Допреди по-малко от месец президентът на САЩ Доналд Тръмп следваше неотклонно позицията, че Вашингтон не бива да затъва в поредна близкоизточна военна авантюра. Още през 2013 г., когато предшественикът му Барак Обама реши да не се намесва директно в сирийския конфликт въпреки употребата на химически оръжия от режима на Башар ал Асад, Тръмп заяви, че не е от интерес на САЩ да се месят. В рамките на само няколко седмици обаче в Сирия беше извършена нова химическа атака, Тръмп пусна в действие ракетите „Томахок”, а изявленията на администрацията му след това показа, че политиката на Вашингтон спрямо Сирия е в пълен хаос.

На 30 март посланичката на САЩ в ООН Ники Хейли даде сигнал от Ню Йорк, че Тръмп изоставя дългогодишния риторичен курс на Обама с ясното изявление, че „приоритетът вече не е фокусиране върху падането на Асад от власт”. „Трябва да си избираме кои битки да водим”, заяви Хейли. В същото време в Истанбул държавният секретар Рекс Тилърсън допълни: „Дългосрочният статут на Асад трябва да бъде определен от сирийския народ”.

Пет дни по-късно поне 87 души загинаха в кански мъки от бойния отровен газ зарин в селището Хан Шейхун в сирийската провинция Идлиб. И САЩ, категорично хвърляйки вината за това върху Асад, отвърнаха със залп от 59 крилати ракети „Томахок” срещу база на сирийските ВВС, откъдето смятат, че са излетели бомбардировачите със забранените боеприпаси.

„Асад пресече много, много червени линии”, оправда Тръмп внезапната промяна в отношението си към сирийския режим. А Тилърсън директно заяви, че „бъдещето на Асад е несигурно” и че вече предприема първи международни стъпки за свалянето му от власт.

Ден по-късно съветникът на Тръмп по националната сигурност Х. Р. Макмастър обаче даде да се разбере, че целта на ракетния удар срещу Сирия е далеч от смяна на режима. По думите му САЩ искали да предизвикат „голяма промяна в сметките на Асад” и той повече да не използва химически оръжия.

Малко преди да отпътува за Москва за първото посещение там на член на администрацията на Тръмп, Тилърсън също смекчи тона. Той призова Русия да използва влиянието си в региона и заедно със САЩ да очертаят „райони на стабилизация в Сирия” като стъпка към прекратяването на вече 6-годишния конфликт. А въпросните райони са политическа подкрепа за Асад. Освен това, припомняйки съдбата на Либия след Муамар Кадафи, Тилърсън призна, че би било много трудно да се създадат дългосрочни условия за стабилност след насилствено сваляне на някой диктатор.

Същевременно обаче Хейли беше цитирана да казва, че думите „Асад“ и „мир“ са несъвместими. Тя предупреди Русия, че САЩ нямало да ѝ позволят да продължава да брани сирийския режим.

Последва и объркване по въпроса при какви условия Тръмп би продължил военните действия срещу Асад. Говорителят на Белия дом Шон Спайсър отговори положително на питане за ракетна намеса и ако Дамаск използва касетъчни бомби срещу опозицията. Шефът на Пентагона Джеймс Матис обаче е категоричен, че това ще става само при химически атаки.

А руският президент Владимир Путин умело използва разнобоя във Вашингтон, като заяви, че заринът бил провокация. И не уточнявайки от чия страна – на бунтовниците или на САЩ, изрази увереност, че се готвят още такива саботажи на мирния процес.

Освен това Путин, изглежда, нанесе „прецизен удар” в егото на Тръмп – допускайки, че „изравянето на томахавките” в Сирия е за чисто вътрешнополитическа употреба. Заради поредицата от буксуващи радикални инициативи на новия US президент – срещу имиграцията, здравноосигурителната система и т.н.

Сподели във Facebook