Сред най-често поставяните правни въпроси са тези за наследството.

Наследство се открива при смъртта на едно лице, като в този момент настъпва правото на неговите наследници да придобият оставеното от наследодателя движимо и недвижимо имущество в размер, какъвто им се полага. Този размер зависи от много факти и обстоятелства, които могат да възникнат или да бъдат узнати след смъртта на лицето. Съществуват два вида наследяване - по закон или чрез завещание.

Наследство по закон

Когато наследодателят не е оставил приживе завещание, по равни части от имуществото му наследяват децата, включително и осиновените. Ако не е оставил деца, наследството получават родителите или оня от тях, който е жив, както и братята и сестрите на починалия.

Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Той получава половината от наследството, когато наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, но само при положение, че наследството се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техните низходящи, той получава 1/3 от наследството в първия случай и половината във втория. Съпругът получава цялото наследство, ако няма описаните дотук наследници.

Низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничения на степените. Починалите преди наследодателя се заместват само от своите деца или внуци. Наследяването в тези случаи става по коляно.

Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, земеделски инвентар и др. Сънаследници, които приживе на наследодателя са помогнали да се увеличи наследството, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза (в имот, пари).

Когато няма лица, които могат да наследяват или всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата.

Съгласно закона не може да наследява само този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Не може да наследява като недостоен този,

  • който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта, или ако е амнистирано;
  • който е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, освен ако набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
  • който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещание или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Наследство по завещание

По завещание могат да наследяват физически и юридически лица. Завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон, в полза на държавата и на обществените организации. В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие, тежест или срок - начален или краен.

Когато починалият е бездетен, съпругът се конкурира с неговите родители или с този от тях, който е жив.

Възрастни бездетни съпрузи могат със завещание да отстранят от наследяване наследниците от трети ред – братя и сестри или техните деца, като направят завещание в полза един на друг, тъй като тези роднини нямат право на запазена част от наследството и не могат да атакуват завещанията пред съда.

Наследяване между съпрузи

След смъртта на едно лице неговите наследници се призовават към наследяване в определена поредност.

Редът на наследяване се определя със закон. Наследниците са определени в редове. Първи се призовават към наследяване децата, втори – родителите, трети – възходящите от втора и по-голяма степен на родство по права линия (баба и дядо, прабаба и прадядо) и братя и сестри. Когато наследодателят има съпруг, той се включва към наследниците от всеки един ред и наследява заедно с роднините от този ред.

Когато някой е имал повече от един брак, наследява този съпруг, който е бил в брачно отношение с наследодателя към деня на неговата смърт.

При определяне наследствената част на съпруга важна роля играе продължителността на брака. При брак до 10 години преживелият съпруг има право на ½ от наследството. Към наследяване се призовават възходящите от втора и по-горна степен на родство по права линия и братя и сестри, когато наследодателят е бездетен и няма живи родители. В този случай съпругът наследява заедно с тях 1/3 от наследството. При навършени 10 и повече години от сключване на брака делът на преживелия съпруг е 2/3, а при бездетен наследодател и неживи родители – 1/2.

Съгласно сега действащия закон за наследство делът на съпруга е равен на дела на всяко дете, а ако децата на починалия съпруг са починали, те се заместват от своите деца.

Съпругът наследява заедно с децата както личното имущество на наследодателя, така и половината от прекратената със смъртта съпружеска имуществена общност. Цялото наследство се получава от преживелия съпруг, ако наследодателят е бездетен, няма живи родители или възходящи от по-горна степен, няма братя и сестри.

При развод законът предвижда, че завещанието губи своята сила, без да е било отменено изрично или мълчаливо (с друго завещание). Това законодателно решение се основава на предположението, че завещателят не би облагодетелствал лицето, което вече не му е съпруг. При това въпросът чия е вината за разтрогване на брака няма значение.

След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди.

Деклариране на наследство

При откриване на процедура за онаследяване данъчнозадължените лица - наследници по закон, по завещание или техни законни представители, са длъжни в срок от шест месеца да подадат декларация в данъчната служба по последното местоживеене на наследодателя.

Подадената в срок декларация от един наследник ползват и останалите (ако има такива). Формулярът включва полученото наследство по вид, по местонахождение и оценка. Законът предвижда глоба, ако не е спазен срокът на подаване на декларацията или ако в документа има невярна информация.

За консултация: 0886 742526

Сподели във Facebook