От седмица в медиите гърми скандал за най-новата оперативна програма „Наука и образование“. След като мина през ръцете на трима министри, тя тръгна с гаф за 180 милиона лева. Толкова струват осем проекта, в които Брюксел откри нередности и на финала замрази парите ни за тях. Страната ни е заплашена от спиране на едни от най-чаканите евросубсидии. Които касаят не само науката, а и кръжоците на децата, европейските стипендии на студентите и построяването на четири нови центъра за върхови постижения, в които трябва да бъде концентрирана научната мисъл на България. В момента Европа проверява и останалите ни проекти за подобни грешки.

Ако парите не бъдат спрени, то поне ще се окажат под сериозна заплаха да не бъдат преведени изцяло, а страната ни да дофинансира тези дейности от собствения си джоб, посочи служебният просветен министър проф. Николай Денков. Това означава, че вместо за други цели ще се наложи да плащаме за проекти, за които Европа първоначално бе заделила солидна субсидия. Стойността на цялата оперативна програма е милиард и половина лева за седем години.

Това са най-сериозните средства, отпускани някога за наука и образование на страната ни.

Засега не е ясно колко пари ще ни бъдат спрени, тъй като се чака да приключи одитът на Брюксел. Екипът на образователното министерство ще положи усилия да минимизира финансовите щети. Това стана ясно в началото на миналата седмица от обясненията на служебния министър на образованието Николай Денков и вицепремиера по европейските фондове Малина Крумова.

Предупредителното писмо на ЕК за нередности в програмата, огласено в края на миналата седмица, предшества одитния доклад от проверката, извършена от 24 до 28 октомври 2016 година. Той предстои да бъде получен от българските власти скоро и въз основа на него да бъдат отстранени нередностите и да се изясни размерът на загубата. Денков и Крумова уточниха, че спиране на пари по програмата към този момент няма, но главно защото ние все още не сме представили искане да ни бъдат покрити разходите, които досега са направени от държавния бюджет. „Всички договорени проекти ще продължат да се изпълняват и финансират със средства от националния бюджет.

Спиране на проектите няма да има“, посочи Денков. През това време страната ни няма да може да иска възстановяване на средства от Брюксел. А след отстраняването на нередностите ЕК ще ни възстанови част от средствата, но ще наложи финансова корекция – т.е. част от парите, за които първоначално се е полагало европейско съфинансиране, ще си останат за сметка на националния бюджет. Ресорният зам.-министър на образованието Ваня Стойнева обясни, че размерът на корекциите ще зависи от окончателния доклад, както и дали визираните от ЕК грешки се простират върху всички договорени проекти, или върху по-малък брой. Общо сключените до момента договори по оперативната програма са 116 на стойност 324 млн. лева. По думите на Денков, ако България съумее бързо да отстрани нередностите, няма да бъде засегнато изпълнението на бъдещи проекти,

каквито са например проектите за изграждането на научни центрове, за които ще отидат най-голямата част от средствата. При песимистичния вариант обаче, при който отстраняването на нередностите ще отнеме повече време, е възможно държавният бюджет да бъде натоварен и с финансирането на научните центрове, които са на обща стойност над 350 млн. лева.

Един от основните проблеми, които Европа е открила в оперативната програма, е свързан с това, че в определен период предишният образователен министър

Меглена Кунева е концентрирала в ръцете си твърде много власт

тя е била едновременно ръководител на ведомството и ръководител на управляващия орган по оперативната програма. Николай Денков, който преди време като заместник-министър имаше за ресор точно програмата, подчерта, че още през април миналата година е предупреждавал публично какво може да се случи, но думите му не са били чути. Всъщност Денков напусна министерството по времето на Меглена Кунева точно заради несъгласие с начина, по който министърът управляваше оперативната програма. Когато дойде на поста, Кунева му отне този ресор и го даде на нов заместник – Красимир Киряков, с аргумента, че той вече е водил много европейски проекти и знае как се преговаря за пари от Европа.

По повод прехвърлянето на топката между Денков и вече бившия образователен министър Меглена Кунева

кой точно е виновен за критиките на Брюксел, Денков представи подробен график, от който се вижда, че концентрацията на отговорности, заради което страната ни ще бъде санкционирана, е по вина на Кунева. Денков обясни, че след писмо от бившия ресорен вицепремиер Томислав Дончев бившият министър Тодор Танев е делегирал управляващия орган на Иван Модев точно с цел да няма подобна концентрация на власт в министъра. Кунева чрез медиите отхвърли всички обвинения, като посочи, че замразени пари няма и няма да има, ако се изпълнят препоръките, които е оставила във ведомството. По думите ѝ констатациите в писмото на ЕК отразяват открити от нейния екип проблеми в програмата и ако самата тя не била предприела действия, сега щяло да има спрени пари.

Кунева припомни, че през лятото на миналата година е спряла два проекта, свързани с ромската интеграция

в предучилищна и в училищна възраст, заради съмнения за злоупотреба. По нейна заповед е започнала проверка на инспектората на Министерството на образованието, имало е и наложени административни наказания в министерството. „Дадох проектите на ДАНС и прокуратурата. Ако не го бях направила, щеше да има спрени пари“, съобщи Кунева. Тогава се оказа, че регистрирани на един и същи адрес три дружества се опитали да кандидатстват с различни проекти за по един милион всеки, за да интегрират ромски деца в детските градини. На практика хората, които се водеха в ръководствата на тези неправителствени организации, се оказаха едни и същи. Същевременно Европейската комисия нито потвърди, нито отрече съобщеното за спиране на междинни плащания

и финансови корекции по програмата. Писмото, което министърът цитира, е поверителна кореспонденция, която говорителят на ЕК Кристиан Виганд не е пожелал да коментира пред БНР по същество. „Наистина има разговори с българските власти по оперативната програма. Имаше одиторска мисия, но нейният проектодоклад отново ще се обсъди с правителството на България, щом бъде подготвен. За момента той не е завършен и остава поверителен до приключването на процедурата. Възможно е докладът да претърпи промени, след като получим забележките и допълнителни уточнения от българските управляващи органи“, каза Виганд.

Каре

Спасителните варианти

Сегашният екип на МОН предлага четири варианта за отстраняване на нередностите, но кой от тях ще бъде избран зависи от одита и от преговорите с ЕК. При първите два за управляващия орган на програмата – главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми“ в МОН, отговаря отделен заместник-министър. Ръководството на звената, които изпълняват проекти в МОН, може или да се делегира на другите заместник-министри, които отговарят за училищното образование, висшето образование и науката, или да се създаде отделно звено за изпълнение на проектите на МОН. Обсъждат се и други варианти за статута на управляващия орган на програмата. В единия случай той би могъл да стане изпълнителна агенция в рамките на МОН, директно подчинена на министъра на образованието и науката или на заместник-министър. Не се изключва и възможността управлението на програмата да излезе от структурата на МОН и да се поеме от независима агенция, пряко подчинена на министър-председателя. Това според Денков обаче би означавало сериозно забавяне на много проекти и при възможност трябва да се избегне. В МОН подготвят и още мерки, за да отговорят на критиките - ще допълнят правилата за оценяване на проекти, за контрол по отчитане на разходите и за установяване и санкциониране на нередностите. Чиновниците пък ще бъдат задължени да минават на тестове как управляват европарите, тъй като се оказа, че много от тях нямат нужния капацитет. Екипът на Денков си поставя за цел още да привлече в управляващия орган на програмата признати експерти в областта на управлението на евросредства.

Сподели във Facebook