В закона за гражданската регистрация (ЗГР) има специална глава - IV, озаглавена „Адресна регистрация“. Там се определят правилата и задълженията на всеки гражданин, свързани с тази регистрация.

Съгласно закона кметът на общината определя адресите на нейната територия, на които може да се извършва адресна регистрация. Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Всъщност адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Тя се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.

За извършване на адресна регистрация лицата представят някои от следните документи:

1. Документ за собственост;

2. Документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции;

3. Други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа или с нотариална заверка на подписа. Ако става дума за лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, то те не представят посочените по-горе документи. В тези случаи кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите „Местни данъци и такси“ относно собствеността на имота.

Иначе постоянен адрес е този, който лицето избира да бъде вписан в регистъра на населението.

Той винаги е на територията на Република България. Всяко лице може да има само един постоянен адрес. Той е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

Настоящ пък е адресът, на който фактически лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление до кмета.

Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

Настоящият адрес пък се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до кмета, като тук важат правилата за упълномощаването и законните представители.

Всеки може да промени постоянния си адрес. За целта се подава заявление за промяна в общината или кметството, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението. Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни „Население“ на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на МВР.

Всяко лице е длъжно в срок до 30 дни от настъпване на промяната да я заяви.

Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава в общината или кметството, където лицето пребивава.

Законът определя и що е това адрес – „еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си“. Според разпоредбите адресът в България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място. В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Входът се обозначава с една буква или с число до две цифри. Етажът пък се обозначава с число до две цифри. Апартаментът се обозначава с число до три цифри.

Възможно е адресът да е извън регулацията на населеното място.

Тогава вместо вече посочените данни просто се вписва името на местността от землището му.

Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за пребиваване и нощувки, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите.

Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община.

При писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подаден до компетентен орган или до областния управител за нарушение на ЗГР, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района може да издаде заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка.

Проверката се извършва в 7-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията.

За резултатите от проверката се съставя протокол. Въз основа на него в тридневен срок кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на ЗГР, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението.

Лице, чиято адресна регистрация по постоянен адрес е заличена, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи.

Сподели във Facebook