Строителството на Берлинската стена, един от най-популярните символи на Студената война и на разделението между хората, започва на 13 август 1961 г. В началото са били поставени само телени огради, които впоследствие се превръщат в бетонна стена висока пет метра с вишки, свирепа и трудно преодолима. Тя е била дълга 45 километра и е отделяла Западен Берлин от останалата територия на Германската демократична република (ГДР). Основното ѝ предназначение е било да намали броя на бягащите хора от ГДР в Западен Берлин, които са се увеличавали непрекъснато – до издигането на стената около 2 млн. души.

Западните страни излизат с официални протести, демонстрации заливат ГДР и Западна Германия, но това не води до никакви резултати. Немците от западната страна на стената рисуват върху нея карикатури, пишат призиви за мир. От източната страна се простира мъртва зона, широка около половин километра, върху която стърчат скелетите на сгради, разрушени по време на войната. До самата стена достъпът е блокиран.

На 9 ноември 1989 г., след падането на режима в ГДР, веднага започва разрушаването на стената от възторжени немци. Скоро голяма част от нея е запазена от хората, които са я отнесли в домовете си като сувенир. Днес съществува Музей на Берлинската стена, където посетителите могат да видят какви хитрости са прилагали и на рискове са се подлагали немците от ГДР, за да преминат бетонната ограда.

През ноември 2004 г., по повод 15-годишнината от падането на Берлинската стена, в столицата на Германия се състоя тържествена церемония, на която се откри паметник на същата тази стена. Той представлява възстановен участък от нея с дължина 200 метра и се намира на мястото на контролно-пропускателния пункт „Чарли“ – само през него са можели да минават хора от ГДР към ГФР. Тук са поставени и 1065 кръста в памет на хората, убити в периода 1961-1989 г. при опитите си да избягат от Източна в Западна Германия. Всъщност точната цифра едва ли може да бъде назована, защото данните от различни източници доста се различават.

Сподели във Facebook