Тесногръдие, предразсъдъци и нетолерантност. Това са слабости, на които хората лесно могат да се поддадат във времена на криза или на геополитически промени, носещи крайна несигурност. Именно на тях залагат крайнодесните популисти в ЕС, които се надяват да се сдобият с власт на серията от избори на Стария континент през 2017 г.

В Холандия Хеерт Вилдерс успя да наложи като основна тема на вота на 15 март исляма и ислямофобията. Предвид традиционно голямата раздробеност на политическите пристрастия в една от най-богатите членки на ЕС той успя да си осигури водещо място по популярност с умело дърпане на именно тази струна на обществените нагласи.

Вилдерс не спря да повтаря, че ислямът не е религия, а идеология. И затова джамиите и Коранът трябва да бъдат забранени. Също както нацистките символи са извън закона. Въпреки че вече бе осъден за дискриминация срещу мароканските имигранти, той не се посвени да ги нарече „измет”.

Вода в мелницата на крайнодесния популист наля напънът на турския президент Реджеп Ердоган да пренесе и сред гастарбайтерите в ЕС кампанията за референдума на 16 април за превръщането на Турция в президентска република. Вилдерс използва момента да настрои холандците и срещу турското малцинство в страната. Той нарече Ердоган „ислямофашист” и поиска премиерът Марк Рюте да обяви всички турски министри за персона нон грата.

Либералът Рюте в нехарактерен за него стил се противопостави открито (за разлика от Ангела Меркел в Германия – б.р.) на турската кампания. А преди това в опит да привлече по-умерения електорат на Вилдерс дори заяви, че който от имигрантите не желае да се интегрира в холандското общество, ще е по-добре да си ходи.

Тези стъпки на Рюте показват, че дори да не е в състояние да състави правителство, Вилдерс може да се окаже пророк с друга своя мантра: „Духът излезе от бутилката – Европа вече е различна!”.

Сподели във Facebook