Никой няма интерес да дестабилизира страната

Любчо Нешков, журналист

Категорично не приемам тезата за опасност от разпад на Република Македония и пълната ѝ дестабилизация. Такава теза се появява периодично в публичното пространство още от 90-те години, когато Македония обяви независимост. Нещо повече, това е единствената република от вече несъществуващата Югославия, която се раздели с федерацията по възможно най-мирния начин и се справи със сръбската агресия и с режима на Милошевич. Второто нещо, което искам да подчертая, е, че в Македония не съществува етнически конфликт и повдигането на тази тема обслужва чужди интереси. Силно се надявам сега там да се прояви политически разум. До голяма степен той зависи от двамата основни „играчи”. Тепърва те трябва да докажат, че наистина са национално отговорни и осъзнават пред какви проблеми са изправили страната. Проблемите в Република Македония се дължат на две лица – Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ и Зоран Заев от СДСМ. Заради тяхната брутална, минала всякакви политически граници конфронтация, която вече е само личностна, страната е изправена пред тази криза. Дали те осъзнават, дали имат куража да седнат един срещу друг, да стиснат ръцете си и да поемат управлението за година-две, колкото са необходими, за да тръгне държавата по пътя на пълната евроинтеграция, зависи само от тях. Ако не могат, тогава трябва да се оттеглят. В Македония има и системна криза и е необходимо квалифицирано мнозинство за изход от кризата. В случая нито една от водещите сили, както и тези в региона, не са в състояние и нямат интерес да дестабилизират страната.

Засега не съществува такава опасност

Никола Алтънков, професор по политически науки от Калифорнийския университет

Риск от разпадането на Македония не съществува в момента. Правят се опити от съседни държави, визирам Турция, Сърбия и Гърция, да се утежни положението на Македония до степен, която да не ѝ даде възможност да стане член на ЕС преди Сърбия. Това според мен е една от причините за неуредиците в македонското общество поне от две години насам. Гърция е традиционен приятел на Сърбия. Тезата на Гърция е, че ако Македония трябва да влезе в ЕС, това да се случи след или едновременно със Сърбия. Знаете, че южната ни съседка не е съгласна и с името на Македония. Официалната американска позиция е свързана с подкрепата на Македония в сегашните ѝ граници, но не със сегашното име. Под името FYROM – Бивша югославска република Македония, тази страна е приета в ООН и САЩ държат на нейната интегралност и на нейния суверенитет в сегашните ѝ граници. Да не забравяме, че в Македония има американски войски. По повод сегашната ситуация ще кажа, че всеки проблем има решение. В Македония твърдоглавието на двете страни - на Груевски и на Заев, доведе до тази ситуация. Но в крайна сметка нещо ще стане, и то под влияние на ЕС. Имайте предвид, че Сърбия и Гърция са много заинтересувани сегашното положение в Македония да продължава такова за неопределено време. България, понеже не знае какво да прави, избира най-правилното положение – пълен неутралитет. Но страната ни е заявила ясно, че ние сме „за” интегрална, независима и суверенна Македония в сегашните ѝ граници. След 1991 г. към България бяха подавани заявки поне три пъти от страна на Гърция и Турция за подялба на Македония. Нашата държава отказа това.

Ситуацията става все по-непредвидима

Николай Кръстев, журналист

Ситуацията в Македония от 2015 г. започва да става все по-непредвидима. Елемент от общественото недоволство тогава бяха блокадата на парламента на страната, палатковият лагер край него и големият протестен митинг на СДСМ. Кръгът около премиера тогава Никола Груевски инсценира нападение от Косово на местни албанци в северния град в Македония Куманово и предизвика сериозен инцидент, при който загинаха както цивилни граждани, така и представители на силите за сигурност. Въпреки намесата на европейските политици и постигнатите споразумения от Пържино, които доведоха до падането от власт на ВМРО-ДПМНЕ и проведените през декември м.г. предсрочни парламентарни избори, напрежението се запази и дори задълбочи. До кризата се стигна, след като президентът на страната Георге Иванов отказа да връчи проучвателен мандат на получилата най-много гласове на изборите СДСМ, която постигна предварителна договорка с четирите местни албански формации за съставяне на управляващо мнозинство. Напрежението пред Македония все още не е преминало и управляващите ще се опитат да приложат още хватки за недопускането до властта на коалицията, водена от социалдемократите. ВМРО-ДПМНЕ отказва да признае за легитимен избора на новия председател на Собранието Талат Джафери, който преди няколко години бе министър на отбраната в правителството на Никола Груевски. Опитите на ЕС и САЩ да помогнат за решаването на кризата в страната засега не дават резултат, но никак не е изключено в кризата да се включат още по-категорично и Турция и Русия, които също имат свои интереси в Македония.

Сподели във Facebook