Единици са хората, които никога не използват обществен транспорт. Затова е много важно да се познават правата на пътуващите и как на практика следва да се осъществят, в случай че по една или друга причина гражданин пострада в качеството си на пътник.

Към настоящия момент нормативният акт, който урежда този вид обществено взаимоотношение, е Кодексът за застраховането. Той определя начина на обезщетяване на пострадалите пътници в обществения транспорт за всички застрахователни събития по риска „Злополука”.

Тази застраховка се сключва срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука.

Злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Задължителната застраховка „Злополука” има действие само когато застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България. Качването и слизането на пътниците по време на движение на превозното средство или извън определените за тази цел места

прекратява действието на застраховката, освен ако напускането на превозното средство в движение е предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на пътника. Когато при условията на пътуване извънредни причини наложат отклоняване на самолет или плавателен съд за обществен превоз, застраховката има действие за времето на това отклонение.

Законът изрично отбелязва, че този вид застраховка е задължителна за собствениците на транспортни средства за обществен транспорт. Застрахователят е длъжен да снабди превозвача със специално удостоверение за сключения договор, което да бъде поставено на видно място в транспортното средство за сведение на пътниците.

Отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователната сума или на съответната част от нея

се поражда в случаите, когато вследствие на злополука, покрита по договора за застраховка, е причинена смърт или трайна загуба на работоспособност на пътник.

При настъпване на злополука застрахованият пътник или неговите наследници имат право да искат от застрахователя, с който е сключен договорът, да плати застрахователната сума или съответната част от нея.

В Кодекса за застраховане (КЗ) изчерпателно са изброени кои са средствата за обществен превоз на пътници: релсови превозни средства, тролейбуси и автобуси, въздухоплавателни средства, както и всички видове плавателни съдове, въжени линии и влекове, таксиметрови автомобили.

Обектът на задължителната застраховка „Злополука” е здравето, животът и телесната цялост на пътниците. В нея не се включва обслужващият персонал, като за него превозвачът може да сключи отделен договор. Законодателят е изключил изрично определени рискове, за които застрахователната компания не дължи обезщетение.

Това са:

1. Война, размирици или действия, имащи военен характер, бунтове, граждански вълнения и други;

2. Терористичен акт, освен в случаите, когато покритието на риска е изрично договорено със застрахователя;

3. Опит за извършване или извършване на престъпление от общ характер от пътника;

4. Опит за самоубийство или самоубийство на пътника;

5. Заболяване от каквото и да е естество на пътника, включително епилептични припадъци или припадъци от други заболявания, кръвоизливи, парализи, стомашно-чревни инфекции, хранителни отравяния и други, освен в случаите, когато вследствие на застрахователно събитие се породят болестни състояния и те причинят смърт или телесно увреждане;

6. Преждевременно раждане или аборт на пътника, освен ако те са предизвикани от настъпилата злополука;

7. Температурни влияния (простуда, измръзване, слънчев или топлинен удар), операции, облъчване, инжекции и други лечебни действия на пътника, доколкото те не са следствие от настъпила злополука;

8. Алкохолни отравяния и пряко причинени от тях увреждания, употреба на наркотични вещества или техни аналози от пътника;

9. Земетресение или атомни и ядрени експлозии, радиоактивни продукти и замърсявания от тях, радиационно (йонизиращо) лъчение.

Минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука" за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лева.

В случай на смърт се изплаща изцяло, а процент от нея - при трайна загуба на работоспособност.

„Злополука” е всяко събитие, възникнало не по волята на пострадалото лице, настъпило по време на пътуване, и което е много важно - при качване или слизане, както и в непосредствена близост до транспортното средство. За злополука се приемат също: изкълчвания, обтягания и скъсване на тъкани, инфекции, проникнали в организма.

Когато при настъпил инцидент е налице трайна загуба на работоспособност, нейният процент се определя от ТЕЛК или ЗЕК (Застрахователна експертна комисия към застрахователната компания). Това следва да се прави не по-рано от три месеца и не по-късно от една година от датата на злополуката. При загуба на орган този процент може да се определи и по-рано, преди изтичане на определения тримесечен срок, поради характера на увреждането. Правото на обезщетение се погасява с общ тригодишен срок.

Как се процедира при злополука

Преди всичко трябва да бъде уведомена застрахователната компания, издала полицата „Злополука”. Това е задължение и на транспортната организация, която издава така наречения Акт за злополука.

Ето какви документи следва да се представят пред застрахователната компания в случай на настъпване на инцидент:

1. Молба с подробно описание на злополуката и получените увреждания, респективно Смъртен акт и удостоверение за наследници в случай на смърт на наследодател.

2. Билет или карта в оригинал за доказване на качеството на “пътник”.

3. Документ (Акт за злополука) от превозвача или органа по контрол на транспорта за удостоверяване на настъпилото застрахователно събитие - респективно Констативен протокол за ПТП на МВР, ако се касае за пътнотранспортно произшествие.

На последно място - медицински документи, болнични листове, протоколи на ТЕЛК и ЛКК.

Кога се стига до съд

Решението на ЗЕК и УС на застрахователната компания за размера на обезщетението по принцип не изключва съдебен контрол, в случай че неправилно е определен процентът трайна загуба на трудоспособност от ЗЕК и това може да се осъществи в посочения общ тригодишен срок. Повод да се иска от съда определяне на обезщетението по застраховка “Злополука” може да бъде и неправомерен отказ на Застрахователя да определи и изплати обезщетение. Отказът може да бъде по много и различни причини. Например, че настъпилото събитие не се покрива от застраховката, че същото не е доказано по надлежния ред, че пострадалият няма качеството на пътник и др.

В правомощията на съда е да събере всички доказателства, свързани с предявения иск, по който ответник е Застрахователната компания. За определяне на процента трайна загуба на работоспособност може да се изготвят специализирани медицински експертизи, да се разпитват свидетели за механизма на настъпилата злополука, да се обсъждат и преценяват всички представени от страните доказателства и доказателствени средства.

Животът и практиката поднасят многобройни и разнообразни казуси във връзка с пострадали пътници в обществения транспорт и осъществяване на техните права. Интересен е случаят, когато пътник в обществено транспортно средство е пострадал при ПТП по изключителна вина на водач на друго МПС. Пострадалият има възможността да се ползва както от пътническата застраховка „Злополука“, така и от „Гражданска отговорност“ на виновния автомобил. Затова при настъпило произшествие най-разумно е да следвате интересите си във всички посоки и да ползвате компетентна юридическа помощ.

Сподели във Facebook