При съвременната динамика на пазара на труда пренебрежимо малко са хората, които изкарват целия си трудов стаж само на едно работно място. Затова е много важно човек да има поне минимални познания и умения как да напусне работа, когато реши да направи това или бъде принуден от различни обстоятелства.

В тази статия представям няколко от най-често срещаните случаи и как е най-правилно да се постъпва.

 

  • Нежелано от работника/служителя освобождаване:

За съжаление, никой не е застрахован от този начин на прекратяване на трудовото правоотношение. Някои работодатели предпочитат така да оптимизират персонала. В този случай обикновено документите за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие са подготвени предварително и служителят е притиснат да ги подпише. Ако се съгласи, законът позволява раздялата да стане буквално от следващия ден. Разбира се, работникът може и да откаже, но оставането при работодател, който не желае даден служител, силно влошава трудовия комфорт.

Дисциплинарното уволнение е по-сложен процес за прекратяване на трудовото правоотношение и е свързано с виновно неизпълнение на трудовите задължения при нарушение на трудовата дисциплина. Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е изслушал или не е приел писмените обяснения, дисциплинарното наказание може да бъде отменено от съда.

 

  • Прекратяване на трудов договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение:

Работодателят може да предложи по своя инициатива прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Работникът има право да отговори писмено на предложението в 7-дневен срок, ако не го направи, се смята за неприето. Ако приеме предложението, работодателят дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако не е уговорен по-голям размер на обезщетението. Ако дължимата сума не бъде платена в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване отпада, т.е. служителят може да се върне на работа.

 

  • Получено е неочаквано предложение за по-добра/по-изгодна работа:

В този случай инициатор за прекъсването на договора е самият работник. Грешка е обаче да се напуска коректен работодател, като му се създадат затруднения. По-добрият вариант е да се проведе разговор, да се обяснят причините и да се подаде в писмена форма намерението за напускане, в което да се фиксира срокът за прекратяване на договора. Това може да стане както веднага, при съгласие на работодателя, така и при спазване на предизвестието, уговорено в договора. Ако се стигне до необходимостта от официално предизвестие за прекратяване от страна на служителя, то задължително трябва да носи входящ номер, а след това да се настоява и за резолюция на внесения документ. Възможен е вариант, при който работодателят да направи примамливо предложение, което да отклони намерението за смяна на работата. В тази ситуация всеки би се затруднил при избора. Ако все пак надделее решението за оставане в старата фирма, то е изключително важно новото предложение да бъде документирано със съответния договор или анекс, за да не се изпадне в ситуация поетият устно от работодателя ангажимент да не бъде изпълнен.

Ако напускате работа планирано, в диалог с работодателя и без да му създадете излишни проблеми, можете да уговорите с него завръщане на работното място, в случай че новата работа не се окаже това, което сте си представяли – като натоварване, колектив, заплащане.

Взаимната подкрепа след коректна раздяла между работодател и работник може да бъде много полезна и за двете страни, така че този вариант за напускане е най-правилен.

Който и от вариантите да се осъществи, прекратяването на трудовото правоотношение е формален акт, който се извършва с издаването на заповед за прекратяване.

В нея е важно да бъдат отбелязани няколко основни момента:

1. В заповедта за прекратяване трябва да е коректно посочен членът от Кодекса на труда, по който се прекратява трудовото правоотношение. Добре е да се разбере дали това правно основание дава възможност за записване на трудовата борса и за колко време ще е възможно да се ползвате от нея, в случай че прекратяването е нежелано. Това, разбира се, зависи и от натрупания трудов стаж, и от начина на прекратяването. Напускането на работа по собствена воля изключва възможността да получавате обезщетение за безработен.

2. Задължително трябва да е предвидено при прекратяването на трудовото правоотношение да се заплати неизползваният платен годишен отпуск.

3. Когато търсенето на нова работа предстои, а и не само в този случай, е добре да се поиска и да се получи препоръка, в която да бъдат описани основните дейности и качества на служителя.

4. В случай че прекратяването предполага изплащане на обезщетение, то неговият размер следва да се посочи в заповедта.

Работодателят е длъжен да впише точно и своевременно в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя.

Сподели във Facebook