Да се започне работа другаде по време на отпуск е вариант за изпробване на нова трудова възможност без поемане на риск човек да остане без работа. Ако новата работа се окаже сполучлива, предишният трудов договор може да бъде прекратен спокойно.

Най-подходящи за такова изпробване са по-продължителните отпуски, стига законът да не въвежда специална забрана да се работи по време на определен вид отпуска. Така например не може да се изпълняват трудови ангажименти по време на отпуск поради временна неработоспособност (т.нар. „болнични“), разрешен от здравните органи, както и по време на учебен отпуск, предоставен за присъствие на текущи занятия или полагане на изпити. Най-често предоставяните продължителни отпуски, през които е възможно и законосъобразно полагането на труд, са отпуските поради бременност и раждане, отпускът за отглеждане на малко дете и неплатеният отпуск. При тези три вида отпуск лицето може да пробва нова трудова дейност, като запази основното си трудово правоотношение.

През отпуска поради бременност и раждане майката не може да работи другаде само по време на действие на издадени болнични листове.

Няма пречка през периода на отпуска поради бременност и раждане да се работи по трудов или по граждански договор, стига да са изтекли първите 135 дни от отпуската, които се ползват въз основа на болнични листове. През време на първите 135 дни, както е поначало при отпуск поради временна неработоспособност, лицето следва да спазва режима, предписан от здравните органи, и не е правилно да работи. След като изтече този отпуск, няма пречка майката да започне работа при друг работодател по трудов договор или да стане изпълнител по граждански договор. Възложител по граждански договор може да бъде и същият работодател, при когото се ползва отпускът по майчинство. В този случай отпускът поради бременност и раждане не се прекратява.

Съгласно Кодексът на труда работничката/служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.

Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.

Когато поради неточно предвиждане раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. А работата по трудов договор със сигурност представлява основание за осигуряване на лицето за всички осигурителни случаи, включително и за рисковете общо заболяване и майчинство. Не би следвало обаче работата по граждански договор в тези случаи да е пречка за изплащане на обезщетението за бременност и раждане. При работа без трудово правоотношение, т.е. по т.нар. граждански договори, не е предвидена възможност за осигуряване на изпълнителя по договора за рисковете общо заболяване и майчинство. Ето защо гражданският договор не би следвало да е основание да се спре обезщетението на майката.

По време на отпуска за отглеждане на малко дете майката може да работи другаде по трудов или граждански договор.

След изтичане на първите 135 дни, за които се издават болнични листове, остатъкът от отпуска поради бременност и раждане до 410 дни се ползва въз основа на заявление, подадено от майката, и се разрешава от работодателя. За този остатък от отпуска здравните органи не издават акт. Ето защо няма пречка майката да се върне на старата работа или пък да работи другаде както по граждански, така и по трудов договор.

След използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката/служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст. Времето, през което се ползва отпускът, се признава за трудов стаж.

Майката може да работи по граждански или по трудов договор при друг работодател и по време на отпуска за отглеждане на малко дете. Не се налага тя да прекъсне отпуска за отглеждане на детето до 2-годишна възраст, за да почне работа по граждански договор другаде или при същия работодател.

Българското законодателство не предвижда забрана да се работи другаде по време на платен годишен отпуск

или пък докато трае неплатен отпуск, разрешен по реда на Кодекса на труда. Ето защо на практика, докато е в законоустановен платен отпуск или неплатен отпуск, разрешен по съответния ред, лицето може да работи другаде било по трудов договор с друг работодател, било по граждански договор – със същия или друг възложител.

Работодателят по искане на работника може да разреши ползването на неплатен отпуск, независимо от това дали е ползвал или не платения годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия стаж. Това означава, че неплатеният отпуск по този ред се разрешава по искане на работника или служителя, но право на работодателя е да прецени дали да разреши или не този вид отпуск, а ако го разреши – за какъв срок да бъде. В закона не е предвидено ограничение за размера на неплатения отпуск, който работодателят може да разреши. Това означава, че неплатен отпуск може да бъде предоставен както за няколко дни или месеци, така и за 1, 2 и т.н. години.

Съществува правна възможност по време на ползване на неплатен отпуск при основния работодател работникът да започне работа по допълнителен договор по реда на чл. 111 от КТ, освен ако в основния трудов договор на лицето е записана изрична забрана за работа другаде, докато продължава трудовото правоотношение.

Поначало при повече от един трудов договор работното време трябва да се определи така, че да не се нарушават задължителните минимални 12-часова междудневна почивка и 48-часова седмична почивка, определени от Кодекса на труда. Това означава, че ако по основния трудов договор е уговорено пълно работно време и работният ден продължава 8 часа, то по допълнителния/допълнителните трудови договори може да се работи още 4 часа най-много, така че продължителността на работния ден по всички договори общо да не бъде повече от 12 часа. Това е за случаите, когато трудът по двата договора се полага ежедневно и по двете трудови правоотношения.

За времето на разрешения неплатен отпуск обаче работникът или служителят може да сключи трудов договор с другия работодател при условията на пълно работно време, тъй като през този период той не полага труд при основния работодател.

Сподели във Facebook