По време на продължилата близо година и половина предизборна кампания в САЩ Никола Саркози пламенно подкрепяше Хилъри Клинтън. Но колкото повече набираше сила Доналд Тръмп, толкова повече стремящият се към завръщане в Елисейския дворец бивш президент на Франция възприемаше популистки разделителен подход в собствената си стратегия. Позициите му срещу исляма и мигрантите поразително приличаха на крайния национализъм на Марин льо Пен.

Саркози е олицетворение на всичко омразно за онеправданите маси. Когато не успя да спечели втори пореден президентски мандат през 2012 г., той заяви с болка и горчивина, че французите повече нямало да чуят за него. Но само две години по-късно отново се появи на политическата сцена, оглавявайки отново партията си и прекръствайки я на „Републиканците“. А това лято видя шанс да си върне на свръхнепопулярния социалист Франсоа Оланд за поражението през 2012-а и обяви, че се кандидатира отново за президент.

Стратегията на Саркози обаче не се хареса дори на голяма част от твърдия му електорат. Той заложи на обещанията за радикални мерки за утвърждаване на националната идентичност на французите, ограничаване на миграцията и укрепване на границите. В популизма си стигна дотам, че да поиска забрана на забрадките в училищата и буркините на плажовете по Ривиерата, както и лишаване от училищен обяд на децата на мюсюлмани, които отказват да ядат свинско месо.

Залогът на първичните избори на „Републиканците“ беше огромен, тъй като социолозите от месеци предричат, че който ги спечели, ще стигне до балотаж на същинския президентски вот напролет и там ще надвие лидерката на „Националния фронт“ Льо Пен. След американския 8 ноември това изглежда особено съмнително. Още повече че същите социолози бяха сигурни, че Саркози ще стигне до вътрешнопартийния балотаж срещу умерения бивш премиер Ален Жюпе.

Още на първия тур на 20 ноември обаче надеждите на експрезидента, че ще възкръсне политически, бяха безмилостно смачкани. И то не от кого да е, а от Франсоа Фийон, който по време на управлението му беше премиер и когото Саркози беше нарекъл Мосю Никой. Фийон не само измести бившия си шеф от челната двойка, но задмина и смятания за фаворит Жюпе.

За това помогнаха около 15% от четирите милиона души, които участваха във вота. Толкова според допитванията са били левите избиратели, сметнали за необходимо да платят 2 евро и да подпишат декларация, че тачат дясноцентристките ценности, за да могат да гласуват. Те са се включили в процеса с една-единствена цел – да не спечели Саркози номинацията за президентските избори напролет.

Този път той увери, че не се сърди на никого освен на себе си. Призна се за победен и че не е могъл да убеди електората в пламенните си виждания, и обеща да насочи тази своя пламенност изключително в личния си живот. Онези 21%, които гласуваха за него, обаче е най-логично сега да дадат гласовете си не на десноцентристкия кандидат, а на Льо Пен. Така че остава да се види дали Саркози все пак не си отмъсти на отхвърлилата го Франция, на която иначе, слизайки от сцената, пожела късмет.

Сподели във Facebook