Тъкмо когато проевропейските политици в ЕС предусетиха пълна победа на серията от съдбовни избори през 2017 г., Австрия, която даде старт на възраждащата се либерална вълна още миналия декември, обяви, че отива на предсрочен вот. Предизвика го 30-годишният външен министър Себастиан Курц, усетил възможност да се изкачи по стълбицата на властта със смесица от крайнодесни възгледи и обещания за политическо обновление в стил Еманюел Макрон.

Австрия е една от най-силните икономики в ЕС, но както всички останали още се бори да възстанови силния си икономически растеж след глобалната финансова криза, избухнала преди вече почти 10 години. През същия период несменяемо начело на държавата е широка коалиция между социалдемократите и дясноцентристката Народна партия.

Двете формации доминират политическата сцена след Втората световна война с изключение на два мандата – между 2000 и 2007 г., когато шокиращо за Европа във властта влезе Партията на свободата на откровения нацист Йорг Хайдер. Тогавашният лидер на Народната партия Волфганг Шусел се видя принуден да се съюзи с крайната десница, само и само да може да формира стабилно правителство. Макар и това да доведе до 6-месечно де факто замразяване на еврочленството на Виена заради бойкот от останалите страни членки.

Високата безработица, икономическата стагнация и мигрантската криза в европейското политическо настояще отново изстреляха Партията на свободата до невиждани висоти на електорална популярност. И кандидатът ѝ Норберт Хофер едва не стана президент миналата година. На вота през декември той получи над 46% от гласовете. Държавен глава стана бившият лидер на Зелените Александър ван дер Белен, а социалдемократите и традиционната десница безпрецедентно останаха в миманса.

Редовни избори в Австрия се очакваха през есента на 2018 г. и Партията на свободата се смяташе за фаворит с около 30% рейтинг, следвана от социалдемократите – 28%, и Народната партия – 21%. Тези прогнози обаче се промениха рязко със смяната на ръководството на десницата.

Председателят Райнхолд Митерленер обясни оставката си от партийния и вицеканцлерския пост с нежелание просто да ги запълва, докато някой друг взема решенията. Той без съмнение имаше предвид младия Курц, смятан от повечето му съпартийци за политически талант, а от някои медии – дори за „месия” и „вундеркинд”.

Курц не само без проблем зае мястото на Митерленер, но и получи правото еднолично да определя състава на листите за предсрочните избори на 15 октомври. Освен утвърдени партийци той обеща да включва в тях и напълно нови лица, дори с центристки възгледи. Точно като младия нов президент на Франция и неговото политическо движение „Напред”.

В същото време Курц е изключително последователен в радикалното си отношение към европейски политики, които по принцип се отхвърлят от електората на Партията на свободата. Например за мигрантите. Острото противопоставяне на Курц на принципа на отворените врати, подкрепата му за граничните огради и проверките по шенгенските граници и не на последно място – враждебността му към Турция и президента ѝ Реджеп Ердоган, събудиха ревност у Партията на свободата и обвинения в „плагиатство”.

С Курц начело социолозите твърдят, че Народната партия вече е най-популярната в страната – с 35% подкрепа. Но дори и да победи, ще трябва да се съюзи отново със социалдемократите, които вини в политическа ретроградност, или с крайната десница. Това не би било прецедент за Виена, но пък би вгорчило радостта на европейските либерали след победите им в Холандия, Франция и най-вероятно в Германия през септември.

Сподели във Facebook
Етикети: Австрия Избори