Владислава Галева, юрист

Много наши сънародници живеят от дълги години извън родината. Често навън са създали семейства и имат потомство. В редица случаи тези наследници на родители българи по една или друга причина нямат българско гражданство. Повечето пъти законите на държавата, в която пребивават, изискват да се освободят от първоначалното си гражданство, за да придобият ново. След време обаче някои от тях искат да възстановят българското си гражданство.

Възстановяването на българското гражданство е възможно, ако същото е загубено по някой от следните два начина:

1. Чрез освобождаване от българско гражданство

Освобождаването от гражданство може да стане по искане на лицето, което живее постоянно в чужбина, придобито е чуждо гражданство или има данни за открита процедура за придобиване на чуждо гражданство. Постоянно живеещо в чужбина е лицето, което пребивава извън границите на България повече от 9 месеца през всяка календарна година, освен ако престоят му в чужбина е в изпълнение на държавна служба от него или от съпруг, или е свързано само с обучение.

2. Чрез лишаване от българско гражданство

Държавата може едностранно, без да се съобразява с волята на лицето, да го лиши от гражданство, ако е осъдено с влязла в сила присъда за тежко престъпление против републиката, при условие че не се намира в чужбина и не е оставало без гражданство. Никой не може да бъде лишен от гражданство, ако е български гражданин по рождение.

За процедурата по възстановяване на гражданството трябва да са изпълнени определени условия, които се различават в зависимост от това как то е било прекратено:

При освобождаване от българско гражданство лицето трябва да отговаря едновременно на следните три условия:

* Да не е осъждано с влязла в сила присъда за умишлено престъпление в държавата, в която живее, или в България;

* Да не представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или за националната сигурност;

* Отпреди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата за възстановяване на гражданството да има разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България. Това изискване не се отнася до лицата, на които поне един от родителите, бабите и дядовците е българин.

При лишаване от българско гражданство трябва да е изпълнено едно от следните две условия:

* Да бъде установено, че не е имало основание за лишаване – тоест когато лицето е било лишено от гражданство поради грешка в преценката на основанията; или

* Основанието за лишаване да е изгубило своето значение – или с други думи, когато с изменение на закона посоченото основание е премахнато.

Интересен е въпросът какво става с гражданството на децата на лице, на което българското гражданство е възстановено.

Ако не са навършили 14-годишна възраст, децата стават български граждани.

Ако са между 14- и 18-годишна възраст, те стават български граждани само ако самите поискат това изрично.

Ако са навършили 18 и повече години, гражданството им не се променя.

За да настъпят тези промени в гражданството на децата, трябва лицето и другият родител да възстанови българското си гражданство или само единият от тях да възстанови българското си гражданство и другият родител да е съгласен с промяната в гражданството на общите им деца.

Процедурата започва с подаване на молба и провеждане на интервю.

Молбата се подава в писмена форма по образец и лично в Министерството на правосъдието или в българските дипломатически или консулски представителства в чужбина. При подаването ѝ се насрочват дата и час за провеждане на интервю, за което лицето се уведомява. Интервюто се провежда от служител на дирекция „Българско гражданство” по въпросник, утвърден от министъра на правосъдието. Въпросите, които могат да му бъдат зададени, са свързани с основни факти от историята и управлението на държавата – кой е националният празник на България, каква е формата на държавно управление и държавно устройство, кой упражнява изпълнителната власт в държавата и други подобни. Ако молбата се подаде в дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина, интервюто се провежда от служител на съответното представителство при подаването й.

Ако всичко е минало според изискванията, българското гражданство ще бъде възстановено, което става с указ на президента.

От деня на издаването му лицето отново става български гражданин и възстановява правата си като такъв.

В изпълнение на президентския указ Министерството на правосъдието издава удостоверение за възстановяване на българско гражданство. Получаването му става само лично и срещу подпис в Министерството на правосъдието или в българско дипломатическо или консулско представителство в чужбина. Така завършва процедурата.

Възстановяването е един от способите за придобиване на българско гражданство.

Съществува и придобиване на българско гражданство по произход,

когато само един от родителите е български гражданин. Процедурата не е лека и отнема доста време.

Тя се инициира винаги лично, като отново началото се поставя с подаване на молба за придобиване на гражданство в Министерството на правосъдието или в дипломатическото или консулското представителство на Република България в страната, в която лицето живее или чийто гражданин е в момента. Ако лицето е малолетно (до 14-годишна възраст), молбата се подава от неговите родители или настойници, а ако е непълнолетно (от 14- до 18-годишна възраст), молбата се преподписва от неговите родители или попечители. Процедурата отново продължава с провеждане на интервю, като при малолетните и непълнолетните лица то се провежда в присъствието на техните родители.

Към молбата се представят и следните документи:

* Удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина – то се издава в едномесечен срок от поискването и удостоверява факта, че някой от родителите е български гражданин;

* Свидетелство за съдимост, издадено от страната, чийто гражданин е лицето в момента, като в него е необходимо да е посочено, че се издава за целите на производството по придобиване на българско гражданство;

* Медицински документ, че кандидатът не страда от определени заболявания: холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне, психично болни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, лице с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция. (Издават се от съответните медицински органи на държавата по настоящо местопребиваване.)

Ако е налице дългосрочно пребиваване в България,

трябва предварително да се получи и документ от прокуратурата, че срещу лицето няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

Към молбата се прилагат още:

* Препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане;

* Декларация по образец;

* Актуална снимка паспортен формат;

* Фотокопие на документ, удостоверяващ самоличност;

* Документ за внесена държавна такса;

* Официален документ, удостоверяващ промяната на имената, ако има такава;

* Официален документ за идентичност на лице с различни имена;

* Автобиография на български език.

Всички документи, които се представят, трябва да са издадени или преведени, както и легализирани на български език.

Компетентният орган разглежда документите и след провеждане на интервюто излиза със становище. Въз основа на него министърът на правосъдието прави предложение до президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване на гражданство. Това предложение трябва да се направи в срок до дванадесет месеца от датата на подаване на молба.

В случай че бъде прието предложението, от датата на издаване на указа на президента лицето придобива българско гражданство по произход.

 

Сподели във Facebook