Право

17 Октомври 2018

3910

Владислава Галева

През последните години за уреждане на финансовите отношения не само между търговци, но и между граждани и фирми все по-често се използва запис на заповед. Това е едно универсално правно средство, представляващо безусловно писмено обещание на едно лице (платец) да плати на друго (поемател) точно фиксирана сума.

Записът на заповед е ценна книга, представляваща една абстрактна сделка - издателят се задължава да заплати посочената в записа сума, без да се сочат причините и основанията за това. Записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя (най-често за заплащане или обезпечаване на задължения по договор). Самият запис на заповед обаче е „откъснат” от тези отношения. Самото съществуване на този документ материализира и доказва правото на поемателя да получи от издателя конкретно посочена сума пари, без да е необходимо да се доказват каквито и да било обстоятелства, свързани с отношенията, заради които записът на заповед е издаден.

Какво съдържа записът на заповед

Записът на заповед доказва наличие на парично задължение, което едно лице (платец) е признало по безспорен начин с подписването на заповедта, давайки писмено обещание да извърши плащане в полза на друго лице (поемател). Обикновено до употребата на запис на заповед се достига при възникването на дълг между две страни и необходимостта от по-голяма сигурност за кредитора, че ще получи реално парите по вземането си. За да е валиден записът на заповед, той трябва да съдържа задължително следните реквизити, изрично посочени в Търговския закон:

• Наименованието "запис на заповед" на езика, на който е написан документът, като в самия текст на документа също трябва да присъства изразът "запис на заповед";

• Безусловно обещание да се плати определена парична сума. В случай че не бъде определена конкретната сума, това ще доведе до нищожност на записа на заповед;

• Отбелязване на падежа, т.е. момента, в който длъжникът следва да заплати обещаната парична сума. Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване. Т.е. по всяко време, в което поемателят представи документа и поиска това;

• Посочване на мястото на плащане. Ако не бъде определено такова, законът приема, че мястото на издаване на записа на заповед се приема за място на плащане, но то трябва да е означено до името на издателя (този, който дължи парите и обещава да ги изплати);

• Името на лицето, на което трябва да се извърши плащането. В правото то се нарича поемател. Записът на заповед се издава в негова полза (той е кредиторът, а в съдебноизпълнителното производство – взискател).

• Посочване на дата и място на издаване. Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото (адреса), посочено до името на издателя;

• Подпис от страна на издателя (платеца).

Издаване

Издаването на запис на заповед се осъществява посредством едностранна сделка, при която документът се предава от издателя (длъжника) на поемателя (кредитора). Тази сделка изисква освен надлежното оформяне на документа в съответствие с посочените по-горе реквизити, но и фактическото му предаване на кредитора.

Няма изискване кога да се направи записът на заповед. Ако парите са дадени преди месец или два, нищо не пречи към момента да се поиска от длъжника да подпише запис на заповед.

При издаването на записа на заповед има възможност да се добавят и допълнителни клаузи като “без протест”, “без разноски” и “не на заповед”.

Клаузата “без протест” означава, че издателят няма да има право да откаже да приеме записа на заповед или да плати сумата, дължима по него.

Клаузата “без разноски” означава, че поемателят няма да може да претендира заплащане на разноски, които е направил във връзка със събиране на сумата по записа.

Клаузата “не на заповед” означава, че поемателят няма да може да прехвърли правата по записа на заповед. Той обаче ще може да прехвърли правата чрез договор за цесия.

Прехвърляне

Записът на заповед може да се прехвърля от един собственик на друг чрез джиро. То трябва да се запише на гърба на записа на заповед, а ако гърбът е малък, на отделен лист, наречен алонж, който неподвижно се закрепя към документа. Единственият реквизит на джирото е подписът на джиранта (прехвърлителя).

Предявяване за плащане

Както беше посочено, запис на заповед, в който не е посочен падеж, се смята платим с предявяването му на длъжника. По принцип срокът на предявяването за плащане е 1 година от издаването на документа, като издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок.

Предявяването за плащане е най-добре да бъде направено чрез нотариална покана, като след изтичане на срока за изпълнение, предвиден в нея, започват да текат и лихви за забава за длъжника.

Когато длъжникът не приеме записа на заповед и откаже да плати, за кредитора възниква възможността да му бъде издаден официален свидетелстващ документ-протест, доказващ отказа на длъжника и съответно редовното предявяване. Компетентен да издаде протест е нотариус по мястото на плащане на записа на заповед, като за услугата се дължи определена нотариална такса.

Протестното производство е скъпо и затруднява кредиторите. Затова законодателят предвижда, че при специална уговорка в записа на заповед – "без протест" или "без разноски", кредиторът се освобождава от необходимостта да извърши протеста, но не и от необходимостта да извърши предявяване за плащане.

Производства пред съд

Ако на падежа или след изтичане на предоставен срок за плащане, предвиден в нотариалната покана, длъжникът не заплати дължимата сума, за кредитора възниква възможността да отнесе въпроса до съда. Това негово право може да бъде упражнено чрез завеждане или на заповедно, или на исково производство.

Заповедното производство се характеризира с бързина и процесуална икономия. То започва с подаване на заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение (а не искова молба) до районния съд по местожителството, респ. седалището на длъжника, придружено със заплащане на държавна такса в размер на 2% от търсената сума.

След неговото подаване съдът проверява дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. В случай че уважи искането на заявителя, заедно със заповедта за изпълнение съдът издава и изпълнителен лист, като по този начин предоставя на кредитора възможността незабавно да обра­зува изпълнително производство срещу длъжника.

Обикновено исково производство

Заповедта за незабавно изпълнение може да бъде оспорена от длъжника в двуседмичен срок от връчването є. Важно е да се отбележи, че възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение. От момента, в който кредиторът бъде уведомен за подаденото възражение от длъжника, започва да тече едномесечен срок, в който кредиторът може да потърси правата върху паричното си вземане по исков път, като заведе съдебно дело. Подаването на искова молба предвижда заплащане на съдебна такса в размер на още 2% от търсената сума.

Ако съдът уважи искането на кредитора, следва принудително изпълнение срещу длъжника по записа на заповед, като той отговаря с цялото си имущество (банкови сметки, недвижими имоти, парични вземания и т.н.) както за обещаната в записа на заповед сума, така и за натрупаните лихви върху тази сума, включително дължи заплащане на съдебните разноски на кредитора, направени във връзка със съдебното дело.

Важно е да се знае, че:

- Кредитор с издадена и подписана запис на заповед при неизпълнение на обещаното задължение има право (и възможност) да пристъпи към принудително изпълнение, а длъжникът отговаря пред него с цялото си имущество;

- Правото на иск се погасява с 3-годишна давност, смятано от датата на падежа;

- Издател на запис на заповед може да бъде както физическо лице, така и търговец или търговско дружество;

- Записът на заповед се издава в един-единствен екземпляр. Ако се издаде запис на заповед за 10 лева „в два екземпляра”, това значи, че платецът се задължава да заплати общо 20 лева;

- Винаги при плащане – изцяло или частично – на сумата, посочена в записа на заповед, следва да се изисква от поемателя да извърши отбелязване върху самия запис на заповед (при частично плащане) или да върне оригинала на записа, който е издаден (при плащане на цялата сума.

Сподели във Facebook