Действащият Семеен кодекс предвижда уреждането на имуществените отношения между съпрузите по три начина: законов режим на общност, законов режим на разделност, договорен режим – брачен договор. От различните възможности могат да се възползват съпрузите както при бъдещи, така и при заварени бракове.

Законов режим на общност

Ако съпрузите не са предприели никакви действия за уреждане на имуществените си отношения след сключване на брака или при вече сключен брак, се прилага уреденият от закона режим на съпружеска имуществена общност. Този режим се прилага и когато се уреждат имуществени отношения извън тези, включени в брачния договор, когато има такъв.

Законов режим на разделност

Преди да сключат брак, съпрузите могат да подпишат декларация за избор на режим на разделност, с която да изразят волята си всяко имущество, придобито по време на брака на името на единия от съпрузите, да бъде считано за негова лична собственост. Тази декларация следва да се завери от нотариус и да се представи пред органите по гражданско състояние в общината по местосключването на брака и се отразява в акта за граждански брак, след което се вписва в Агенцията по вписванията. Тази процедура е по-опростена и по-евтина в сравнение със сключването и вписването на брачен договор, но не може да уреди различни по характер и предмет имуществени отношения и действа само „занапред” – засяга само имуществата, придобити след датата на вписване на декларацията.

Договорен режим – брачен договор

Най-гъвкаво уреждане на имуществените отношения между съпрузите и най-пълно отразяване на тяхната воля предлага институтът на брачния договор. В основата му стои свободата на договарянето в рамките на закона. Договорът може да бъде сключен преди или по време на брака. Когато се сключва по повод на предстоящо сключване на брак, договорът ще породи действие само ако и от момента, в който бракът бъде сключен. Имуществените си отношения съпрузите могат да уредят и ако вече са сключили брак в миналото. Тогава брачният договор поражда действие от момента на сключване на договора или от друг момент в миналото или бъдещето, ако съпрузите изрично предвидят това в договора; ако посочат дата или имот, придобит в миналото, договорът поражда действие между тях, но не може да засегне правата на трети лица или обезпечения върху имота, придобити, респ. наложени преди сключването на договора. Например уговорено е, че даден имот е лична собственост на единия съпруг; срещу този имот не може да бъде насочено принудително изпълнение за дългове на другия съпруг, но само ако сключването на брачния договор е станало преди възникване на задълженията към кредитора на съпруга длъжник.

Брачният договор може да съдържа уговорки само относно имуществени отношения, като правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; участието на страните в разходите и задълженията; имуществените последици при развод; издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; издръжката на децата от брака и др. Няма пречка да се уговори например при какви условия единият съпруг може да сключва сделки с личното си имущество, как ще се ползва дадена вещ в случай на развод и подобни въпроси. Всички клаузи на брачния договор обаче трябва да се отнасят само до въпроси с имуществен характер. Недопустимо е с брачен договор да се уреждат личните отношения между съпрузите, упражняването на родителските права и личните отношения с децата, последиците от смърт на някой от съпрузите и др. неимуществени отношения. Ако брачният договор все пак съдържа такива уговорки, те ще бъдат нищожни поради противоречие със закона.

Възможен е и смесен подход – за някои имущества брачният договор да съдържа изрични уговорки, за други страните по брачния договор да препращат към законовия режим на общност, за трети – към този на разделност. За неуредените в брачния договор въпроси се прилага режимът на съпружеската имуществена общност.

Сключване на брачен договор

След като съпрузите изяснят действителната си воля и постигнат съгласие по всички въпроси – предмет на техния договор, обикновено би следвало да се обърнат към адвокат за изготвянето на текста на договора, с когото следва внимателно да си изясняват последиците и да редактират формулировките на всяка клауза.

Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. Недопустимо е адвокат или някой друг да бъде упълномощен да се яви пред нотариуса и да подпише брачния договор от името и за сметка на единия или и на двамата съпрузи. Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.

Нотариусът удостоверява подписите на страните по брачния договор, съдържанието му, датата на сключването му, вписва го в нотариалните книги и издава удостоверение, което страните представят в общината, където е сключен гражданският брак. Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязване в акта за граждански брак, след което брачният договор се представя в Агенцията по вписвания – в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за вписване. Ако с брачния договор се прехвърля право на собственост върху недвижим имот или се учредява или прехвърля друго вещно право (право на строеж, на надстрояване и пристрояване, на ползване), той също се вписва и в имотния регистър в Агенцията по вписвания.

Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, нотариусът, извършил удостоверяването, го представя за вписване в деня, когато получи от страните удостоверение, че са сключили граждански брак, издадено от общинската администрация. Договорът се нарича брачен, а не предбрачен, защото независимо от времето на съставянето му той има сила, т.е. влиза в действие само след сключване на брака.

Веднъж сключен, брачният договор може да бъде променян неограничен брой пъти по време на съществуването на гражданския брак.

Разваляне на брачния договор

Брачният договор може да бъде прекратен:

  1. По взаимно съгласие на страните. В този случай те могат да изберат законов режим (на общност или разделност) или да сключат нов брачен договор, а ако не предприемат нищо, прилага се законовият режим на общността.
  2. По съдебен ред – по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, при които договорът е бил сключен, а също ако уговорките в него сериозно застрашават интересите на съпруга и на ненавършилите пълнолетие деца.
  3. Брачният договор се прекратява и с прекратяването на брака с изключение на клаузите, които уреждат последиците на прекратяването на брака.

Развалянето може да бъде частично, тоест да бъде атакуван не целият договор, а отделни негови клаузи.

Сподели във Facebook