Полагането на труд може да се извършва чрез сключване на трудов или граждански договор. Граждански договор има основание да се сключи, когато едно лице, наречено „изпълнител”, се задължи по поръчка на друго лице или фирма, наречено „възложител”, да предостави определен резултат от своята дейност.

В закона са уредени различни граждански договори -  напр. за изработка на вещи, за извършване на правни действия, договор за управление на търговско дружество и др. Този тип договор, за разлика от трудовия, може да се сключи и в устна форма, но в практиката с оглед доказването на подобни отношения се е наложила писмената форма.

Какви са разликите между гражданския и трудовия договор?

Най-общо казано, при гражданските договори не важат строгите правила за трудовите договори, което е и една от причините чрез сключване на граждански договори да се заобикаля трудовото законодателство. Предимството на гражданските договори е свободата на договаряне. Разликата е, че при трудовия договор има фиксирани параметри, като най-отчетливият е работното време. Докато при гражданския договор има по-голяма свобода и е важен резултатът. Т.е. при трудовия договор се предоставя, най-общо казано, работна сила в определен времеви интервал (работното време), а при гражданския се дължи определена стока или услуга.

При трудовия договор всичко е строго фиксирано – място на работа, работно време, определени изисквания при извършването на работата. Друга съществена разлика е по отношение на риска при осъществяване на работата, например в случай на погиване на изработеното. При трудовия договор работодателят носи риска, докато при гражданския договор рискът е за изпълнителя, този, който полага труда.

Законът дава редица права в полза на работниците, които ги защитават при полагане на зависим труд, т.е. по трудов договор. Лицето обаче, което е страна по граждански договор, не се ползва от тях, в отношенията между него и възложителя важи само това, което е договорено.

Възнаграждението: законът определя минимална работна заплата за страната в размер от 460 лв.; за гражданския договор няма такива правила – може да се договори работа за всякаква сума.

Право на отпуск и почивка: гражданският договор предполага по-кратък срок за предоставяне на резултата (услугата), работи се в срока, установен с договора, като няма законово право на платен отпуск или почивка.

Правилата за здравословни и безопасни условия на труд не важат при граждански договор.

Правилата за прекратяване на гражданския и на трудовия договор са съвсем различни –  при трудовия се цели защита на работника като по-слаба страна, докато гражданският договор се прекратява с предоставяне на уговорения резултат или при индивидуално регламентирани условия.

Лице, работещо по граждански договор, получава закрила по отношение на много по-малко рискове в сравнение с лицата, работещи по трудов договор. Например задължителното обществено осигуряване включва единствено рисковете общо заболяване, старост и смърт. Лице, работещо на граждански договор, не е задължително осигурено за трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица.

Възложителят по граждански договор дължи внасяне на осигурителни вноски в пълен размер при следните условия:

  • Ако месечното възнаграждение е равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако лицето не е осигурено на друго основание през съответния месец;
  • Ако изпълнителят е осигурен на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

Задължително следва да се внасят и здравни осигуровки от възложителя върху получаваното от изпълнителя възнаграждение, като размерът им зависи от това дали гражданският договор е единственият източник на доходи, или е налице и трудов договор.

Поради различията в правата на полагащите труд по граждански и по трудов договор, по-малкото задължения, които има възложителят, и факта, че държавата регулира строго трудовите правоотношения, а гражданските договори се сключват между равнопоставени страни и изискванията към тях са само с оглед валидността на договорите, има работодатели, които предлагат сключването на граждански договор вместо трудов, като с това лишават изпълнителя от „закрилата” на закона.

Правомощието да установи привиден граждански договор, прикриващ трудово правоотношение,

е на Инспекцията по труда, като, ако при проверката се установи подобно нарушение, проверяващите го констатират с постановление, като се дава предписание на работодателя за сключване на трудов договор с работника – например, ако лицето е монтьор и в гражданския му договор е записано, че извършва ремонтни дейности при необходимост и при повикване, но при проверката се установи, че лицето работи в автосервиза от 9:00 до 18:00 ч. всеки ден, налице е нарушение, тъй като то предоставя не услуга, а работна сила и това отношение е трудово.

Тъй като гражданският договор се третира като недействителен в този случай, тоест от гледна точка на закона той никога не е бил сключван, отношенията между работника и лицето, за което работи, се уреждат от момента на тяхното започване като трудови, а този момент трябва да се установи от Инспекцията.

Предписанието за сключване на договора е принудителна административна мярка спрямо работодателя, като отделно от това Инспекцията по труда може да му наложи глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Добре е да се знае, че всеки може да полага труд и по гражданско, и по трудово правоотношение едновременно, стига изпълняваната по тях дейност да не влиза в противоречие и да е извън установеното по трудовия договор работно време – например, ако едно лице има професия певец, няма пречка да работи на трудов договор в музикалния театър и да сключи граждански договори за участие в някои фирмени партита.

Сподели във Facebook