Съдебното производство е класическият начин за решаване на професионални и лични спорове, в които страните не съумяват да постигнат равновесие на интересите си. Но често съдебните процеси отнемат много време и средства. Много по-бързо, по-лесно и с много по-малко средства протича процесът на помиряване, ако той се осъществява от самите спорещи. Именно за това в съвременните общества е развит един алтернативен начин за решаване на споровете, а именно медиацията (посредничеството).

Основата

Медиацията е един от способите за извънсъдебно разрешаване на спорове. Тя е реална алтернатива на съдебния процес. В България от 2004 г. този процес е уреден със Закона за медиацията и Наредба № 2 от 15.03.2007 г. на министъра на правосъдието за условията и реда за одобряване на организациите, които подготвят медиатори, изискванията за обучение на медиатори, създаден е ред за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етичните правила на поведението им.

По своята същност медиацията е способ за доброволно разрешаване на спорове, при който страните се подпомагат от трето, неутрално и безпристрастно лице - медиатор, за постигане на споразумение, което удовлетворява взаимно всички страни в спора.

Характерно за процеса на медиация е, че процедурата е доброволна и поверителна, като третото лице – медиаторът, подпомага спорещите страни и ги води към споразумение. Влизането в процеса на медиация става доброволно по волята на страните в спора, като именно неформалността на този извънсъдебен способ дава възможност той да бъде прекратен по всяко време, ако не се стигне до съгласие. В този смисъл медиацията е много по-гъвкава като процедура, за разлика от съдебния процес, а и в крайна сметка постигането на съгласие е чрез компромиси, направени при взаимност. Този начин на решаване на спора е практическа възможност спорещите сами да изгладят проблема. За разлика от съдебния процес обаче, медиацията не може да гарантира решаването на спора.

Посредникът

Основно действащо лице в процеса по медиация е медиаторът. Той е неутрална страна в спора и действа съобразно определени правила на поведение и поема отговорност при преговорите между страните. Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решения. По време на преговорите всички обстоятелства, факти и документи, които се използват и станат известни, са поверителни. Участниците в процедурата по медиация са длъжни да пазят в тайна всички дискусии и коментари, довели до решаването на спора.

Приложно поле

Медиацията може да се използва за решаването не само на правни, но и на извънправни спорове. Важното е разногласията да не налагат непременно намеса на държавата за решаването им, а да може да се решат успешно от самите страни.

В Закона за медиацията се определят и видовете спорове, при които тя може да се прилага: граждански, търговски, трудови, семейни, административни, такива, засягащи потребителските права, спорове между физически и/или юридически лица. Прилагането на медиацията в сферата на наказателното право е възможно само в изрично предвидените от Наказателнопроцесуалния кодекс случаи. Когато закон или друг нормативен акт предвижда специален ред за сключване на споразумение, медиацията не се използва.

За разлика от съдебния процес, който завършва с решение, успешно проведената медиация завършва с подписване на споразумение, с което се съгласяват спорещите страни.

Съгласието

Споразумението в медиацията представлява по същество един договор. Затова от неговите последствия може да се възползват само страните, участвали в процеса по медиация за конкретния спор. Споразумението е едно приемливо и за двете страни изявление, което урежда отношенията им след успешното приключване на спора и служи като основа за бъдещите им действия, за които те са постигнали съгласие. Споразумението задължава страните само за това, за което са се договорили. И накрая, за да може то да изпълни своята цел, споразумението трябва да съответства на закона и морала. Споразумение, което противоречи на закона или го заобикаля и/или накърнява добрите нрави, е нищожно и законът го обявява за несъществуващо.

При договарянето страните имат пълна свобода на волята, като законът им дава възможност сами да определят вида на споразумението. Формата може да бъде устна, писмена или писмена с нотариална заверка. Устната форма се използва рядко и само когато се уреждат еднократни действия и страните си имат доверие. Писменото споразумение трябва да съдържа мястото и датата, на която е било постигнато, имената на страните и техните адреси, за какво се съгласяват те, името на медиатора и подписите на страните.

Писмената форма с нотариална заверка е по-сложна форма на споразумение, защото изисква съдействието на нотариус. Тази форма обаче дава по-голяма сигурност за изпълнението му и евентуалната възможност за неговото оспорване. По своята форма споразумението е частен документ, а съгласно действащия Гражданскопроцесуален кодекс всеки може да представи на нотариус частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне и/или подписите, и/или неговото съдържание. Страните имат свобода при избора каква част от споразумението да заверят нотариално. Удостоверяването на датата и подписите се прави чрез бележка в специален регистър за тези удостоверявания, а при удостоверяване на съдържанието се прави препис, който се пази в специална книга.

Медиаторите

Медиацията се осъществява от физически лица. Те могат да имат различна професия и степен на образование, но задължително преминават през специален курс на обучение. От кръга на физическите лица, които могат да изпълняват ролята на медиатори, са извадени съдиите.

Съгласно Закона за медиацията медиаторът осъществява дейността си добросъвестно при спазване на закона, добрите нрави, процедурните и етичните правила за поведение. В своята дейност медиаторът се ръководи от принципите на компетентност и независимост, поверителност, неутралност, безпристрастност, доброволност и равнопоставеност на страните.

Процедурата

Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора. Предложение за използване на медиацията може да  направи и съдът, ако за спора е сезиран той, но на етап, на който делото не е започнало по същество, или друг компетентен орган, пред който е отнесен спорът за решаване. Медиацията може да представлява предварителна договореност между страните да отнесат един бъдещ възможен спор между тях към медиация. Това може да се уговори и като клауза от договор. В процеса по медиация се допуска участието на един или повече медиатори, страните по спора, техни представители или адвокати, специалисти със специални знания, ако спорът налага това. Процесът по медиация протича на сесии, като по време на процедурата медиаторът помага на страните в изясняване на спора.

Не всички хора имат умения и търпение за уреждане на възникналите между тях проблеми, затова е добре да се възползваме от възможностите, които ни предлага медиацията - съвременен и демократичен метод за решаване на спорове.

Сподели във Facebook