Наскоро един от мобилните оператори у нас направи нещо като социален експеримент, който да демонстрира как могат потребителите му да бъдат вкарани в абонаментен капан.

В телевизията, която операторът предлага, бяха създадени три нови спортни канала. Първите три месеца те вървяха безплатно. След това внезапно клиентите получиха съобщения, че безплатното ще продължи още един месец, а след това ще плащат „само“ по 1,99 лв. на месец за новите канали. И нито дума какво можеш да направиш, за да не получаваш тези канали и да не плащаш тези пари, колкото и сумата да е нищожна.

Скандалът стигна до Комисията за защита на потребителите, която не успя да направи нещо кой знае какво, освен да създаде медиен шум. Който обаче беше полезен, защото се оказа, че операторът всъщност дава възможност да се откажеш от така натрапената услуга, стига да се обадиш и изрично да пожелаеш това. Но не беше сметнал за нужно да го обяви.

Това е сравнително нов подход на фирмите за комунални услуги за привличане на клиенти или за налагането на нови услуги. На Запад той си има име: „subscription trap“ (нещо като „абонаментен капан“) и в момента се обмисля дали не е удачно да се създаде европейски регламент срещу такова посегателство върху клиентите.

От едно наскоро разпространено международно изследване на шведската агенция за защита на потребителските права се разбра, че от подобен проблем страдат над 3,5 милиона европейци в 6 европейски държави: Швеция, Норвегия, Финландия, Холандия, Белгия и Австрия. Или поне това е броят на хората, които са се оплакали от такъв проблем през последните 3 години.

Обикновено в абонаментен капан се пада през социалните мрежи, при получаване на имейл или на sms. Текстовете на предложенията са така съставени, че обикновено човек не разбира какво точно му се предлага или по-точно предложението е завоалирано с някакъв привиден подарък или примамлива оферта.

Нерядко предложенията са отправени по телефона от специални служители най-вече на мобилните оператори или на наети от тях колцентрове. Целта им е да убедят потребителя, че в знак на благодарност за неговата лоялност му се предлага подарък, за чието придобиване трябва просто да се подпише на пратен по куриер договор. А с договора всъщност клиентът получава задължението да ползва нова услуга, за което естествено си плаща.

Изследването показва, че средно на година всеки от анкетираните е платил по 115,7 евро за услуги, които не е поръчвал, и че само 11% от хората правят необходимото, за да се отърват от насила наложените им услуги.  

Сподели във Facebook