На 5 декември 1952 година Лондон се събужда в „грахова супа“, както казват самите англичани. Така нареченият „велик смог“ убива 12 хиляди души.

Студената зима на 1952 г.

Мъглата и Великобритания са неразделни. Самото наименование „Мъглив Албион“ показва колко е важно това природно явления за островната държава.

През декември 1952 г. обаче Лондон е покрит не с обичайната добра английска мъгла, а с нещо съвсем ново. Нещо, влязло в историята като Великия лондонски смог.

Зимата през същата година започва необичайно рано за страната. Още през ноември започват силни студове, придружени със снегопад, а през декември зимният сезон окончателно се установява на територията на кралството.

Въздухът в Лондон е замърсен от дима на фабричните и заводски комини – промишлеността в страната интензивно се възстановява след военната разруха. Своя принос дават и многочислените автомобили и общественият транспорт. Точно в този период автобусите с дизелови двигатели започват да заменят трамваите.

Свирепите студове принуждават електростанциите, които използват въглища,  да работят при пълно натоварване. Освен това в Лондон хиляди, ако не и милиони камини, също горят въглища. През декември 1952 г. жителите на столицата не пестят въглищата, за да се стоплят, без да допуснат какво ще им причини това в най-скоро време.

Англия добива въглища от собствената си територия, но в условията на следвоенната криза започва да внася, като за домашна употреба оставя най-нискокачествените и евтини. Те са с примеси на сяра и използването им води до образуването на особено отровен и вреден дим.

Екологичното движение все още прави първите си крачки, затова никой не допуска възможността от мащабно бедствие. Но бедата често идва неочаквано.

„Грахова супа“

На 5 декември 1952 г. Лондон попада в зоната на действие на антициклон, което предизвиква т.нар. температурна инверсия: задържалият се хладен въздух се оказва под капака на топлия. В резултат върху столицата на Англия се спуска мъгла, която няма никаква възможност да се разсее. Вътре в нея се натрупват газовете от автомобилите, дима от заводите и частиците сажди от камините.

Лондончаните, естествено, не може да стреснеш с мъгла, но толкова странно явление до момента не са виждали. Мъглата заради натрупването на вредни вещества има жълто-черен цвят, затова е наречена „грахова супа“.

Поради абсолютното безветрие мъглата, или по-точно смогът, надвисва над Лондон от 5 до 9 декември 1952 г. С всеки изминал ден концентрацията на отровни вещества във въздуха се увеличава, което стремително влошава ситуацията.

Видимостта толкова се намалява, че градските власти са принудени да спрат обществения транспорт с изключение на метрото. Най-изобретателните шофьори си спомнят зората на автомобилизма, като поставят пред автобусите водачи с фенерчета, но това не помогнало.

Хората не виждат дори собствените си крака, а съобщенията за задушени животни пристигат все по-често от покрайнините на града. Дори бързата помощ спира работа, защото просто не може да извози болните и пострадали хора. Прекратяват представленията в театрите и кината – зрителите не виждат нито сцената, нито екрана.

Трябва да отдадем дължимото на лондончани, които посрещат изпитанието с чисто английско спокойствие. Дори не се впечатляват особено, че погребалните бюра се задъхват от поръчки, а на лондонските гробища погребенията се застъпват.

Раздяла с въглищата

Когато мъглата се разсейва, на преден план излиза въпросът: какво беше това?

С разследването на Великия лондонски смог се занимава и парламентът, където са оповестени ужасяващи цифри. Според Министерството на здравеопазването жертвите на смога са около 4000 души. Главната причина за смъртта им са проблеми с дихателните органи. Даже здравите хора се оплакват от недостиг на въздух, а за много възрастни, хронично болни и деца смогът се оказва фатален.

Експертите са категорични, че основен източник на бедата е отровният сернист газ, излизащ от комините на Лондон.

По-нататъшни изследвания установяват, че увеличеният брой на пациентите с различни заболявания на дихателните пътища е свързан с Великия смог през 1952 г. Такива диагнози са поставени на около 100 000 души. В продължение на първите месеци след „граховата супа“ общият брой на жертвите скача до 12 хиляди.

Великобритания обаче веднага взема мерки и внася сериозни промени в законодателството, за да не се допусне повторение на екологичната катастрофа.

През 1956 г. в страната е приет закон „За чист въздух“, който въвежда директна забрана на черния дим от комините. Британските електростанции спешно започват да преминават на алтернативни горива. На гражданите са предоставени субсидии, за да преоборудват домашните си камини, които са на въглища. Краят на въгледобивната промишленост във Великобритания е сложен от Маргарет Тачър, но първият удар е нанесен именно от Великия смог през 1952 г.

Стара Великобритания, немислима без камините, около които кротко прекарват вечерите си емблематични герои като Шерлок Холмс и доктор Уотсън, е принудена да се промени, за да оцелее.

Сподели във Facebook