С наближаването на края на март – крайния срок, който си постави за задействане на процедурата по Брекзит, британската премиерка Тереза Мей е подложена на все по-голям натиск от няколко фронта. Шотландските националисти заплашват с втори референдум за независимост. Католиците в Северна Ирландия предизвикаха правителствена криза в Белфаст. А лордовете в Уестминстър влязоха в ролята на последен защитен вал пред устоите на демокрацията.

В горната камара на парламента в момента членуват 804 благородници. Само 92-ма от тях са наследствени перове, но всички без изключение са в нея по привилегия, а не по волята на електората. Това е една от причините партийното разпределение на местата в 650-членната Камара на общините, където торите имат крехко мнозинство от 20 депутати, да не е пренесено пропорционално сред перовете. Най-много от тях – 252-ма, са консерватори, лейбъристите са 202-ма, либералдемократите – 102-ма, а кросбенчърите (политически „неангажираните” – б.р.) са 177. Останалите са от малки партии или представляват по-малките части от Обединеното кралство.

Миналата седмица Камарата на лордовете постави 186-годишен рекорд по многочисленост при гласуване.

366 перове приеха поправка в приетия вече от Камарата на общините закон за задействане на чл. 50 от Лисабонския договор, задължаваща Мей да поиска одобрението на парламента, каквото и споразумение да постигне за отношенията с ЕС след Брекзит. 268 благородници гласуваха против. 13 лордове консерватори подкрепиха опозицията от Лейбъристката и Либералдемократическата партия. Причината за партийния си бунт те обясниха с основния демократичен принцип – че бъдещето на британския народ трябва да се решава в Уестминстър, а не на „Даунинг стрийт”.

А то ще бъде поставено на карта, ако през следващите 2 години премиерката не успее да постигне изгодно за кралството споразумение с ЕС и изпълни заканата си в такъв случай да предпочете „хард Брекзит”, независимо че това би означавало икономически и правов хаос.

Евроскептичните британски политици с основание зададоха въпроса какво би трябвало да направи Мей, ако парламентът наложи фактическо вето върху изхода от преговорите с ЕС. Защото от приетата от лордовете поправка не става ясно дали тя трябва непременно да приеме дори най-неизгодни условия. А веднъж задействана процедурата по Брекзит, връщане назад не може да има.

Премиерката декларира, че ще следва волята на мнозинството, което миналото лято реши на референдума Великобритания да се разведе с Европа. Затова се очаква Камарата на общините да отхвърли поправката на лордовете, както и приетия по-рано от тях текст за гарантиране правата на гражданите на ЕС във Великобритания, и да им представи отново закона за одобрение. От Лейбъристката партия пък дадоха да се разбере, че ще върнат още поне веднъж текста в Камарата на общините.

Този своеобразен парламентарен пинг-понг е предвестник на трудни времена пред Мей заради множеството законови промени, които трябва да последват отказа от правото на ЕС. Затова тя беше посъветвана от бившия лидер на торите Уилям Хейг да използва рекордната непопулярност на лейбъристите и да свика извънредни избори, да спечели с голямо мнозинство и така да си осигури нов, пълен, по-комфортен мандат.

Пред Тереза Мей в момента стоят още два тежки проблема. По закон тя ще има последната дума дали в Шотландия да има втори референдум за независимост, ако както се очаква, воденото от националистите местно правителство го поиска. И със сигурност пак ще бъде обвинена в недемократичност.

А в Северна Ирландия, която също гласува срещу Брекзит, има опасност да се върнат смутните времена на сблъсъци между католици и протестанти, ако преди края на месеца основните им партии не се договорят за съставяне на ново правителство. Това би означавало връщане на непопулярното директно управление на Лондон.

Сподели във Facebook