Все по-нарастващата средна възраст на населението у нас и ниската раждаемост в последните 20 години, както и задържането на тези тенденции са причини, които налагат динамичните промени в условията за пенсиониране. Те се изразяват в постепенно нарастване на възрастта, която дава право на пенсия.

Към настоящия момент, т.е. до края на тази календарна година, възрастта, която трябва да бъде достигната, за да е възможно пенсиониране, е 60 години и 10 месеца за жените и 63 години и 10 месеца за мъжете. Считано от 01.01.2017 г., тази възраст ще започне да се увеличава. Тя обаче няма да се увеличава безгранично, а до достигане на определена граница.

При мъжете възрастта ще се увеличава с два месеца през 2017 г., а после всяка следваща година с един месец до достигане на границата от 65 години. Тази възраст ще бъде достигната през 2029 г.

При жените възрастта за пенсия ще се увеличава с 2 месеца на година до 2029 г. включително.

От 01.01.2030 г. възрастта ще се увеличава с 3 месеца до достигане на границата от 65 години. Тази възраст ще бъде достигната през 2036 г.

Всъщност целта е мъжете и жените да се пенсионират на една и съща възраст, като нейният предел ще се достигне по различно време за двата пола.

Считано от 01.01.2016 г. и мъжете, и жените имат право да се пенсионират до 1 година по-рано от предвидената възраст, като в този случай обаче пенсията ще се намалява по размер.

Какъв е минималният стаж за придобиване на пенсия?

Осигурителният стаж е сложно понятие. Повечето хора са свикнали да го асоциират с трудовия стаж и това не е съвсем погрешно. Той обаче се придобива и в много случаи, в които не се работи на трудов договор. Това се отнася например за периода, през който е изпълнявана наборна служба или се е ползвал отпуск по майчинство или бащинство, както и при много други хипотези. Общото правило е, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което всеки е бил осигурен или пък неговият работодател е трябвало да внася осигурителни вноски.

Всеки и по всяко време има възможност да направи справка за натрупания осигурителен стаж

в Националния осигурителен институт (НОИ). За да се направи такава справка, е необходимо да се използва персоналният идентификационен код (ПИК), който се получава на място в съответното местно териториално поделение на НОИ.

Минималният осигурителен стаж, който е необходим, за да се придобие правото на пенсия, се определя от законодателя със закон и в момента, също както възрастта, е в процес на увеличаване. До 31.12.2016 г. той е 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 01.01.2017 г. осигурителният стаж ще започне да се увеличава с два месеца на година до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Важно е да се знае, че

за да се получи право на пенсия, е необходимо да бъдат покрити едновременно двата критерия –

да е достигната и необходимата възраст, и да е наличен изискуемият осигурителен стаж. Ако не е достигната необходимата възраст, не може да се придобие пенсия дори и да е налице повече от необходимия осигурителен стаж. Обратното обаче не е съвсем вярно.

Ако не бъдат покрити критериите за минимален осигурителен стаж, ще се придобие право на пенсия при достигане на малко по-висока възраст, ако все пак са налице поне 15 години осигурителен стаж. Тази възраст е еднаква за мъжете и жените и към 2016 г. тя е 65 години и 10 месеца. Всяка година тази възраст ще се увеличава с 2 месеца до достигане на 67 години.

По отношение на различни лица има множество облекчения, които са установени от закона поради характера на тяхната работа. Такива са например военнослужещите, някои държавни служители, полицаите и пожарникарите, балерини и балетисти и др.

Как се изчислява размерът на пенсията към днешна дата?

Изчислението на пенсията за осигурителен стаж и възраст е сложна работа, която зависи от няколко различни фактора:

  1. Средномесечния доход за страната за последните 12 месеца преди пенсионирането;
  2. Личния средномесечен доход за три последователни години преди 1997 г.;
  3. Средномесечния доход за страната за съответните три години;
  4. Личния средномесечен доход след първи януари 1997 г.;
  5. Средномесечния доход за страната след първи януари 1997 г.;
  6. Натрупания осигурителен стаж.

Колкото по-висок е бил осигурителният доход, толкова по-висока пенсия ще се получава. Размерът й се определя от Националния осигурителен институт към момента, в който лицето реши да се пенсионира.

Как се изчислява пенсията:

На първо място трябва да се изчисли индивидуалният коефициент. Той зависи от съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето и този за страната. За определяне на индивидуалния коефициент са от значение два периода – преди и след 01.01.1997 г. Ако е налице осигурителен стаж преди 1997 г., трябва да се избере период от три последователни години, за които да се изчисли съответният индивидуален средномесечен доход. Например да приемем, че за периода от 1993 до 1996 г. за даден човек е налице доход, който се е равнявал на 400 деноминирани лева (или 400 000 тогавашни лева), а средният за страната е бил 444 лева. Съотношението между индивидуалния доход и средния е 400, разделено на 444, а именно 0,9. Ако след 01.01.1997 г. човекът е имал осигурителен доход до 01.01.2014 г., това са 17 години, или 204 месеца. Средният му доход за тези 204 месеца е бил 1200 лева, а за страната – 1000 лева. Съотношението е 1,2. След като са изчислени тези две съотношения, трябва да се умножат по броя месеци, за които се отнасят. Това са 36 месеца преди 1997 г. и 204 месеца след това. След умножаването се получава съответно 32,4 и 244,8. Двете числа се събират и се получава 277,2, след което това число се разделя на общия брой месеци – 240, и се получава 1,15, което е съответният индивидуален коефициент.

От 1 януари 2002 г. съгласно изискванията на социалното осигуряване

задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31.12.1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване, с малки изключения. За тези лица индивидуалният коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсалния пенсионен фонд.

Следващата стъпка е да се сметне доходът, който е основа за изчисляване на пенсията. Той е равен на средномесечния доход за страната през последните 12 месеца преди съответното пенсиониране, умножен по индивидуалния коефициент. Да кажем, че средният доход е 1000 лева, който, умножен по 1,15, прави 1150 лева.

За определяне на пенсията е необходимо да се изчисли още един коефициент,

който е функция на съответния осигурителен стаж. Годините натрупан осигурителен стаж се умножават по 1,1, а за всяка година след 2017-а - и по 1,2. Ако лицето е продължило да работи след придобиването право на пенсия, всяка година след този момент се умножава по 3, а от 2012 г. нататък – по 4. Да кажем, че лицето не е работило след придобиването право на пенсия и има 35 години осигурителен стаж. Умножава се 35 по 1,1 и така се получава 38,5.

След това полученото до момента число се представя в проценти, за да се получи 38,5 процента. Накрая трябва да се пресметне колко са тези проценти от дохода, от който се изчислява пенсията, т.е. в конкретния случай 38,5% от 1150 лева. И така се стига до размера на съответната месечна пенсия, който е 442,75 лева.

В закона е определен и минимален размер на пенсията при осигурителен стаж и възраст, но този размер твърде често се променя във времето.

Тази статия не е изчерпателна, целта й е да даде основни и приблизителни насоки за определяне на размера на пенсията и възрастта за придобиването ѝ.

Сподели във Facebook