На 5 март 1946 г. Уинстън Чърчил произнася знаменитата си реч, която преобръща света, но дотогава има още време.

Приятели и врагове

Краят на Втората световна война се приема от много хора като раждането на новия свят, в който няма да има място за вражда и насилие. Тези илюзии бързо са развенчани – войната с фашизма е сменена от противопоставяне на довчерашните съюзници. Глобалният конфликт, балансиращ на границата на Трета световна, получи названието „Студена война“.

Датата 5 март 1946 г. е приета за нейно начало – денят, когато в американския град Фултън британският политик Уинстън Чърчил произнася речта, която се превръща в идеологическа основа на противопоставянето между Запада и Съветския съюз.

Противоречия в антихитлеристката коалиция съществуват от момента на създаването ѝ. Особено спорен е въпросът за следвоенното устройство на света, в което Съветският съюз има намерение да играе значително по-важна роля от тази до началото на Втората световна война.

Лидерите на антихитлеристката коалиция: Чърчил, Рузвелт и Сталин

Устойчивостта на коалицията се гарантира не само от общите интереси, но и от добрите отношения между президента на САЩ Франклин Рузвелт и съветския лидер Йосиф Сталин. Рузвелт, единственият в историята на Съединените щати президент, избиран на поста четири пъти, измъкнал Америка от паяжината на Великата депресия, се отнася към Сталин с подчертано уважение. За разлика от него старият антикомунист Чърчил смята, че след края на Втората световна война Западните страни трябва да се съсредоточат върху изолацията на СССР и неговото изместване от Европа.

Труман излиза на световната политическа сцена

Негативното отношение на Чърчил към СССР дълго време е възпирано от Франклин Рузвелт, но на 12 април 1945 г. той умира. Сменилият го Хари Труман по своите възгледи е много по-близо до Чърчил и също настоява за силов натиск върху Съветския съюз. Тези планове се базират и на атомната бомба, която се появява на въоръжение в САЩ.

През лятото на 1945 г. Чърчил получава силен удар върху самолюбието си. Докато гради планове за противоборство със Сталин, английските избиратели гласуват за лейбъристите, оставяйки консервативното правителство на Чърчил извън управлението на страната. Бившият премиер официално оглавява опозицията, но се появява рядко на заседанията на парламента, повечето си време посвещава на писането на публицистични статии и мемоарите си.

Въпреки това той не иска съвсем да се оттегли, надявайки се отново да се върне между хората, решаващи съдбата на света.

В Западните страни, в това число и в САЩ и Великобритания, много обществени дейци са за приятелски отношения със СССР, смятайки претенциите му за законна грижа за собствената безопасност, на което страната, понесла огромни загуби във войната, има пълно право.

Нито Чърчил, нито Труман обаче подобни настроения в обществото не ги устройват. Те са убедени, че за СССР на Запад трябва да се затвърди образът на врага, значително по-опасен от разгромения германски нацизъм.

Зимата на 1945-1946 г. по съвета на лекарите Чърчил прекарва в САЩ, като общува често с Труман. През декември 1945 г. Уестминстърският колеж във Фултън, щата Мисури, кани Чърчил да изнесе лекция за международните отношения. Той се съгласява с условието на речта му да присъства и американският президент Труман.

Чърчил и Рузвелт пътуват за Фултън

Речта на „демократа“, която спуска Желязната завеса

Докато пътуват в един влак за Фултън, Чърчил запознава Труман с текста на речта си. Американският президент я нарича превъзходна. По думите му „въпреки че ще предизвика суматоха, ще доведе само до положителни резултати“.

Президентът на САЩ го устройва факта, че речта, призоваваща за борба срещу Съветския съюз, ще бъде произнесена от Чърчил. Труман действа внимателно, предпочитайки да си остави възможност да се дистанцира от думите на Чърчил.

Речта, която Чърчил произнася пред 1500 слушатели, продължава само 15 минути и 33 секунди, но тя разделя света на „преди“ и „след“. Назад остава съвместната борба с фашизма, напред е изтощителната надпревара между двете системи, поставила няколко пъти света на границата на ядрен апокалипсис.

Чърчил не само говори за опасностите, които заплашват свободните страни, а и посочва точно с кое зло трябва да се борят. „Ние не можем да си затворим очите пред това, че свободата, която имат гражданите в САЩ, в Британската империя, не съществува в значителен брой страни, някои от които много силни. В тези страни контролът над обикновените хора е наложен отгоре чрез различни полицейски правителства до такава степен, че това противоречи на всички принципи на демокрацията“ – заявява Чърчил.

Във втората част на речта си бившият британски премиер директно назовава Съветския съюз като причина за международните проблеми.

Карикатура на Чърчил - демократа

По-нататък Чърчил, за да не изглежда като човек, забравил кой срина фашизма, прави реверанс към бившите си съюзници: „Аз много уважавам и се възхищавам на храбрия руски народ и моя боен другар маршал Сталин… Ние разбираме, че Русия трябва да обезопаси западните си границите и да ликвидира всяка възможност за германска агресия. Ние каним Русия с пълно право да заеме място сред водещите нации в света“.

Следват знаменитите думи на Чърчил, които за десетилетия се превърнаха в основен символ на Студената война: „От Щетин на Балтийско море до Триест на Адриатическо една желязна завеса се спусна през континента. Зад тази линия остават всички столици на старите държави от Централна и Източна Европа, Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София - всички тези прочути градове заедно с населението около тях се намират вътре в онова, което трябва да нарека “съветската сфера”, и всички те, в една или друга форма, са не само подложени на съветско влияние, но и на много строги – а в много случаи и нарастващи - мерки на контрол от Москва… Комунистическите партии, които бяха много малки, във всички тези източноевропейски страни, получиха надмощие и власт, които изобщо не съответстват на тяхната численост, и навсякъде се стремят да постигнат тоталитарен контрол“.

Отговорът на Сталин

Речта на Чърчил не е публикувана изцяло в руските средства за масова информация, но съдържанието ѝ е подробно преразказано от ТАСС. Отговорът, който целият свят очаква, се появява на 14 март 1946 г. в интервю на Йосиф Сталин за вестник „Правда“. Съветският лидер се застъпва за сдържаност и запазване на стабилността, но няма намерение да свежда глава пред бившите си съюзници: „Хитлер разпали война, като провъзгласи расовата теория, че само хората, говорещи немски, са пълноценна нация. Господин Чърчил започва да разпалва война също с расова теория, твърдейки, че само нациите, говорещи на английски език, са пълноценни, призвани да господстват над останалите нации в света.“

Чърчил действително постига това, което иска - да си върне челното място на световната политическа сцена. За съжаление неговите амбиции да противопостави великите сили се оказаха по-устойчиви, отколкото се е предполагало. Те са живи и до днес.

Със съкращения от aif.ru

Сподели във Facebook