Съществуват разнообразни начини за прекратяване на трудови договори. Независимо от конкретната причина и избрания начин това да стане, за работодателя и служителя се пораждат различни права и задължения.

При каквато и да е форма на прекратяване на трудовия договор служителят винаги има право да получи следното:

- Трудово възнаграждение за всеки отработен ден;

- Парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на изтеклия от годината период;

- Трудовата книжка с вписано вярно и коректно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

 

  • Прекратяване по желание на служителя/работника:

Взаимно съгласие без предизвестие и без обезщетения

В този случай двете страни изразяват писмено желанието си да прекратят трудовото правоотношение, без никоя да дължи обезщетение. Служителят при всички случаи има право на обезщетение за неизползваните дни от полагаемия му се годишен платен отпуск, което се определя на база на заплатата, която е била в сила през последния месец, в който той е работил поне десет дни. Това право важи при всички основания за прекратяване на трудов договор.

Прекратяване с предизвестие

Предизвестието се уговаря в трудовия договор. Обичайно то е 30 дни, като страните могат да уговорят и по-дълго, но не повече от три месеца. Ако служителят наруши предизвестието, дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода на неспазеното предизвестие. Ако например трудовият договор предвижда три месеца предизвестие, но служителят напусне след един месец, същият ще дължи на своя работодател обезщетение в размер на две свои брутни работни заплати.

 

  • Прекратяване по инициатива на работодателя:

В рамките на изпитателния срок

Работодателят може да прекрати без предизвестие трудовия договор в срока на изпитване, ако такъв е предвиден в полза на работодателя. В този случай се дължи обезщетение само за неизползван отпуск (отново на база заплата в последния присъствен месец). Изпитателният срок не може да надхвърля шест месеца. Същият спира да тече, докато сте в отпуск – редовен, по болест, майчинство или на друго основание. С други думи, ако в трудовия ви договор е предвиден шестмесечен изпитателен срок и един месец след постъпването ви на работа излезете в отпуск по болест, например за осем месеца, при връщането ви на работа все още ще сте в изпитателен срок.

Срещу уговорено обезщетение

Работодателят може да отправи предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Ако работникът приеме, ще има право да получи обезщетение в размер на минимум 4 брутни заплати, но страните могат да уговорят и по-висок размер. Обезщетението се изчислява на база последната заплата, която работникът е получил. Вземат се предвид и допълнителните трудови възнаграждения, добавки за прослужено време и други добавки с постоянен характер, получени през последния месец.

Ако например през месеца преди прекратяване служителят е получил 1000 лв. основна брутна заплата, 60 лв. добавка за прослужено време и 150 лв. допълнително трудово възнаграждение, ще има право да получи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на 1210 лв. (1000+60+150). За служителя това е най-изгодната форма на уволнение от гледна точка на размер на обезщетението. За работодателя пък е и най-сигурният начин да си гарантира, че уволнението няма да бъде оспорено и отменено по съдебен ред.

Съкращаване на щата

При този ред работодателят е длъжен да отправи писмено предизвестие, което обичайно е със срок от един месец (страните могат да уговорят и по-продължителен, но не повече от три месеца). Ако не го направи, дължи обезщетение в размер на брутното възнаграждение за срока на неспазеното предизвестие. Тоест със или без предизвестие, служителят ще получи една заплата, считано от момента, в който го уведомят, че е съкратен. В случай че има предизвестие, тази заплата ще е за положения от него труд през последния месец, в който е на работа. А в случай че работодателят не спази предизвестието, плащането ще е с характер на обезщетение.

Служителят има право и на обезщетение за времето, през което е останал без работа (или ако е започнал по-нископлатена работа), но за не повече от един месец. Типичният подход е съкращението да влезе в сила веднага, работодателят да изплати една заплата обезщетение, а след един месец – още една, в случай че служителят не си е намерил работа. Затова се казва, макар и с известни условности, че при съкращаване на щат обезщетението е в размер на две заплати. Обезщетенията пак са според последната заплата. За да получи това обезщетение, работникът подава молба със свободен текст до своя работодател, в която декларира, че не е започнал работа някъде другаде, и прилага копие от трудовата си книжка, от което това обстоятелство е видно.

Кодексът на труда дава право на работодателя да извърши подбор измежду всички служители, които заемат съответната позиция, която се съкращава. В действителност задължение на работодателя е да извърши подбора на база оценка за знанията и уменията на служителите. Ако работодателят не успее да докаже пред съда, че е извършил подбора правилно, съкращаването може да бъде отменено. Срокът за съдебно оспорване е два месеца.

Закрила при уволнение

Майки на деца до тригодишна възраст, трудоустроени работници, работници, които страдат от определени болести, и други категории са защитени от уволнение. Те не могат да бъдат съкратени, нито дисциплинарно уволнени без разрешение на Инспекцията по труда. Ако предприятието не е закрито или не е спряло дейност за продължителен период от време, единствената възможна форма на прекратяване на трудов договор с майка на дете до три години, без да се изисква предварително разрешение, е по взаимно съгласие или по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение.

Сподели във Facebook