Когато се дължи определена сума на кредитор и той не я получава доброволно, се предприемат действия за нейното принудително събиране. Ако длъжникът не разполага с парични средства, може да се премине към осребряване на наличното му имущество.

Имуществото на длъжника се дели на секвестируемо (т.е. такова, което може да бъде отнето) и несеквестируемо. Законодателят е въвел някои ограничения за определен вид имущество, които имат изключително социални функции – да се осигури физическото оцеляване на длъжника, като се дефинира един праг, необходим за съществуването му.

Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права на длъжника. Тя е израз на принципа на хуманизма, залегнал в основата на съвременните правни системи.

Най-общо казано, несеквестируемото имущество може да бъде разделено в две големи групи:

  1. Несеквестируеми вземания:

Вземания по банкови сметки; по трудови възнаграждения; от пенсия; от обезщетения по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване; социални помощи; стипендии; издръжка.

Съгласно Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) не подлежат на принудително изпълнение: сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството; трудовото възнаграждение в размер до 250 лв.; обезщетението по трудово правоотношение до 250 лв.; пенсията до 250 лв.; стипендията до 250 лв.; обезщетенията по социалното осигуряване – в пълен размер; социалните помощи – в пълен размер; вземанията за издръжка – в пълен размер.

Съгласно Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) не се допуска принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение или пенсия, чийто размер е под минималната работна заплата и може да се удържа само:

Ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

Ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

Ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

Ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

На длъжника се удържа съответната част от възнаграждението в зависимост от неговия размер и дали длъжникът има деца, които издържа.

Тези стойности се определят, след като се приспаднат дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Ако длъжникът е осъден да заплаща издръжка, за текущия месец тя се удържа в пълен размер, а ако е за минал период – съобразно общите правила.

Съществуват и правни норми в специални закони, които забраняват налагането на запори по реда на ГПК и ДОПК. Такива са текстове от Кодекса за социално осигуряване и от Закона за социалните помощи, които не позволяват запорирането на социалните помощи в пълен размер.

  1. Несеквестируеми вещи

Следващата група имуществени права на длъжника, които законът брани, са несеквестируемите вещи. Те могат да бъдат разделени на движими и на недвижими. Съществуват редица специфики в зависимост от това дали производството е за събиране на публични вземания или за събиране на частни вземания. На първо място, това са движимите вещи, необходими за физическото оцеляване на длъжника. Това са: необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец; необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; машините, инструментите, пособията и книгите, необходими на длъжника, ако упражнява свободна професия или е занаятчия.

На следващо място това са домашните животни на длъжника: две глави работен добитък; една крава; пет глави дребен добитък; десет пчелни кошера; домашните птици; необходимата храна за изхранването им.

Вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство:

* Дрехи и обувки: по едно горно зимно и есенно палто, една шапка, два костюма, панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените, работното облекло, употребяваните обувки и бельо.

* Детски храни и принадлежности.

* Легло и завивки за един креват; една постелка, една зимна и една лятна завивка; два ката спално бельо;

* Мебели: един двукрилен гардероб; един кухненски бюфет; обикновените маси и столове.

* Обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене.

* Домашни уреди: необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; една пералня; един хладилник.

* Телефон и радиоапарат.

* Лекарствата и изкуствените органи.

* Учебните пособия, книгите и музикалните инструменти. Според едно решение на СГС в тази група се включва и персоналният компютър на ученика.

* Домашните любимци – няма дефиниция за тази особена група вещи.

* Семейните и личните ордени и отличия.

3. Несеквестируемо недвижимо имущество

Следващата голяма група несеквестируеми имуществени права са свързани с недвижимото имущество на длъжника. На първо място това са земите на земеделските производители: градини и лозя с площ до 5 дка, ниви или ливади с площ до 30 дка, машините и инвентарът за обработката им. Несеквестируемата част в производството по ДОПК е значително занижена: до една четвърт от притежаваните земеделски земи, но не по-малко от 3 дка.

  1. Единствено жилище

Последната група несеквестируеми вещи представлява единственото жилище на длъжника. Условие за възникване на несеквестируемостта е длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, да нямат друго жилище, независимо дали той самият живее в него.

В семейния кодекс липсва легална дефиниция на понятието „семейство”, но според дефиницията в Закона за семейни помощи за деца „семейството” включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и децата, които са навършили пълнолетие, ако продължават да учат - до завършване на средното им образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.

Жилището, от друга страна, е дефинирано в ЗУТ (Закона за устройство на територията) и то представлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Законодателят определя, че само част от жилището на длъжника е секвестируема, и то ако тази част може да бъде обособена в самостоятелно жилище. За да се случи това, следва да се извърши процедура по преустройство на жилището по реда на ЗУТ. На практика тази процедура е неприложима, тъй като ЗУТ допуска в нея да участва като страна единствено собственикът, т.е. длъжникът, който обаче рядко е заинтересован сам да инициира и движи процедурата.

Жилищните нужди са дефинирани като площ в една наредба, съгласно която: ако длъжникът е сам, нужната площ е 25 кв. м; ако членовете на семейството са двама – 40 кв. м; ако са трима – 55 кв. м; ако са четирима – 70 кв. м; ако са петима или повече – по 15 кв. м на човек. По ДОПК е „предоставена” доста по-голяма по размер несеквестируема площ на длъжника и членовете на семейството му – по 30 кв. м за всеки член.

Кога несеквестируемостта не може да се прилага

Накрая следва да уточним, че несеквестируемостта невинаги е приложима като институт. Налице са случаи, които от житейска гледна точка налагат тя да отпадне по отношение на някои или всички имуществени права в зависимост от характера на вземането на кредитора.

На първо място това се отнася за случаите, когато върху недвижимия имот е учредена ипотека – логично е кредиторът да очаква, че точно това имущество ще му послужи за удовлетворяване дори и да е единствено жилище на длъжника. По същия начин стои въпросът, когато върху движима вещ или вземане е учреден залог.

С оглед социалната значимост на вземанията за издръжка и вземанията, произтичащи от непозволено увреждане, законодателят е предвидил, че и в този случай институтът на несеквестируемостта е неприложим. Интересите на непълнолетното дете, получаващо издръжка от своя родител, и на пострадалия от непозволеното увреждане са поставени над личните интереси на длъжника, касаещи неговия екзистенц-минимум.

В практиката има спор какви точно действия няма право да предприема съдебният изпълнител спрямо единственото жилище - възбрана, опис, публична продан. Съществува тълкувателно решение, което уточнява, че е допустимо да се налага възбрана върху такова жилище, но не могат да се предприемат други действия. От друга страна, ДОПК изрично забранява налагането на възбрана върху единственото жилище.

Как се осъществява защитата на длъжника

Защитата на длъжника срещу незаконосъобразни изпълнителни действия на съдебния, респ. публичния изпълнител, може да бъде упражнена по два начина:

- Чрез жалба, подадена в 7-дневен срок от извършване на действието или узнаването за него. Срокът е еднакъв и по двата процесуални закона – ГПК и ДОПК. Това е един доста кратък срок, изискващ бърза мобилизация на длъжника за защита на неговите права.

- Чрез иск за вреди.

Сподели във Facebook