Съвременните технологии дават почти неограничени възможности за навлизане в личното пространство. Но не всеки има желание да бъде обект на чуждо внимание – особено когато става въпрос за заснемане или филмиране. Това се отнася до посещенията на обществени места, работно място, по време на пътуване и т.н.

Правото ни на личен живот обаче не е неограничено. Затова е добре да се знаят основните правила.

Каква е законовата уредба

Неприкосновеността на личния живот е принцип, заложен в конституцията. Според чл. 32 Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”. Както е видно от самия конституционен текст, той предполага изключения.

Така например този текст не се прилага, когато за целите на наказателно преследване някой бъде фотографиран от държавен орган.

Също така по време на спортни и други масови мероприятия законът предвижда, че заснетото от охранителните камери ще бъде доказателство в съда срещу нарушителите на реда. Задължително е обаче на видно място да бъде поставен знак, който уведомява за наличието на видеотехника, без да е необходимо да се съобщава нейното разположение.

Знакът за видеонаблюдение се поставя вече на много обществени места като банки, банкомати, болници, административни сгради и др.

Добре е да знаем

Защитени сме само тогава, когато фотографирането е станало без наше знание или въпреки че изрично сме се противопоставили. Когато знаем, че сме обект на подобни действия, но не се противопоставим изрично (например виждаме, че ни заснемат или филмират, но не възразяваме), се предполага, че сме съгласни.

Кога е необходимо получаване на предварителното ни съгласие

Без значение дали някой ни снима за личната си колекция или защото има намерение да прави фотоизложба или филм, е необходимо да получи предварителното ни съгласие.

Когато намерението е снимките да бъдат публикувани, съгласието трябва да бъде дадено писмено. Затова и професионалистите предвиждат писмено съгласие с цел да избегнат последващи претенции от страна на обекти на фотографиране.

От своя страна социалните мрежи (Фейсбук, Туитър и др.) са заложили в „условията за ползване” (които потребителите масово не четат), че публикувайки свои собствени снимки, се дава съгласието те да бъдат разглеждани от останалите.

Има и една съществена особеност. Съгласието при снимане/филмиране е необходимо, но само когато на снимката или видеото можем да бъдем разпознати – не само по лицето, но и по друг отличителен белег, татуировка или дрехи.

Кога могат да ни снимат, без да сме съгласни

Законът допуска това да става при следните случаи:

1. Изображението е било направено в хода на обществената дейност, която сме извършвали, заснети сме на публично или обществено място.

В случая е без значение дали сме на обяд с известен политик в някой от ресторантите около парламента, или като редови граждани участваме в протестен митинг пред общината.

2. Изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж.

3. Когато сме получили предварително възнаграждение за снимката или видеото.

4. Позволено е също заснемането с редакционна цел. По дефиниция това е ползването на кадри за представяне пред обществото на събития, представляващи обществен, политически и социален интерес.

На спортно или културно събитие всеки може да бъде заснеман, но само ако заснемащият (напр. фоторепортер) разполага с акредитация от организатора на събитието.

Как да постъпим, когато наши снимки се появят в медиите

Става дума за случаите, когато не сме дали съгласието си или законът не допуска снимане или филмиране. Тогава е засегната неприкосновеността на личните ни данни. Според едноименния Закон за защита на личните данни възможностите за защита са следните:

По административен ред

Като се подаде жалба до Комисията за защита на лични данни. Това може да направим в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

По съдебен ред

1. Пред административен съд, като наред с това може да се претендира обезщетение за претърпени вреди.

2. Да подадем съдебен иск срещу конкретния нарушител, когато в резултат на неговите действия сме претърпели вреди. Обезщетение може да се претендира за имуществени и неимуществени (морални) вреди. Под имуществени вреди в подобни случаи се имат предвид провалени бизнес сделки, уволнение от работа и др. подобни.

Що се отнася до неимуществените вреди, те са свързани например със засегнато лично достойнство, като за тях също може да се претендира финансово обезщетение.

Каква е защитата, в случай че снимка е неправомерно публикувана в медиите или интернет

Разпространението на снимка в печатно издание или интернет е обработване на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, ако от нея по безспорен начин може да бъдат разпознати едно или повече лица. Ако човек не е дал съгласието си за публикуването на такава снимка и не са налице разгледаните по-горе условия, при които може да се снима без позволение, е засегната неприкосновеността на личните данни на лицето и то има възможност да подаде съдебен иск за обезщетение срещу нарушителя, когато в резултат на неговите действия са претърпени вреди.

Въпреки конституционните гаранции за неприкосновеност на личното пространство Европейският съд за правата на човека в Страсбург е изградил устойчива практика, според която правото на публичните фигури като политици, депутати, министри и други вземащи важни решения длъжностни лица е стеснено и се различава от правото на редовия гражданин. В този смисъл са две решения и на българския Конституционен съд - от 1996 и 2012 г., които също определят като ограничено правото на публичните фигури именно с цел да бъдат обществено известни техните действия.

Сподели във Facebook