Дори и при финансови затруднения на работодателя Кодексът на труда (КТ) гарантира работникът да получи минимум 60% от размера на брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разбира се, условието е той да продължава да изпълнява добросъвестно трудовите си задължения. Практиката обаче показва, че тази гаранция за трудовото възнаграждение според законодателството не се обезпечава по необходимия начин.

Когато работодателят не е изплащал в пълен размер заплатите, разликата до реалната сума според договора остава изискуема от работника и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Но почти винаги тази лихва се «забравя» от забавилия се работодател, дори той доброволно да изпълни задължението си за възстановяване на дължимите суми.

По принцип заплатата се изплаща авансово или окончателно всеки месец еднократно, освен ако изрично не е уговорено друго - например плащане в края на всяка седмица.

Как да се реагира при закъснение

Ако има забавяне или неиздължаване на трудовото възнаграждение, трябва да поискате от работодателя да ви издаде служебно извлечение от ведомостите за заплати за неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения. Този документ ще ви трябва във връзка със следващите действия по получаване на дължимата ви заплата.

Има вероятност работодателят или съответното длъжностно лице да откажат да ви издадат извлечението от счетоводните документи и в този случай трябва да се обърнете за съдействие към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Тя може да наложи глоба на работодателя, която представлява парична санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Санкцията за виновното длъжностно лице е от 1000 до 10 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Така че рано или късно все пак ще се сдобиете с искания от вас документ.

Съдебни процедури

Действията ви след това се пренасят в Районния съд по постоянния ви адрес или по седалището на длъжника. На основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) имате възможност чрез т. нар. заповедно производство да предприемете съдебни действия за принудително събиране на дължимото, като за целта трябва да подадете писмено заявление до съда. В него трябва да се съдържа искане за издаване на изпълнителен лист. Посочвате до кой съд го подавате, името и адреса си, ЕГН и номера на факса и телекса, ако има такива; наименованието и адреса на работодателя длъжник; размера на вземането, както и от какво произтича то (в случая работна заплата); обстоятелствата, на които се основава искането; в какво се състои искането (издаване на изпълнителна заповед и изпълнителен лист) и се подписвате.

Ако молбата се подава не от вас, а от пълномощник, към нея се представя и пълномощното. Към молбата трябва да приложите и извлечението от ведомостите, което работодателят е издал. С него той удостоверява, че вземането съществува и е в посочения размер.

Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и ако няма основания да ви откаже, го уважава и издава заповед за изпълнение. Препис от нея се връчва на длъжника работодател.

Ако работодателят не подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, тя влиза в сила. На базата й съдът издава изпълнителен лист и го отбелязва върху нея.

След като сте се снабдили с изпълнителен лист, идва ред и на съдебния изпълнител, който може да събере вземането принудително.

Какви усложнения може да има

Проблемът при този ред е, че законът позволява работодателят длъжник да направи писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Няма изискване възражението да се аргументира. Резултат от възражението е, че не може да се премине към принудително изпълнение. В тези случаи законът дава възможност да се образува исково производство и работникът да докаже вземането си по съдебен ред, тоест налага се да подадете иск до съда, чрез който в рамките на съдебно производство да установите вземането си по основание и размер, да се снабдите с осъдително съдебно решение и чрез него - и с изпълнителен лист. Така съдебният изпълнител ще може спокойно да събере дължимото, стига да има финансови средства или имущество, чрез което да се получат пари за забавената заплата.

Едностранно прекратяване на договора

Заради забавената заплата можете и да прекратите трудовия си договор едностранно. Това става с писмено изявление до работодателя.

После може да се регистрирате като безработен и да получавате обезщетенията, предвидени в Кодекса за социално осигуряване за определен срок и при определени условия. Това не пречи да търсите забавената си заплата по съдебен ред. Не забравяйте и законната лихва.

При фалит на предприятието

Вземанията на работници или служители при несъстоятелност се гарантират от фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при несъстоятелност на работодателя. Гаранцията обаче се отнася не за цялото вземане, а за определен размер.

Гарантираното вземане се отпуска въз основа на молба-декларация по образец, която се подава от работника или служителя в териториалното поделение на НОИ по седалището на работодателя в 30-дневен срок от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Този срок е задължителен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Молбата-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или по пощата с обратна разписка, като към нея се прилагат:

·      документ за самоличност;

·      изготвена от работодателя справка по образец за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;

·      копие от документ, издаден от банката на работника с данни за личната банкова сметка;

·      пълномощно - когато документите се подават чрез пълномощник.

В разпоредбите на закона е регламентиран начинът, по който се определя размерът на гарантираното вземане. Законодателят е поставил периода, за който се изплаща гарантираното вземане и неговият размер, в зависимост от продължителността на трудовото правоотношение и от условието дали то е прекратено и кога.

В момента се гласуват промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

В тях се предвижда в случай на несъстоятелност на работодателя да се увеличи броят на гарантираните заплати, които той е длъжен да изплати на служителите. Идеята е гарантираните вземания да се повишават от три на шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 месеца. Промяната се очаква да влезе в сила от 1 октомври 2013 г.

Това са възможностите, предоставени от закона. Те са свързани с редица формалности, загуба на време, допълнително харчене на пари. Но при следване на описаните процедури шансът да се възстановят неизплатени заплати е много висок.

Сподели във Facebook