Броени часове след като уволни директора на ФБР Джеймс Коуми Доналд Тръмп се появи пред телевизионните камери заедно с Хенри Кисинджър. Не стана ясно точно какво е обсъждал президентът на САЩ с легендарния съветник по националната сигурност на Ричард Никсън. Но американските политически историци използваха случая да припомнят фаталния сблъсък на експрезидента с ФБР, допринесъл за оставката на Никсън през 1974 г.

Отстраняването на Коуми разбуни духовете на политическата сцена заради воденото от ФБР разследване за връзки на съветници на Тръмп с Русия и намеса на Москва в президентските избори миналата година. Като най-близък исторически аналог на тази криза беше изтъкнато уволнението през 1973 г. на независимия прокурор Арчибалд Кокс, разследвал аферата „Уотъргейт”. Никсън безцеремонно се е освободил от него, след като Кокс поискал достъп до потенциално уличаващи президента записи от разговори в Белия дом.

По-задълбочен анализ обаче показва, че в основата на политическия провал на Никсън е било неистовото му желание да упражнява пълен контрол над ФБР. Бюрото е със статут на автономна институция, макар и под формалното ръководство на министерството на правосъдието. Директорът му се назначава от Конгреса по предложение на президента за срок от 10 години.

В началото на първия президентски мандат на Никсън директор на ФБР е бил още Едгар Хувър. Двамата били в отлични отношения, преди Хувър да откаже категорично да засили следенето на членовете на пацифисткото движение. Никсън сериозно обмислял уволнение на ветерана, но така и не му се наложило да го направи, защото Хувър починал внезапно от сърдечен удар през 1972 г.

За и.д. шеф на ФБР тогава Никсън назначава зам.-министъра на правосъдието Патрик Грей – ветеран от флота и външен за Бюрото човек. От Белия дом в пресата изтича паметна записка за задача №1 на Грей – да „консолидира контрола върху ФБР”.

Десетилетия след това, пред журналиста от в. „Вашингтон пост” Боб Удуард, бившият топ агент и помощник-директор на ФБР Марк Фелт разкри, че е бил много разочарован от политическата намеса в Бюрото, а и от факта, че самият той не е бил избран да наследи Хувър.

Фелт сензационно се оказа Дълбокото гърло - мистериозният източник на информация на Удуард и колегата му Карл Бърнстийн, обнародвали информацията за подслушването по заповед на Никсън на щаба на Демократическата партия във Вашингтон преди президентските избори през 1972 г.

На прощаване Джеймс Коуми призова вече бившите си подчинени във ФБР да се борят за независимостта си от политиците. Някои видяха в това възможност за „ответен удар” срещу Тръмп. Може и във вид на „дълбоко гърло”.

Сподели във Facebook