Политика

2 Септември 2015

1451

Даниела Царева

Мариана Стоянова, ръководител на "Бежанско-мигрантска служба" на БЧК

Липсва добър предварителен анализ

Мариана Стоянова, ръководител на „Бежанско-мигрантската служба” на БЧК

Това, което се случва с бежанския поток в част от Гърция и Италия, отговаря на определението за хуманитарна криза, защото се налага правителствата на тези държави, подпомогнати от международни организации, да спасяват живота на хора. А изострена хуманитарна обстановка наблюдаваме на македонско-гръцката и македонско-сръбската граница, която крие риск за живота и здравето на имигрантите. Като човек, който пряко наблюдава и участва в тези процеси, мога да кажа, че прави общо впечатление недостатъчно добрата оценка и анализ на ситуацията. Когато няма добър предварителен анализ, това пречи и на подготовката и не могат да се вземат адекватни мерки. Македония беше изправена пред критична ситуация за седмица. В Гърция правителството прави всичко възможно, но броят на хората, както и в Италия, е огромен.  След Втората световна война това е най-голямото преселение на народите. Германия призна, че е очаквала до края на 2015 г. да посрещне около 400 000 човека. Прогнозата се смени в последните седмици за 800 000 души, а някои анализатори смятат, че 1 милион ще са бежанците, които ще влязат само в Германия. БЧК прави прогнози и разчети, които изпраща всяка година на Върховния комисариат за бежанците на ООН. За 2016 г. прогнозите и предложенията към Върховния комисариат са, че у нас все още липсва програма за интеграция. По проекти на Върховния комисариат някаква част от тези липси се запълват – чрез курсове по български език, чрез осигуряване на лекарства, чрез подобряване на условията в центровете. Опитваме се да намерим и други донори, за да подпомогнем държавата да изпълнява тези свои функции, докато намери финансови средства в своя бюджет.

Руслан Трад, журналист, председател на Форума за арабска култура

Необходими са общи правила за имигрантите

Руслан Трад, журналист, председател на Форума за арабска култура

Революциите в арабските държави от пролетта на 2011 г. предизвикаха голям приток на бежанци по Южното Средиземноморие, които влязоха незаконно в Европейския съюз. ЕС предприе мерки, за да отговори на ситуацията, но тези събития показаха ограничените средства на съюза по отношение на миграцията и необходимостта от по-голяма солидарност между държавите членки в тази област. След като България построи стена, потокът от бежанци се насочи към границата на Гърция с Македония, където местните власти използваха прекомерна сила и по чудо нямаше жертви. През 2015-2016 се очаква също бежанска вълна, освен ако войната не спре още утре. Но това едва ли ще стане. Последните събития показват нуждата от подкрепа за идеята да има общи европейски правила и отношение към имигранти и бежанци, както и потвърждение, че е нужна задължителна солидарност между страните - членки на ЕС. В ситуация като сегашната трябва да бъдат забравени емоциите и пристрастията и да се търсят решения с хладнокръвие. Стените не могат да спират бежански поток – те само го пренасочват. Действията на Унгария за съжаление показват, че в момента европейските държави предпочитат да действат в краткосрочен план и ако може, да заметат проблема „под килима“. Можем да кажем, че върху бежанската криза политически партии из цяла Европа изграждат доктрината си и предизборните си обещания. Трябва да се помогне на хората, бягащи от война – това е повече от ясно и ние като част от европейското семейство, където на почит са солидарността и съпричастието, трябва да можем да се справяме и с извънредни ситуации като сегашната. От европейците се иска единствено да бъдат верни на принципите на хуманност и солидарност, които защитават вече три века.

Деница Сачева, правозащитник

Случващото се показва неуспешна външна политика

Деница Сачева, правозащитник

От началото на годината имаме два пъти увеличаване на бежанския поток към България. В цифрово изражение това означава около 15 000 души, които са преминали през границите на страната. В момента в центровете за настаняване на бежанци има по-малко от 4000 човека. На този етап няма причини да смятаме, че страната е застрашена от криза. Но има постоянно движение на хора, а конфликтите в държавите, от които тези хора пристигат, са с неясен край и непредизвестено развитие. Затова не могат да се правят твърди прогнози. Но едно е сигурно - че по-голямата част от тях не искат да останат у нас, България не е страна, в която те искат да се установят и да продължат. Те са насочени към развитите страни - Германия, Швеция, Холандия. Новините, които виждаме през последните седмици, се дължат на факта, че бежанците искат да получат регистрация в първата страна от Шенген. И в случая това е Унгария, затова има такъв голям наплив натам. Но това не би трябвало да ни успокоява, защото целият ЕС е застрашен от това, което се случва. Провалът на външната политика на ЕС е ясен. Случващото се показва  неуспешна външна политика. България трябваше отдавна да бъде един от лидерите в търсенето на общо външнополитическо европейско решение. В Сирия конфликтите са най-популярни, но покрай бежанската вълна от Сирия се активизира сериозна емигрантска вълна от африканските държави, в които има диктаторски режими. Всички тези процеси трябва да се разглеждат в цялост и с възможността да се получи верижна реакция. Затова България трябва да настоява за общо решение, още повече че страната би могла да е активна, особено с опита, който има натрупан именно в средите на българската дипломация.

 

 

Сподели във Facebook