝ и какви ли не още вещи на красавицата с тънката талия.

Психолозите обаче продължават да са на противоположни мнения относно влиянието, което оказва Барби върху малките момиченца.

Създава ли куклата комплекси у децата

Според някои специалисти Барби не бива да попада в ръцете на децата, защото може да нанесе непоправими щети върху психиката им и да преобърне съдбата им.

Експерти твърдят, че куклата с неестествено тънка талия, дълги крака, пищна коса, огромни очи и лице на модел може да доведе до рязко понижаване на самооценката, която впоследствие не може да се възстанови цял живот. Въпреки че жени като Барби не съществуват в реалността, девойчетата се стремят да приличат на нея. И когато видят, че се разминават с идеала си, се отчайват. Нерядко при децата се развива депресия и неудовлетвореността от самите тях ги съпътства цял живот. Понякога порасналите момиченца, стараейки се да копират любимата си кукла, стават редовни клиенти на пластичните хирурзи. Всичко това е израз на дълбоки комплекси, създадени от една играчка.

Освен това според психолозите към Барби отдавна се е прикрепил образът на успешна и богата красавица. Стараейки се да приличат на своя идол, много девойки вземат погрешни решения за бъдещия си живот.

Но най-опасно, твърдят специалистите, е, че Барби е активна пропаганда на нездрави сексуални отношения. Вече се продават „бременни“ кукли, а е известно, че Барби не е омъжена за Кен – той е само неин приятел.

Не на последно място противниците на Барби поставят големите суми, които родителите оставят в магазините, за да задоволят желанието на децата си да притежават все повече и повече превъплъщения на куклата.

Куклата не може да формира жизнени принципи

Много експерти обаче са на съвсем противоположното мнение. Според тях едва ли куклата може да повлияе върху съзнанието на детето и да реши по-нататъшната му съдба. Всички девойчета някога са имали кукли Барби, което не означава, че днес те са комплексирани жени. Специалистите правят аналогия с момченцата. Всички те в детството си са имали играчки пистолети и автомати, но това не означава, че са превърнали в бандити и убийци. Психолозите, които са „за“ Барби, са убедени, че не бива да се преувеличава значимостта на куклата, защото тя е само играчка, а не инструмент за формиране на жизнени принципи. Родителите са тези, които трябва да заложат житейските ценности у децата.

Така че не бива родителите да забранят на дъщерите си да прекарват времето си с Барби, но не бива да забравят да общуват с тях. Да отделят повече време на децата си, да обсъждат случващото се по света и в живота, а най-добре заедно да поиграят с Барби.

Сподели във Facebook